Габровски възвишения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Габровски височини
(Габровски възвишения)
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.847° с. ш. 25.425° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Габрово, област Велико Търново)
Част от Предбалкан
Най-висок връх Кашинци (Овчаря)
Надм. височина 869,2 m

Габровските възвишения (или Габровски височини) са хълмисто-ридово възвишение във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Габрово и Велико Търново.

Габровските височини се издигат между долините на реките Янтра и Белица, които ги отделят съответно от Черновръшкия рид на запад и Еленските възвишения на изток. На север възвишенията достигат до долината на Дряновска река и левия ѝ приток река Андък, като на северозапад, в района на село Донино седловина, висока 537 м ги отделя от платото Стражата. Южната граница на възвишенията е условна граница между Предбалкана и Стара планина, като границата следи долината на Жълтешка река (десен приток на Янтра), преминава южно от град Трявна и достига до река Белица в района на село Белица.

Дължината на възвишенията от север на юг са от 11 – 12 км на запад до 25 – 26 км на изток, а ширината им от запад на изток е 14 – 15 км. Най-високата част на височините се намира в южната им част, връх Кашенци (Овчаря, 869,2 м).

Габровските възвишения се състоят от отделни плоски заоблени била, проломени почти по средата от юг на север от Дряновска река. Изградени са предимно от кредни и палеогенски варовици, пясъчници и глинести лиски, образуващи антиклинални и синклинални гънки.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. В по-голямата си част височините са силно обезлесени, а горите от бук, габър и дъб са запазени върху ограничени площи. Обработваемите земи са малко и на отделни петна.

По периферията на възвишенията са разположени 4 града: Габрово (на запад), Дряново (на север), Трявна (на юг) и Килифарево (на североизток) и още десетки малки селца и махали разпръснати в Габровска, Дряновска, Тревненска и Великотърновска общини.

По периферията на височините и през тях преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:

През средата на възвишенията от Дряново до Трявна преминава и участък от трасето на жп линията Русе – Стара Загора – Подкова и отклонението от Царева ливада за Габрово.

В западната част на възвишенията, на 16,5 от Габрово се намира архитектурно-историческия резерват „Боженците“, а в северната част, на 5 км от град Дряново – Дряновския манастир и пещерата „Бачо Киро“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]