Бойновци
Бойновци | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 17 души[1] (15 септември 2022 г.) |
Землище | —[2] |
Надм. височина | 532 m |
Пощ. код | 5307 |
Тел. код | 066 |
МПС код | ЕВ |
ЕКАТТЕ | 5219 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Габрово |
Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ) |
Бòйновци е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бойновци се намира на около 8,5 km запад-югозападно от центъра на областния град Габрово. Разположено е в югоизточната част на Черновръшкия рид, в долината и по долинните склонове на река Синкевица, вливаща се в Янтра като неин ляв приток в близост до центъра на Габрово. Надморската височина в центъра на селото при параклиса е около 530 m, в южния край нараства до около 570 – 580 m, а в най-югозападния – до около 640 – 650 m.
Общинският път до Бойновци е южно отклонение в село Трънито от третокласния републикански път III-4404, идващ от Габрово и на запад от Трънито през селата Дебел дял и Музга достигащ до село Гъбене и връзка в него с третокласния републикански път III-4402.
Населението на село Бойновци, наброявало 132 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 22 към 1992 г., наброява към 2019 г. по текущата демографска статистика за населението 9 души, както и 4 постоянно пребиваващи граждани на Великобритания.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1995 г. дотогавашното населено място колиби Бойновци[4] придобива статута на село.[5][6] До Втората световна война жителите на селото се занимават предимно с животновъдство и земеделие. Склоновете около селото, които днес са покрити с гори, са били пасбища и площи засети със зеленчукови и овощни градини. Поради близоста си до Габрово в периода на индустралиазиция преди Втората световна война, много жители се местят в града и стават или предприемачи, основавайки свои собствени цехове, или започват работа в различни фабрики.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Забележителности
На площада на село Бойновци има паметник на знаменосеца и военен командир на Ботевата чета Никола Войновски, който е родом от селото. Малко по-нагоре от площада е пътят на минаването на четата на Цанко Дюстабанов, който е посочен с табела.
На площада на селото се намира и параклиса Света Неделя, издигнат през 2000 г. със средства от Нели Мянкова, чиито баща е родом от селото. Архитектът на сградата, Димитър Хаджимаринов е от Пловдив.
В западния края на селото в близост до площада се намира стара воденица, която е разрушена. Малко над нея с намира и старото училище на селото, което днес е частен дом.
Природа
Горите и ливадите над селото предоставят множество възможности за изледи и разходки. След училището, павираният път приключва и се превръща в живописен каменист път, който води в посока разклона за х. Партизанска поляна (4-5 часа пеша) и на хотел Люляците (около 1 ч. пеша), както и към с. Врабците - окло 30-40 мин. пеша. Южният склон над селото е граница и на Българка (природен парк), от където се откриват гледки към вр. Мазалат, вр. Ботев, Шипка и паметника на Бузлуджа.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
В селото всяка година – първоначално на 7 юли, а впоследствие в съботата на седмицата, в която се пада 7 юли – се провежда курбан (събор), с който се отбелязва построяването на параклиса „Света Неделя“.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Никола Войновски – участник в националноосвободителното движение, военен ръководител на Ботевата чета.
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Бойновци е разположено в землището на град Габрово
- ↑ Справка за населението на с. Бойновци, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑ Справка за с. Бойновци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.
- ↑ Справка за с. Бойновци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство)
- ↑ След влизането в сила през 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
- ↑ Към юни 2020 г. параклисът не фигурира в Национален регистър на храмовете в Република България