Хайка за вълци (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хайка за вълци
Режисьори Станимир Трифонов
Продуценти ЦПТФ
БНТ
Сценаристи Ивайло Петров
В ролите Николай Урумов
Петър Попйорданов
Иван Ласкин
Малин Кръстев
Валентин Танев
Музика Божидар Петков
Оператор Иван Варимезов
Емил Пенев
Филмово студио БНТ
Премиера 2000
Времетраене 324 минути (6 серии×54)
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Език български
Цветност цветен

„Хайка за вълци“ е български сериен филм от 2000 година на режисьора Станимир Трифонов, по сценарий на Ивайло Петров .

По едноименния роман на Ивайло Петров.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Епизод 1[редактиране | редактиране на кода]

24 декември 1965 г. От село Черковна тръгват седем души в хайка за вълци. Студът, мъглата и самотата на пусията връщат всеки един от тях в младостта му. Село Черковна, 1937 г. Жендо и съпругата му току-що са се установили в селото. Мечтата на Жендо е да купува и обработва земя. Затова той плячкосва из селата по българо-румънската граница. Ранен, той едва оцелява и се отказва от хайдутлука… Пролетта на 1941 г. Иван Шибилев е в града, учи различни изкуства. Повърхностен и несериозен, той се впуска в любовна авантюра с омъжена актриса. Съпругът й разбира, Иван се връща в родното си село Черковна… 1929 г., Деветаковият чифлик. Сирачето Николин е докарано в чифлика. Богатият и образован Деветаков се грижи за него.

Епизод 2[редактиране | редактиране на кода]

Сватбата на Рада и Калчо се превръща в трагедия – булката е нечестна. От срам и притеснение Калчо онемява. Като откуп за девствеността на Рада, Жендо получава желаната нива, но това не му носи удовлетворение. В селото се завръща братът на Стоян – Илко. Той е болен от туберкулоза и не може да продължи образованието си. В селото го чака Нуша – дъщеря на богаташа Петър Пашов. Стоян е против избора на брат си, защото е в разрез с комунистическите идеи, завладели двамата. На 6 септември 1944 г. Николин докарва от града Иван Шибилев и г-жа Сърмашикова – приятелка на Михаил Деветаков. Те носят новината за настъпилите в града промени. При краткото си гостуване у Деветаков, Сърмашикова споделя уплахата си от идването на новата власт. Подготвен за настъпващите промени, Михаил приема хладнокръвно вестите. На 9.IХ.1944 г. и в Черковна се установява новата власт.

Епизод 3[редактиране | редактиране на кода]

Деветаковият чифлик, 1944 г. Самоубил се е Михаил Деветаков. Николин остава сам в завещания му от Деветаков чифлик. Живее в постоянен страх. Решава да се премести в селото. Илко не престава да търси истината по делото Бараков, пряко свързано с изчезването на Петър Пашов. Отива в трудов лагер на свиждане с адвоката Марчинков, който е водил делото тогава. Уплашен, Марчинков не му дава никакви сведения. Николин среща Мона, която му предлага да остане като стопанин в дома й. Влюбеният Николин приема. В селото идва нова учителка, която се настанява в къщата на скромния и работлив Кирил Джелебов. Май 1945 г., Койчо се връща с медал от фронта. Иван Шивилев отново се прибира в селото след кратък престой в града. При срещата му с Мона открива, че тя е бременна. Мона ражда. Есента на 1945 г. Без да узнае истината по делото Бараков, Илко се прибира в селото.

Епизод 4[редактиране | редактиране на кода]

Пролетта на 1948 г. Новата власт, в лицето на Стоян Кралев, започва агитация по кооперирането на селяните. Предлага на Колчо да стане пазач на кооперативната нива. Илко се опитва да убеди в същото Кирил Джелебов, но неуспешно. Усетил промените, Койчо заминава за града… В къщата на Хайдутина нахлува милиция и му отнема пистолета. По-късно го арестуват. Отказал да влезе в кооперацията, Жендо по заповед на Стоян е затворен в бъчва. Искат да го удавят, но не им стига смелост. Илко се среща с Марчинков, който е в края на живота си. Адвокатът му предава своите записки по делото Бараков и му съобщава истинския предател – Михаил Бараков, настоящ началник на милицията в града.

Епизод 5[редактиране | редактиране на кода]

1953 г. Жендо гостува на Койчо в града. Предлага на сина си да се върне на село и заедно да обработват отстъпената им от ТКЗС земя. Койчо отказва, пречупен в последното си желание за свобода. Жендо влиза в ТКЗС. Единствено Киро не е в ТКЗС. По тази причина Стоян отказва да му издаде документи, с които Кировите синове да продължат образованието си в града. Притиснат от обстоятелствата, Джелебов се опитва да влезе в ТКЗС, но не намира сили. Заравя с е в нивата си, където го откриват полумъртъв. Стою Бараков изгонва от селото поп Енчо и конфискува рисуваните от Шибилев икони. Пред очите на цялото село, Стоян пали иконите и хоругвите на църквата. Илко не може повече да приеме начина, по който брат му бърка в душите и сърцата на хората. Заминава в града.

Епизод 6[редактиране | редактиране на кода]

Животът тече с ежедневните проблеми. От Западна Германия идва телеграма, в която се съобщава за смъртта на Марчо, сина на Джелебов, който преди година е избягал там. Киро търси Илко в града, за да сподели мъката си. Илко намира нови данни по делото Бараков и от тях разбира, че предателството на Михаил е прикрито от баща му Стою Бараков. 24.ХII. 1965 г. В кръчмата Жендо, Стоян, Николин, Иван, Киро и Калчо разбират от дошлия от града Илко за седемте вълка край селото. Решават да тръгнат на хайка. Всеки се приготвя за бой, за разчистване на стари сметки. В заснежената гора седмината мъже се връщат към младостта си…

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Николай Урумов Калчо Статев
Петър Попйорданов Жендо Хайдутина
Валентин Танев шивачът Стоян Кралев
Малин Кръстев Илко Кралев, брат на Стоян
Димитър Терзиев Киро Джелебов
Иван Панев сиракът Николин Миялков
Иван Ласкин Иван Шибилев
Елена Петрова Мона, приятелка на Рада,
любовница на Иван Шибилев
Марта Кондова Радка Статева, дъщеря на Калчо
Стефан Данаилов земевладелецът Михаил Деветаков - „Мишел“,
опекун на Николин
Стефан Мавродиев дядо Мацко / бащата на Мона
Михаил Петров Стою Бараков
Велко Кънев поп Енчо
Валери Йорданов Койчо, синът на Жендо
Михаил Милчев Михо Бараков, синът на Стою,
началник на градската милиция
Диана Жечева Нуша, дъщеря на Петър Пашов и
приятелка на Илко
Златина Тодева Дона
Василена Атанасова Кита
Жана Рашева Груда
Арсения Стойчева Танка
Станка Калчева Кичка
Борис Луканов вуйчото на изнасилената и убитата
Васил Банов Карадемирев
Георги Тодоров богаташът Петър Пашов / ваксаджия
Елефтери Елефтеров пощальонът
Ани Петрова майката на Нуша
Добрин Досев Лечо
Кристина Янева - съпругата на Лечо
Яни Йозов Мато
Биляна Петринска Вева
Деляна Хаджиянкова Даря
Александър Дойнов съпругът на Даря
Николай Хаджиминев бандитът Иван
Румен Григоров бандитът Кръстю
Йордан Захариев чокоинът
Стоян Георгиев икономът на чифлика
Милен Бояджиев
Цветомир Лалчев
Екатерина Горанова
Калоян Воденичаров
Емил Здравков
Мария Каварджикова г-жа Сърмашкова, приятелка на Деветаков
Йосиф Сърчаджиев Козарев, партийния функционер
Веселин Мезеклиев нотариус
Марин Димитров архивар
Тодор Близнаков Трендо „Мангъра“
Владислав Иванов полицай
Николай Чилов купувачът на земя
Катя Йочева готвачката на чифлика
Ленко Гурков
Валентин Йорданов
Георги Янев
Георги Кадурин адвокат Марчинков
Мирослава Гоговска Хортензия
Стоян Алексиев главният учител
Ивайло Светославов Аньо Джелебов
Иван Чипариков лекарят
Юлия Сайска медицинска сестра
Диана Добрева
Калина Кръстева малката „Мели“ - Мелпомена,
дъщеря на Мона и Иван Шибилев
Любомир Василев пияницата
Иван Пангелов
оркестър Радювене
Мариета Гюлемехова жената на Койчо
Надежда Джурова малката Мели, дъщерата на Мона
Филип Атанасов малкият Жендо
Детелин Кандев цивилният агент
Петър Мечков
Надя Конакчиева Мела, актриса в провинциален театър,
любовница на режисьора, дъщеря на Мона и Иван
Стефан Попов режисьорът
Ани Сърчаджиева секретарка
Любомир Петкашев
Румен Марков
Васил Чушев
Иван Бърнев Марчо Джелебов
Станимир Иванов фелдфебел Чаков
Стилен Тотев лекарят
Красимир Пейчовски фотограф
Десислава Джурова дъщерята на Лечо
Параскева Джукелова

[1] .

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Хайка за вълци“, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 435—446

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за