Александър Пеев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Пеев.
Александър Костакиев Пеев
български офицер и общественик
Роден
Починал
22 ноември 1943 г. (57 г.)

Учил вНационален военен университет
НаградиЛенин
Георги Димитров (орден)
Политика
Депутат
XVIII ОНС   
Военна служба
ПрякорБоевой
Служил на СССР,
 България
Род войскиПартизанско движение в България
ВойниВтора световна война
ОтличияПластина на орден „Георги Димитров“.gif Order of Lenin ribbon bar.png BulgarianWarTimeMeritRibbon.jpg
Семейство
ДецаДимитър Пеев

Александър Костакиев Пеев е български офицер, юрист и общественик – депутат в XVIII ОНС, от квотата на БРСДП (т.с.). През Втората световна война участва в Партизанското движение в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Пеев е роден на 4 май 1886 г. в гр. Пловдив. Учи в мъжката гимназия в Пловдив (заедно с Богдан Филов), след което във Военното на Негово Величество училище в София (1904 – 1909), като завършва с 29 випуск, на 22 септември 1909 е произведен в чин подпоручик и изпратен на служба в Пловдив. Член на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (1910). Завършва право с докторат в Брюксел през 1915 г. Участва като офицер във войните за национално обединение (1912 – 1918).

На 7 юли 1919 г. в Пловдив се ражда синът му Димитър Пеев.

От 1915 до 1921 г. с прекъсване през Първата световна война, е секретар на градския и околийския комитет на БРСДП (т.с.) и БКП в Карлово. Народен представител в XVIII ОНС (1919 – 1920). За периода 1922 – 1925 г. издава в-к „Правда“.

През 1941 – 1943 г. като ръководител на нелегална разузнавателна група изпълнява поръчения на Съветското главно командване. Известен е с руския разузнавателен псевдоним „Боевой“.

През април 1943 г. е разкрит и арестуван от полицията. Осъден е на смърт и на 22 ноември 1943 г. е разстрелян в гарнизонното стрелбище, заедно със своите сътрудници Емил Попов и Иван Владков.[1]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г. Александър Пеев е награден посмъртно с най-високите държавни отличия на Народна република България и на СССР – орден „Георги Димитров“ (НРБ) и орден „Ленин“ (СССР).

През 1979 г. в Народна република България по сценарий на Павел Вежинов е заснет телевизионен сериал, посветен на разузнавателната дейност на Александър Пеев и неговите сътрудници – „Сами сред вълци“. Личността на Пеев е пресъздадена от Борис Луканов.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Пластина на орден „Георги Димитров“.gif орден „Георги Димитров“ 1966
  • Order of Lenin ribbon bar.png орден „Ленин“ (СССР)- 1966
  • BulgarianWarTimeMeritRibbon.jpg орден За храброст IV ст. 1918

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 32.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Невидимите барикади (Александър Пеев, Владимир Заимов, Гино Георгиев, Цвятко Радойнов, Никифор Никифоров), очерци за българи съветски разузнавачи, С., 1968.
  • Недю Недев. Тайната война или летопис за д-р Александър Пеев и генерал Никифор Никифоров. С., 1984.
  • Сами сред вълци, 5-сериен филм на режисьора Зако Хеския по сценарий на Павел Вежинов, 1979 г.