Фърговци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фърговци
Изглед към снежните върхове на Мазалатите
Изглед към снежните върхове на Мазалатите
Общи данни
Население 28 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище [1] km²
Надм. височина 399 m
Пощ. код 5301
Тел. код 066
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 76217
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)
Фърговци в Общомедия

Фъ̀рговци е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

Изглед към Габрово от възвишението над Фърговци

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Фърговци се намира на 7 – 8 km югоизточно от центъра на град Габрово. Разположено е високо под билото на едно от северните разклонения на Шипченската планина, южно от което тече река Моторски дол, десен приток на река Янтра. Общинският път до Фърговци е южно отклонение в габровския квартал Бичкиня от третокласния републикански път III-552 (Габрово – ТрявнаВонеща вода), минаващо през квартал Кряковци и село Богданчовци, а след Фърговци продължаващо до село Генчовци. Дясно отклонение от този път след Богданчовци води до село Баланите.

Населението на село Фърговци, наброявало 38 души при преброяването към 1934 г., намалява до трима към 1985 г. и след промени в числеността през следващите години наброява 19 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. дотогавашното населено място колиби Фърговци[3] придобива статута на село.[4][5].

Фърговци е създадено в края на 19 век. Името му произхожда от мъжкото име Фърго. Най-вероятно човек с това име пръв се е заселил там и така е положил началото на селището. Във Фърговци има само 4 – 5 стари къщи, останали от началото на 20 век. През 1970-те и 1980-те години около тях се появяват постепенно нови постройки тип „вила“, като към 2007 г. те вече са над 30. Прекрасният изглед към централния дял на Балкана, чистият въздух и тишината са причина постепенно мястото да заприлича на вилно селище.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Сравнително бедната, жълто-песъчлива почва не позволява развитие на традиционните градински зеленчуци, които предпочитат по-силна почва. Районът не разполага с достатъчно вода за поливно земеделие, а характерният планински релеф пречи за формиране на лесни за обработка градини (диалектно бахчи). Прокараният през 1980-те години водопровод снабдява живеещите с питейна вода, но през летния сезон, когато хората започнат да поливат градинките или да пълнят малките басейнчета край къщите си, често се случва дебитът да не покрие нуждите и чешмите пресъхват.

Отглеждат се малини, картофи, корнишони, чушлета, домати, подправки. Преди няколко десетилетия по баирите край селцето е имало много овощни дървета – основно сини сливи и планински сортове ябълки.

След закриването на местния АПК през 1990-те години, традиционното за региона овцевъдство замира. Към момента малкото на брой местни хора (повечето на преклонна възраст) отглеждат кози и кокошки.

Реституцията на част от горския фонд направи някои от жителите притежатели на гори. Състоящи се предимно от широколистни и малко иглолистни дървета, те са обект на регулирана сеч и продан на материал за огрев, което се превърна напоследък в източник на допълнителни доходи за населението.


Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През 1970-те години няколко старозагорски семейства, привлечени от красотата на Балкана, изградиха свои вили във Фърговци. Благодарение на тях напоследък в традиционно събитие за Фърговци се превърна честването на Еньовден. Всяка година, в края на месец юни, те пристигат и внасят весело настроение в селото, огласяйки го със своите песни.

На самия Еньовден – рано призори – всички се отправят към околните баири, където берат кантарион, мащерка, равнец, листа и плодове на горски ягоди. Според традицията набраните на този ден билки са много ценни, тъй като „церяли“ всички болести. Човек трябвало да се върне с пълни торби с всевъзможни ароматни треви и да се „окъпе в тях“. Тъй като в околността няма действаща църква, молитвата за здраве се отправя под открито небе от свещеника, когото билкарите водят със себе си. Интерес буди смесицата от християнски и езически обичаи, свързани с почитането на Еньовден.


Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фърговци е разположено в землището на село Баланите
  2. Справка за населението на с. Фърговци, общ. Габрово, обл. Габрово
  3. Справка за с. Фърговци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.; населено място (колиби)
  4. Справка за с. Фърговци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство); населено място (село)
  5. След влизането в сила през 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.