Зимница (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Зимница.

Зимница
Общи данни
Население 963 души[1] (15 март 2022 г.)
68,3 души/km²
Землище 14,123 km²
Надм. височина 288 m
Пощ. код 6177
Тел. код 003594354
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 30870
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   кмет
Мъглиж
Душо Гавазов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Зимница
Генко Райчев
(БСДП)

Зимница е село в Южна България. То се намира в община Мъглиж, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Източната част на Розовата Долина. Край него минава една от големите реки на България – Тунджа. Климатът е умерен европейски. Предвид на това, че селото е срещу Балканския Тревненски проход, зимата е доста ветровита и студена. Наличието на води от река Тунджа и високото ниво на подпочвенните води (близост на Балкана), дават благоприятна основа за развитието на земеделие, което е основен поминък на местното население. Основните култури, които са се произвеждали във втората половина на 20 век, са били краставици, пипер, картофи и зеле. По това време започва и отглеждането на тютюн. Важна част от селскостопанската продукция заемат маслодайните култури -рози, лавандула, мента. Край селото се намира фабрика за преработка на тези маслодайни култури, собственост на фирма „Биоланд-България“(Розоварна).

Тютюнът се преработва в промишлени количества в тютюневи сушилни край селото. Пресните земеделски продукти – краставици, домати, картофи и зеле се продават и изкупват на традиционните пазари в Стара Загора, Казанлък, Габрово, Трявна Плодовитово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Не е известна точната дата на възникване на селото. То е било във всички случаи турско село през властването на Отоманската империя. Старото име на селото е КАШЛАТА (Кашла- място, където овчарите през зимата са слизали от околните планини -преди всичко от Балкана, за да прекарат зимата). След изтеглянето на турските жители през Руско-Турската война 1876- 1878 година до селото се преселват много и различни фамилии. Корените на основното българско по народност население са балканските и средногорски махали, където българите са пребивавали по време на Отоманската империя, като повечето фамилии носят имената на съответните махали, от които са се преселили българите (Драндарите, Мазниците, Балканджиите).

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основната религия в селото е православната религия. През 2011 г. беше открита новопостроена църква. Голяма група ромски граждани практикува и изповядва евангелистка религия. Те имат всекидневни религиозни служби в помещението на бившата Фурна (пекарна за хляб).


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Изключителна важна природна забележителност е пещерата (Меча дупка), за която се смята, че е била много дълбока, но е частично затрупана. Намира се на юг от селото в посока към Изгорялата могила.

В селото се провежда всяка година събор на деня на Св. Богородица- 28 август /по стария стил/15 август по новия.

Съборът е културно мероприятие, на което и двете етнически групи -българи и цигани, честват свой празник. Празникът е съпроводен от селски събор и подготвяне на обредни ястия / курбан /. Това е ястие от сварено овче месо.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бивш владика на Старозагорската околия митрополит Панкратий – Пенчо Николов(починал). Д-р Цанко Колев, известен лекар специалист вътрешни болести, Гено Мочуков-актьор във Великотърновския театър.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Детски ромски танцов състав при училището.

Благодарение на жител на Зимница Корейска фондация подпомага възраждането на производството на селско- стопански култури-картофи, соя, пипер. Пиперът е предаван за преработка и изнасян до страните от Европа като висококачествена лютеница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]