Стефан Попов (актьор, 1947)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.

Стефан Попов
български театрален и киноактьор
Роден
1947 г. (77 г.)

Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Работилактьор
Актьорска кариера
Активностот 1975 -

Стефан Попов е български театрален и киноактьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Попов е роден през 1947 г. в София. Дядо му Йордан Попов е юрист, кмет на град Сливен от 1936 до 1941 г. Баща му, Любомир Попов, също е юрист, а майка му, Мария Дерменджиева-Попова, е завършила немска филология. След 9 септември 1944 година баща му е лагерист в Куциян и Богданов дол.

Завършва ВИТИЗ през 1975 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Театрите на Кърджали, Ямбол, Пазарджик. От 1982 г. е в трупата на Драматичен театър - Пловдив. Има над 130 театрални и над 20 филмови роли. От 1984 г. е режисьор на театралния колектив "Театър без диплома" към НЧ "Иван Вазов - 1904 г." - гр. Хисаря.[1][2]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Стамболов – „Възход и падение на Стефан Стамболов“ – Стефан Цанев, реж. Асен Шопов
  • Стамболов – „Олимпий или реквием за приятеля“ – Пелин Пелинов, реж. проф. Здравко Митков
  • Хофстад – „Обществен враг“ – Хенрик Ибсен, реж. проф. Здравко Митков, номинация за „Аскер“
  • Хлестаков – „Ревизор“ – Гогол, реж. Хр. Церовски
  • Фьодор Карамазов – „Братя Карамазови“ – Фьодор Достоевски, реж. Стоян Радев
  • Актьорът – „Живите от мъртвата махала“ – Петър Анастасов, реж. Николай Ламбрев
  • отец Лоренцо – „Ромео и Жулиета“ – Уилям Шекспир, реж. Галин Стоев
  • сър Тоби – „12 нощ“ – Уилям Шекспир, реж. Петър Кауков
  • Кочкарьов – „Женитба“ – Гогол, реж. Ив. Урумов
  • пастор Виктор – „Есенна Соната“ – Ингмар Бергман, реж. Ив. Урумов
  • Глостър – „Крал Лир“ – Уилям Шекспир, реж. Стайко Мурджев
  • Бащата на Евридика – „Евридика“ – С. Рул, реж. Ст. Мурджев
  • Банкерът – „Добрият доктор“ – А. П. Чехов, Нийл Саймън, реж. Недялко Делчев
  • Философа в „Да се провреш под дъгата“ от Георги Марков, реж. Асен Шопов

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Часът на моето убийство“ (1992, сц. Христо Даскалов, реж. Николай Георгиев) – Стефан Стамболов
  • „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (2 части, реж. Н. Георгиев)
  • „Аз видях Рая“ (реж. Николай Георгиев)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Документални филми
  • Константин Величков“ – сценарист и реж. Ил. Костов
  • „Добри Желязков – Фабрикаджията“ – сценарист и реж. Ил. Костов

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • три национални награди за театър
  • Награда на Министерството на културата
  • Награда Пловдив
  • номинации за „Икар“ и „Аскеер

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РЕЖИСЬОРЪТ НА „ТЕАТЪР БЕЗ ДИПЛОМА” СТЕФАН ПОПОВ С ПРЕСТИЖНА НАГРАДА // Подбалкански НОВИНАР, 22 май 2016 г. Посетен на 26 януари 2023 г.
  2. НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ИВАН ВАЗОВ – 1904г.” (pdf) // община Хисаря. Посетен на 26 януари 2023 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]