Седянковци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Седянковци
Общи данни
Население 34 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище [1] km²
Надм. височина 493 m
Пощ. код 5300
Тел. код 067194
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 65989
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)

Седянковци е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Седянковци се намира на около 5 km север-северозападно от центъра на град Габрово. Разположено е в южния край на западната част на платото Стражата, върху склон с наклон на югоизток. На около 2,5 km изток-югоизточно от селото река Янтра навлиза в Стражанския пролом. Надморската височина по северозападната граница на Седянковци е около 600 m, а в южния край на селото намалява до около 550 m. Климатът е умереноконтинентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято.

През Седянковци минава третокласният републикански път III-4403, който на юг през село Рязковци води към Габрово, а на северозапад през селата Ветрово, Читаковци, Шипчените и Сейковци – до Кози рог.

Населението на село Седянковци, наброявало 129 души при преброяването към 1934 г., намалява до 15 души към 1985 г., а след нарастване през следващите години наброява към 2019 г. (по текущата демографска статистика за населението) 32 души.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. дотогавашното населено място колиби Седянковци[3] придобива статута на село.[4][5].

Според най-разпространената легенда, село Седянковци е основано от Рачо Христов – Чучаров. Преданието разказва, че при разбойнически нападения по време на турското робство много от населението на Габрово търси спасение извън селището, по-далеч от пътищата. В един такъв тревожен ден, група жители побягнали извън него, като за водач сред тях бил избран Рачо Христов. Не тръгнали по пътя за Севлиево, защото било опасно, а го пресекли и качили баира към с. Козирог. След няколко часа спрели да си починат. До близкото дере имало рекичка и извор със студена вода. Мястото им харесало, при което хората разчистили терена и си построили колиби. Оттам им се появило прозвището „колибари“. По-късно издигнали къщи, обори за добитък, засадили плодови дръвчета. След като отсядат на това място, Рачо Христов получил името Чучар – човек, който се чучнал, който се е заседял. Селището станало известно като Седянковци.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Рачев Христов (1889 – 1980) – известен производител на кожени изделия през 30-те години на XX век.
  • Гено Гутев, (1905 – ?), бивш кмет на Варна

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Седянковци е разположено в землището на село Гръблевци
  2. Справка за населението на с. Седянковци, общ. Габрово, обл. Габрово
  3. Справка за с. Седянковци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.; населено място (колиби)
  4. Справка за с. Седянковци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство); населено място (село)
  5. След влизането в сила през 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.