Борис Луканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Луканов
български актьор
Boris Lukanov Bulgarian actor.JPG
Роден Борис Луканов Цонев
15 юни 1936 г. (82 г.)
Активни години 1958 –
Деца 1
Награди 8
Страница в IMDb

Борис Луканов Цонев е български актьор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Луканов е роден на 15 юни 1936 г. в град Ловеч.

Самодеец в театралната училищна група и самодейния театър при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „Разлом“ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов.

Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1954) и специалност „актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г.

Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1960 — 1961), Варненски общински театър Варна (1961 — 1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Актьор на свободна практика от 2000 г. във „Варненския театър“ и в София. Предпочита изяви в роли от пиеси на класиците на световната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов и др. Работи с най-добрите режисьори, сред които са Станчо Станчев, Ц. Цветков, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев, Александър Морфов и др.

Член на Съюз на артистите в България (1977) и Съюза на българските филмови дейци (1979).

Участва в 48 български игрални филма. Превъзходно играе ролите на видни и значими личности от различни историчски епохи: Йован Ристич („Легенда за Паисий“, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.), бащата на Дали („Дали“, 1991 г.) и др. Участва в испанска и френска продукция, в които партнира на Майкъл Куин и Кристоф Ламбер.

През 2017 г. Луканов играе във филма „Вездесъщият“.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Заслужил артист“ (1977).
  • Орден „Кирил и Методий“ – III ст.
  • „Първа награда“ на районен пПреглед на българската драма и театър (1975).
  • „Награда за актьорско майсторство“ от Съюза на артистите в България (1976).
  • „Награда САБ за най-добра мъжка роля“ в пиесата „Прокурорът“ (1977).
  • „Награда СБФД за най-добра мъжка роля“ за ролята на (д-р Александър Пеев) във филма „Сами сред вълци“ (1979).
  • „Награда за най-добра мъжка роля в телевизионен филм“ за ролята на (д-р Александър Пеев) във филма „Сами сред вълци“(Варна, 1980).
  • Орден „Червено знаме на труда“
  • Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 27 януари 1983 г. „за заслуги към театралното и филмово изкуство на страната и развитието на културния живот на града“.[3]
  • Удостоен с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014) [4]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

ТВ Театър

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2017 Вездесъщият Василоев
2015 Дякон Левски 2 Найден Геров
2014 На границата 6 старият
2010 Свещена светлина директорът
2004 Хотел България ? Дичо
2004 Къщата
2002 Йоан XXIII. Папата на мира – (Papa Giovanni – Ioannes XXIII) Франция / Канада / Белгия посланик Богомолев
2001 Версенжеторикс - (Vercingétorix)
Друиди – (2 заглавие)
Франция / Канада / Белгия гал
2000 Хайка за вълци 6 вуйчото на изнасилената и убитата
1997 Рекет - (Il Racket))
Гражданинът въстава- (2 заглавие)
6 Италия
1993 Цикълът Сименон – (Cycle Simenon) 5 Франция (в 4-та серия Les gens d'en face – 1982)
1992 Път за никъде – (Дорога никуда) Украйна
1992 Криза в Кремъл – (Crisis in the Kremlin) САЩ генерал Чернов
1991 Дали – (Dalí) Испания / България бащата на Дали
1991 Тишина
1990 Живот на колела 5 инеженер Герчев
1990 Удавникът градския секретар
1988 Черните рамки 3 полковник Димитров
1988 Черните рамки 5 полковник Димитров
1989 Зона В-2 Виделов
1989 Заплахата Дочев
1988-1996 Новите приключения на Арсен Люпен – (Le retour d'Arsène Lupin) 20 Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия (в 18-та серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“-1995)
? Хората отсреща
1987 Някой пред вратата съпругът на Лиляна
1987 Мечтатели Стефан Стамболов
1987 Един ден на доктор Андронова
1986 Ешелоните Богдан Филов
1985 Горещи следи 4 полковник Първанов
1985 Последният езичник Кавхан Етх
1985 Мъгливи брегове – (Берега в тумане) СССР / България Антон Христов
1985 Тази хубава зряла възраст лекарят Труфчев
? Може би утре, може би никога... 2 президентът
1985 Забравете този случай Стоян Петров
1985 Борис I 2 Кавхан Етх
1985 Тази кръв трябваше да се пролее полковник Грозданов
1984 Кажи им, майко, да помнят 6 генерал Камбуров – в 5 серии (1-2-3-4 и 5-та)
1984 Нощем с белите коне 6 Спасов
1984 В името на народа 8 Методи, партийния секретар
1984 Стената главният следовател
1984 Дело 205/1913 П. К. Яворов д-р Кръстю Кръстев
1983 Завръщане Петър
1983 Хотел „Централ“ Златев
1983 Ако те има боцманът
1982 Есенно слънце Асен Вълчев
1982 Предупреждението - (Die Mahnung) ГДР / България / СССР / Унгария Васил Коларов
? Цигуларката
? Есента на един следовател Петров
1982 Най-тежкият грях професор Нарцис Стефанов
1982 Отражения бащата
1981 Мера според мера 7 Гьорче Петров
1981 Мера според мера 3 Гьорче Петров
1981 Не трябва старик, не трябва „старикът“
1981 Ударът генерал-лейтенант Иван Маринов
1981 Йо-хо-хо професорът
1981 Милост за живите Динков „Динката“
1981 Търновската царица Смилов
1980 Въздушният човек
1979 Сами сред вълци 5 д-р Александър Пеев (Боевой), бивш царски офицер, ръководител на съветската шпионска мрежа за България
1979 Бедният Лука Антон
1979 Тайфуни с нежни имена 3 Макс Брунер
1978 По дирята на безследно изчезналите 4 проф. Александър Цанков, министър-председателят
1977 Юлия Вревска 2 България / СССР френски генерал
1976-1980 Записки по българските въстания 13 Георги Пенев
(в 2 серии – 4-та и 5-та)
1975 Присъствие директорът на института
1974 Магистрала
1973 Като песен
1969-1971 На всеки километър 26 (във 2-ра серия „Двете китари“ – 1969)
1963 Легенда за Паисий Йован Ристич, образования младеж

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цонев, Борис Луканов (15.06.1936). // Справочник „Труд“. знам.bg, 4 май 2007. Посетен на 18 октомври 2017.
  2. Вездесъщият, kino.dir.bg
  3. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 43-44. ISBN 978-954-8259-84-2
  4. Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]