Бойновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бойновци
Общи данни
Население17 души[1] (15 септември 2022 г.)
Землище[2]
Надм. височина532 m
Пощ. код5307
Тел. код066
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ5219
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)

Бòйновци е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бойновци се намира на около 8,5 km запад-югозападно от центъра на областния град Габрово. Разположено е в югоизточната част на Черновръшкия рид, в долината и по долинните склонове на река Синкевица, вливаща се в Янтра като неин ляв приток в близост до центъра на Габрово. Надморската височина в центъра на селото при параклиса е около 530 m, в южния край нараства до около 570 – 580 m, а в най-югозападния – до около 640 – 650 m.

Общинският път до Бойновци е южно отклонение в село Трънито от третокласния републикански път III-4404, идващ от Габрово и на запад от Трънито през селата Дебел дял и Музга достигащ до село Гъбене и връзка в него с третокласния републикански път III-4402.

Населението на село Бойновци, наброявало 132 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 22 към 1992 г., наброява към 2019 г. по текущата демографска статистика за населението 9 души, както и 4 постоянно пребиваващи граждани на Великобритания.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. дотогавашното населено място колиби Бойновци[4] придобива статута на село.[5][6] До Втората световна война жителите на селото се занимават предимно с животновъдство и земеделие. Склоновете около селото, които днес са покрити с гори, са били пасбища и площи засети със зеленчукови и овощни градини. Поради близоста си до Габрово в периода на индустралиазиция преди Втората световна война, много жители се местят в града и стават или предприемачи, основавайки свои собствени цехове, или започват работа в различни фабрики.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности

На площада на село Бойновци има паметник на знаменосеца и военен командир на Ботевата чета Никола Войновски, който е родом от селото. Малко по-нагоре от площада е пътят на минаването на четата на Цанко Дюстабанов, който е посочен с табела.

На площада на селото се намира и параклиса Света Неделя, издигнат през 2000 г. със средства от Нели Мянкова, чиито баща е родом от селото. Архитектът на сградата, Димитър Хаджимаринов е от Пловдив.

В западния края на селото в близост до площада се намира стара воденица, която е разрушена. Малко над нея с намира и старото училище на селото, което днес е частен дом.


Природа

Горите и ливадите над селото предоставят множество възможности за изледи и разходки. След училището, павираният път приключва и се превръща в живописен каменист път, който води в посока разклона за х. Партизанска поляна (4-5 часа пеша) и на хотел Люляците (около 1 ч. пеша), както и към с. Врабците - окло 30-40 мин. пеша. Южният склон над селото е граница и на Българка (природен парк), от където се откриват гледки към вр. Мазалат, вр. Ботев, Шипка и паметника на Бузлуджа.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото всяка година – първоначално на 7 юли, а впоследствие в съботата на седмицата, в която се пада 7 юли – се провежда курбан (събор), с който се отбелязва построяването на параклисаСвета Неделя“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Никола Войновски – участник в националноосвободителното движение, военен ръководител на Ботевата чета.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Бойновци е разположено в землището на град Габрово
  3. Справка за населението на с. Бойновци, общ. Габрово, обл. Габрово
  4. Справка за с. Бойновци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.
  5. Справка за с. Бойновци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство)
  6. След влизането в сила през 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
  7. Към юни 2020 г. параклисът не фигурира в Национален регистър на храмовете в Република България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]