Гъбене
| Гъбене | |
 Църквата „Успение Богородично“ | |
  Гъбене  Гъбене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 192 души[1] (31 декември 2024 г.) 6,74 души/km² |
| Землище | 28,492 km² |
| Надм. височина | 294 m |
| Пощ. код | 5333 |
| Тел. код | 06712 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 18215 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
| Гъбене в Общомедия | |
Гъбене е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Гъбене се намира в Габровска община на 16 км от гр. Севлиево и на 17 км от самия град Габрово. Близо до селището са разположени две отделни негови махали – Борското и Смиловци. През селото тече р. Липа, която е десен приток на река Росица.
Разстояния до някои близки села: Музга – 2 км, Дебел дял – 6 км, Камещица – 2 км, Горна Росица – 6 км, Райновци – 4 км, Враниловци – 8 км.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Гъбене има дълга и богата история. През Българското Възраждане там кипи усилена просветна, културна и революционна дейност. В периода 1800 – 1810 г. е построена църквата „Света Троица“, която е една от най-старите църкви, запазили се и до днес в Габровска област. По това време основната част от поминъка на населението са били земеделието и скотовъдството, за което свидетелстват много турски (османски) документи от периода на Османската империя. Според османския документ „тефтер“ за данъка десятък върху произведения през периода 1871 – 1872 тютюн гъбенските производители са платили, като данък, 40 оки тютюн, т.е. за този период в Гъбене били произведени/добити около 400 оки тютюн.
В навечерието на Априлското въстание в селището има около 1200 сгради, включително 120 български къщи и 1006 турски къщи, както и много хамбари, плевни, дюкяни, две църкви и др. Селото участва във въстанието и е частично опожарено и разграбено от фанатизираните орди башибозуци. Арестуваните гъбенски опълченци Колю Стоев, Минчо Ханчев, Смил Ханчев, Симеон Петров и други са откарани в Севлиево на 9 и 10 май 1876 г. По данни от книжата на Кралското външно министерство във Виена от 1878 г. в селото били опожарени 79 къщи, 2 дюкяна, 2 църкви и др., а убити – 18 мъже, 2 жени и неизвестен брой деца. От посочените 20 жертви днес е известен само Руси Ганчев, загинал между селата Драгиевци и Яворец. По-широко мащабни са грабежите/плячкосването: 270 къщи, 442 семейства, 2552 лица. Голяма част от добитъка на населението е загубен – 339 говеда и коне, 1546 овце и кози и др. Разграбено е и голямо количество зърнени храни и други земеделски култури. След жестокото потушаване на въстанието в Гъбене е открит пункт за раздаване на помощи на пострадалото население, създаден от чуждестранни мисионери.
- Снимки от Гъбене
Изглед към село Гъбене
Река Гъбенска
Паметник на загиналите във войните гъбенци
Старата сграда на общината в село Гъбене
След Освобождението основният поминък на гъбенци остават земеделието и скотовъдството, но има и занаятчии, хора на обществени длъжности и др. По късно много млади хора заминават за Габрово, където в началото на 20 век се строят много нови фабрики. Но урбанизацията не засяга така силно селото, както в периода след 9 септември 1944 г. (конкретно по времето на НРБ). Насилственото одържавяване на земя и добитък, безработицата, ниското заплащане и други фактори, както и процесът на следвоенното стопанско възстановяване и създаването на нови предприятия в градовете кара мнозина гъбенци да потърсят работа там.
В по-ново време по-голямата част от жителите на селото се занимава със селско стопанство – производство на картофи, сливи, зърнени култури, зеленчуци и животновъдна продукция. В Гъбене работи и машиностроителният завод „Металик БИСИПИ“ АД, основан през 1967 г., който произвежда стоманени отливки по метода на прецизно леене (леене по стопяеми восъчни модели), отливки от чугун и стомана в пясъчни форми и алуминиеви отливки под високо налягане, предназначени за текстилната, автомобилната и отбранителната промишленост, резервни части за селскостопански машини и др.
В края на 40-те години в селото е построено новото училище „Паисий Хилендарски“, което преди закриването си през 1996 г. приема деца от селата Гъбене, Дебел дял, Музга и Камещица, от махалите Борското и Смиловци. През 70-те години на 20. век е построена новата сграда на общината, намираща се на централния площад на Гъбене. Днес в нея се помещават кметската канцелария, пощенския клон и местната потребителна кооперация „Надежда“, която има 100-годишна история.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 265 | 100,00 |
| Българи | 256 | 96,90 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 1,50 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Съборът на село Гъбене се провежда всяка година на Петдесетница през месец юни.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Пенчев (1873-1956) - бележит български физик, роден в селото.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 септември 2023. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)