Гъбене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гъбене
Църквата „Успение Богородично“
Църквата „Успение Богородично“
Общи данни
Население 268 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,492 km²
Надм. височина 294 m
Пощ. код 5333
Тел. код 06712
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 18215
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)
Гъбене в Общомедия

Гъбене е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гъбене се намира в Габровска община на 16 км от гр. Севлиево и на 17 км от самия град Габрово. Близо до селището са разположени две отделни негови махали - Борското и Смиловци.През селото тече р.Липа, която е десен приток на река Росица. Разстояния до някои близки села: Музга - 2 км, Дебел дял - 6 км, Камещица - 2 км, Горна Росица - 6 км, Райновци - 4 км, Враниловци - 8 км. По-голямата част от жителите на селото се занимава със селско стопанство – производство на картофи, сливи, зърнени култури, зеленчуци и животновъдна продукция. В Гъбене работи и машиностроителният завод "Металик БИСИПИ"-АД, основан през 1967 г., който произвежда стоманени отливки по метода на прецизно леене /леене по стопяеми восъчни модели/, отливки от чугун и стомана в пясъчни форми и алуминиеви отливки под високо налягане, предназначени за текстилната, автомобилната и отбранителната промишленост, резервни части за селскостопански машини и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Гъбене има дълга и богата история. През българското Възраждане в селото кипи усилена просветна, културна и революционна дейност. В периода 1800-1810 г. е построена църквата "Света Троица", която е една от най-старите църкви, запазили се и до днес в Габровска област. По това време основната част от поминъка на населението са били земеделието и скотовъдството, за което свидетелстват много турски документи от онова време. От османския документ “тефтер” за данъка десятък върху произведения през периода 1871-72 тютюн разбираме, че гъбенските производители са платили като данък 40 оки тютюн, т.е. за този период в Гъбене били произведени около 400 оки тютюн. В навечерието на Априлското въстание в селището имало около 1200 сгради, от които 1126 къщи – 120 български и останалите турски. Освен къщи в селото имало много хамбари, плевни, дюкяни, две църкви и др.

По време на Априлското въстание селото възстава и е частично опожарено и разграбено от фанатизираните орди башибозуци. Арестуваните гъбенски опълченци, Колю Стоев, Минчо Ханчев, Смил Ханчев, Симеон Петров и др., били откарани в Севлиево на 9 и 10 май 1876 г. По данни от книжата на Кралското външно министерство във Виена от 1878 г. в селото били опожарени 79 къщи, 2 дюкяна, 2 църкви и др. Били убити 18 мъже, 2 жени и неизвестен брой деца. От посочените 20 жертви днес е известен само Руси Ганчев, загинал между селата Драгиевци и Яворец. Били ограбени 270 къщи, 442 семейства, 2552 лица. Голяма част от добитъка на населението бил загубен – 339 говеда и коне, 1546 овце и кози и др. Било разграбено голямо количество зърнени храни и други земеделски култури. След жестокото потушаване на въстанието в Гъбене бил открит пункт за раздаване на помощи на пострадалото население, създаден от чуждестранни мисионери.

След Освобождението основният поминък на гъбенци остават земеделието и скотовъдството, но има и занаятчии, хора на общетвени длъжности и др. По късно много млади хора заминават за Габрово, където в началото на 20 век се строят много нови фабрики. Но урбанизацията не засяга така силно селото, както в периода след 9 септември 1944 г. Насилственото одържавяване на земя и добитък, безработицата, ниското заплащане и други фактори, както и процесът на стопанско възстановяване и създаването на нови предприятия в градовете кара мнозина гъбенци да потърсят работа там. В края на 40-те години в селото е построено новото училище "Паисий Хилендарски", което преди закриването си през 1996 г. приема деца от селата Гъбене, Дебел дял, Музга и Камещица, от махалите Борското и Смиловци. През 70-те години на 20 век е построена новата сграда на общината, намираща се на централния площад на Гъбене. Днес в нея се помещават кметската канцелария, пощенския клон и местната Потребителна кооперация "Надежда", която има 100 годишна история.


Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]