Георги Копринков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Копринков
български юрист, политик, политзатворник
Роден
Починал
неизв.

Учил вСофийски университет
Семейство
БащаИван Копринков

Георги Иванов Копринков е български юрист и политик, политзатворник в комунистическите лагери.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 април 1922 година в Нова Загора.[1] Син е на Иван Копринков, народен представител от БРСДП (о) в Шестото велико народно събрание. По майчина линия (Мария Попйорданова) е племенник на българските революционери Миле и Орце Попйорданови.[2] Петър Дертлиев пише за Иван и Георги Копринкови: „Баща и син си приличат много. Сухи, стегнати, без поетично очарование, с което обикновено си представяме водачите. Но в тях има някаква непреклонна решителност, воля, която увлича – войводи. Бащата организира кооперация, Популярна банка, театър. Синът – една от най-силните организации в страната. Едновременно и двамата ще минат кръстния път – бащата в затвора, Гошо – по лагерите“.[3]

Завършва правни и държавни науки в Софийския университет.[1] Избран е за член на ръководството на Съюза на социалистическата младеж (1946).[4]

Минава през затвори и лагери.[3] Петър Дертлиев разказва за срещата си с него в лагера „Белене“. Успяват да се прегърнат и от него чува само една фраза: „Няма да се предадем!“, а по-късно Георги Копринков казва: „От сто години няма време, когато някой от нашия род да не е по затворите. „Честта задължава“, казват французите. Харамийската – също“.[5]

След като го пускат, той трябва да изкарва прехраната си не с юридическото си образование, а с тежък физически труд като мозайкаджия, зидар по фабрични комини и др. На съвет на Дертлиев да се махне от Стара Загора, където за него няма живот, отговаря: „Защо да се махна? Нали само като мина по улицата хората виждат, че има непречупени“.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Попйорданов
 
Султана
Владикоецова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
Попйорданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Копринков
 
Мария
Попйорданова
 
Павлина
Попйорданова
 
Иван Шатев
 
Миле Попйорданов
(1879 – 1902)
 
Йордан Попйорданов
(1881 – 1903)
 
Олга Попйорданова
 
Елена Попйорданова
 
Иван Попйорданов
 
Илия Попйорданов
 
Гичо Попйорданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Копринков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Попйорданов
(1913 - 1995)
 
Петър Попйорданов
 
Савка Чанкова
(1921 — 2013)
 
Георги Чанков
(1909 - 2004)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попйорданов
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Чочо Попйорданов
(1964 - 2013)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Том 2, с. 841
  2. Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 142.
  3. а б Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 141.
  4. Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 139.
  5. а б Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 141 – 142.