Стефан Попов (актьор, 1947)
Облик
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.
Стефан Попов | |
български театрален и киноактьор | |
Роден |
1947 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Работил | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1975 - |
Уебсайт |
Стефан Попов е български театрален и киноактьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Попов е роден през 1947 г. в София. Дядо му Йордан Попов е юрист, кмет на град Сливен от 1936 до 1941 г. Баща му, Любомир Попов, също е юрист, а майка му, Мария Дерменджиева-Попова, е завършила немска филология. След 9 септември 1944 година баща му е лагерист в Куциян и Богданов дол.
Завършва ВИТИЗ през 1975 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Театрите на Кърджали, Ямбол, Пазарджик. От 1982 г. е в трупата на Драматичен театър - Пловдив. Има над 130 театрални и над 20 филмови роли. От 1984 г. е режисьор на театралния колектив "Театър без диплома" към НЧ "Иван Вазов - 1904 г." - гр. Хисаря.[1][2]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- Стамболов – „Възход и падение на Стефан Стамболов“ – Стефан Цанев, реж. Асен Шопов
- Стамболов – „Олимпий или реквием за приятеля“ – Пелин Пелинов, реж. проф. Здравко Митков
- Хофстад – „Обществен враг“ – Хенрик Ибсен, реж. проф. Здравко Митков, номинация за „Аскер“
- Хлестаков – „Ревизор“ – Гогол, реж. Хр. Церовски
- Фьодор Карамазов – „Братя Карамазови“ – Фьодор Достоевски, реж. Стоян Радев
- Актьорът – „Живите от мъртвата махала“ – Петър Анастасов, реж. Николай Ламбрев
- отец Лоренцо – „Ромео и Жулиета“ – Уилям Шекспир, реж. Галин Стоев
- сър Тоби – „12 нощ“ – Уилям Шекспир, реж. Петър Кауков
- Кочкарьов – „Женитба“ – Гогол, реж. Ив. Урумов
- пастор Виктор – „Есенна Соната“ – Ингмар Бергман, реж. Ив. Урумов
- Глостър – „Крал Лир“ – Уилям Шекспир, реж. Стайко Мурджев
- Бащата на Евридика – „Евридика“ – С. Рул, реж. Ст. Мурджев
- Банкерът – „Добрият доктор“ – А. П. Чехов, Нийл Саймън, реж. Недялко Делчев
- Философа в „Да се провреш под дъгата“ от Георги Марков, реж. Асен Шопов
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Часът на моето убийство“ (1992, сц. Христо Даскалов, реж. Николай Георгиев) – Стефан Стамболов
- „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (2 части, реж. Н. Георгиев)
- „Аз видях Рая“ (реж. Николай Георгиев)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- XI а (2015) – Мишев
- „Седем часа разлика“ (тв сериал, 2011 – 2014, сц. Л. Дилов-син, М. Фучеджиева, реж. Вито Бонев, Горан Поповски) – адвокат на Милото
- „Шменти капели: Легендата“ (15-сер. тв, 2013 – 2014, сц. и реж. Владислав Карамфилов – Въргала) – Гошев
- Недадените (12-сер. тв, 2013) – Даниел Цион (в серия: VIII)
- Слънчево (2013)
- „Време за жени“ (2006, сц. и реж. Илия Костов)
- „Църква за вълци“ (12-сер. тв, 2004, сц. П. Анастасов, реж. Н. Ламбрев) – Стамат
- Асистентът (2002)
- Хайка за вълци (6-сер. тв, 2000) – режисьорът
- „Трака-трак“ (1996, сц. и реж. Илия Костов)
- „Мадам Бовари от Сливен“ (1991, сц. и реж. Илия Костов)
- Дефицит (1990)
- Живей опасно (тв, 1989)
- „Женски сърца“ (тв, 1985)
- Инспектор без оръжие (1985)
- Романтична история (1984) – следователят
- Стената (1984) – шофьор
- Константин Философ (6-сер. тв, 1983) – (в 2 серии: II, VI)
- „Бал на самотните“ (1981, реж. Иван Ничев)
- Близката далечина (1981)
- Масово чудо (1981) – Ицо
- Монолог за прасенцето (1981)
- Руският консул (2-сер. тв, 1981) – Йоаким Груев
- Ударът (1981) – капитан Томов
- Адаптация (3-сер. тв, 1979)
- „Авантаж“ (1977, сценаристи Руси Чанев и Георги Дюлгеров, реж. Г. Дюлгеров)
- Дневна светлина
- Документални филми
- „Константин Величков“ – сценарист и реж. Ил. Костов
- „Добри Желязков – Фабрикаджията“ – сценарист и реж. Ил. Костов
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- три национални награди за театър
- Награда на Министерството на културата
- Награда Пловдив
- номинации за „Икар“ и „Аскеер“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РЕЖИСЬОРЪТ НА „ТЕАТЪР БЕЗ ДИПЛОМА” СТЕФАН ПОПОВ С ПРЕСТИЖНА НАГРАДА // Подбалкански НОВИНАР, 22 май 2016 г. Посетен на 26 януари 2023 г.
- ↑ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ИВАН ВАЗОВ – 1904г.” (pdf) // община Хисаря. Посетен на 26 януари 2023 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Стефан Попов (актьор, 1947) в Internet Movie Database
- Актьорска автентичност: Стефан Попов, сп. Театър, 15 май 2021
|