Дъбово (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село с име Дъбово вижте Дъбово (Област Ямбол).

село Дъбово
Общи данни
Население 1 168 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 66,68 km²
Надм. височина между 200 и 301 m
Пощ. код 6178
Тел. код 04333
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 24342
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Мъглиж
Господин Господинов
(ЗП, ОЗ, БСД)
Кметство
   - кмет
Дъбово
Тоньо Бенев
(НДСВ)

Дъбово (до 1945 г.: Дѫбово) е село в Южна България. То се намира в Община Мъглиж, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дъбово е разположено в Казанлъшката котловина, между Стара планина и Средна гора. Селото отстои на около 10 km източно от град Мъглиж, 27 km североизточно от областния град Стара Загора и 260 km източно от столицата София.

Дъбово е разположено на надморска височина от 200 m, в подбалканската низина, между Стара Планина и Средна гора.

На юг от него тече река Тунджа – приток на р. Марица. От другата страна на Балкана се намира град Трявна, връзката с който е известният Тревненски проход.

Климат – умерен, топъл, температура през януари от 0 до -2 °С, през юли – около 20 °С, валежи – около 600 mm на година.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото се намират няколко тракийски могили, които засега не се изследвани детайлно.

В средните векове проходът над Дъбово е ставал честа арена на сблъсъци между ромейски и български войски. По-известна е битката при Кръстец, при която император Исак II Ангел е разбит от Асен и фактически България става независима от Византия.

От 03.03.1878 до 21.12.1906 г. селото е носило името Яйканлий.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Дъбово през годините

  • 1900 г. – 1747 жители
  • 1910 г. – 2198 ж.
  • 1920 г. – 1948 ж.
  • 1926 г. – 2094 ж.
  • 1934 г. – 2130 ж.
  • 1946 г. – 2133 ж.
  • 1956 г. – 2652 ж.
  • 1962 г. – 2563 ж.
  • 1965 г. – 1826 ж.
  • 1975 г. – 1799 ж.
  • 1977 г. – 1718 ж.
  • 1985 г. – 1578 ж.
  • 1992 г. – 1476 ж.

Според НСИ, към 1 януари 2007 г. има 1 277 жители, а през 2011 година – 1 175 жители.

Етнически състав: българи – 689 или 59,60%, роми (цигани) – 448 или 38,80%, каракачани (намалели през последните години поради икономически причини) и други. През последните години в селото са се установили 1 семейство от Нова Зеландия,2 от Русия и 1 от Германия, а също се наблюдава все по-засилваща се тенденция на завръщане на дъбовци от градовете, както и новоселци от околните градове и села. Друга интересна тенденция е все-по голямото оредяване сред младото циганско насление, което през последните години масово мигрира към Западна Европа и се е стопило почти наполовина привлечено от по-добрите условия на живот, работа и социални придобивки. Само в град Римини в Италия работят и живеят постоянно над 50 роми от с.Дъбово предимно в туризма и хотелиерството.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е изцяло източноправославно, като местните мюсюлмани са избягали след войната. След промените има протестантски църкви, особено сред ромското население.

Наскоро „клепалото“ в камбанарията на църквата „Свети Великомъченик Георгий“, както го наричат старите хора, е заменено от камбана, дарена от предприемач с дъбовски корени. Православната черква е в рамките на Старозагорската митрополия.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било общински център преди 9 септември 1944 г. Към него са били присъединени с. Борущица, с. Селце, с. Яворовец и др.

В селото е основано едно от първите светски взаимни училища в региона, днес носещо името OУ „Св. Св.Кирил и Методий“ е основно (I – VIII клас) с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна – само сутрин. Учителите са висококвалифицирани, всички са с висше образование. Учениците се изявяват във всички състезания и олимпиади, подготвени са много добре и продължават образованието си. През последните години базата е подобрена и обновена. През 1999 г. се празнува 150-годишният му юбилей.

Също така има здравна служба, обединено детско заведение градински групи и яслена група. Базата се подобрява ежедневно, педагогическият персонал е високо квалифициран и се работи на професионално ниво.

Читалище на име „Развитие“, в което често има литературни четения, организирани представления и други прояви. През изминалите години читалището е претърпяло много промени от различен характер.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

От и за Дъбово има редовен автобусен транспорт до Казанлък и Стара Загора. На 2 km от селото минава железопътна линия, свързваща Южна със Северна България – затова с. Дъбово е с ключова железопътна гара, на която се пресичат подбалканската линия София – Карлово – Бургас и линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото има паметник на загиналите войници и опълченци от селото с техните имена. Паметникът представлява стъпаловидна конструкция в три части. В основата, от трите страни са вградени гранитни корита и лъвски глави. На гърба е поставена плоча с надпис “На падналите за Родината през войните 1912-1918 г.... от с. Дъбово – от признателните Дъбовци, 4.X.1930 г.".

Най-високият връх в околността е връх Мал Тепе. На него има партизанска землянка.

В южната част на селото има дъб, на който има куршуми от турско време. По времето на руско-турската война, ордите на Сюлейман паша избиват около 200 невинни дъбовци в местност близо до селските лозя в подножието на Стара планина. Според очевидци, поточето, което е текло близо до тези ужасни събития станало червено от кръв. Оттогава тази местност се нарича „Кървеника“.

На Дъбовската река има римски мост [1], близо до с. Радунци. Мостът се намира на 5 километра от селото – в Дъбовския проход (Боаза) над бързоструйната планинска река приток на Тунджа, се намира 19-вековния сводести древен Римски мост. Той е построен при управлението на император Траян (98-117 г.) и е част от стария „римски друм“, включен в изградената от римляните пътна мрежа, които укрепили и застлали с каменни плочи прокараните още от траките пътища през старопланинските проходи. Този античен мост е обявен за народна старина с Държавен вестник (брой 221 от 28.12.1927 г.), а след 1944 г. – и за защитен природен обект.

В землището на с. Дъбово има доста тракийски могили, две от които са проучени. Намерен е погребална утвар на тракийски благородник. Планината над селото и останалите могили са често мишена на иманяри, дори и преди 10 ноември 1989 г.

Близката река Тунджа е отлично място за риболов, разходка, творческа почивка и съзерцание. В планината над селото е имало уранова мина, която е изоставена, {{но в нея все още има много уран и предстои бъдещо възобновяване и отдаване на концесия, ако се постигне консенсус с природозащитните и еко организации.|източник}}

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Гергьовден – 6 май, се чества празникът на селото, който събира хора от най-различни възрасти и социални прослойки, бедни и богати обединени от общия дъбовски корен – време за родови срещи, спомени и безпаметни напивания. Организират се различни състезания, в това число и надбягване с коне, катъри, магарета, свине, волове, овце, магарешки и конски каруци, файтони, бой с петли, кучета, и най-вече свободни борби между пехливани. Победителят получава живо агне или козле за награда, а до късно вечерта – с традиционни и местни български хора на селския мегдан. Не са изключение и нестинарските танци върху жарава представяни от гостуващи изпълнители от странджанските села Бръшлян и Заберново с които Дъбово е побратимено. Отбелязването на празниците Коледуване, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруването е ежегодно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Селото е родно място на много лекари, учители, революционери, инженери, икономисти, художници, офицери (един генерал), трима професори

Други[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото липсват замърсяващи околната среда предприятия и производства, с изключение на урановата мина, която е затворена от десетилетия.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото освен традиционните български гозби има и такива които не са познати за широката кулинария. Такава е например самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum syn. Allium bulgaricum) – смесица от сол и изсъхнали листа на див лук. Подправката е подходяща за овкусяване на яйца, препечени филийки, хот дог, пица, бухти, гъби, меса, риба, царевица, палачинки, гюзлеми, катми, сарми, супи, манджи, салати, както и да се яде директно с лъжичката като лечебно средство особено при простудни заболявания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]