Александър Пеев – Боевой

Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Пеев.

---

Александър Костакиев Пеев
български офицер и общественик
Роден	4 май 1886 г. Пловдив, България
Починал	22 ноември 1943 г. София, България
Учил в	Национален военен университет
Политика
Депутат
XVIII ОНС
Военна служба
Прякор	Боевой
Служил на	СССР, България
Войни	Втора световна война
Отличия
Семейство
Деца	Димитър Пеев

Александър Костакиев Пеев е български офицер, юрист и общественик – депутат в XVIII ОНС, от квотата на БРСДП (т.с.), съветски шпионин.

Биография

Александър Пеев е роден на 4 май 1886 г. в гр. Пловдив. Син е на първия следосвобожденски кмет на града – Костаки Пеев. Учи в мъжката гимназия в Пловдив (заедно с Богдан Филов), след което във Военното на Негово Величество училище в София (1904 – 1909), като завършва с 29^-и випуск, на 22 септември 1909 е произведен в чин подпоручик и изпратен на служба в Пловдив. Член на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (1910). Завършва право с докторат в Брюксел през 1915 г. Участва като офицер във войните за национално обединение (1912 – 1918).

На 7 юли 1919 г. в Пловдив се ражда синът му Димитър Пеев.

От 1915 до 1921 г. с прекъсване през Първата световна война, е секретар на градския и околийския комитет на БРСДП (т.с.) и БКП в Карлово. Народен представител в XVIII ОНС (1919 – 1920). За периода 1922 – 1925 г. издава в-к „Правда“.

От 1920 г. до 1931 г. е адвокат в Пловдив. Занимава се също така и с археология и публицистика. Прави исторически проучвания, публикува исторически извори за града, основава Археологическото дружество, а на проведения през 1926 г. в Шумен учредителен конгрес на Съюза на археологическите дружества в България е избран за негов секретар. Изнася сказки, устройва екскурзии до исторически места.

През 1930 година издава мемоарите на Константин Д. Моравенов за Пловдив в ново издание – „Пловдив към средата на XIX век“

Написва книгата „Кратка история на Пловдив“. Прави разкопки на могили при с. Белозем.

Шпионска дейност

Пловдивският адвокатски съвет (1935). Първи ред: Тома Константинов, Стефан Стамболов, Ангел Станков (председател), Еньо Манолов, Степан Хиндлиян. Втори ред: Йордан Ковачев, Р. Райчинов, Божидар Здравков, Лука Говедаров, д-р Александър Пеев.

От края на 1939 година Пеев е сътрудник и главен информатор на съветската разузнавателни група „Август“, ръководена от Кръстьо Белев. Тъй като през март 1941 година Кръстьо Белев е интерниран в лагера Гонда вода, съветският военен аташе и резидент в София Иван Дергачов предлага на Пеев да възглави разузнавателна група. През 1941 – 1943 г. като ръководител на разузнавателна група Пеев изпълнява поръчения на Съветското главно командване. Известен е със съветския разузнавателен псевдоним „Боевой“. Заместник-ръководител на групата „Боевой“ е генерал Никифор Никифоров. Групата предава над 400 радиограми.

През април 1943 г. е разкрит и арестуван от полицията. Осъден е на смърт и на 22 ноември 1943 г. е разстрелян в гарнизонното стрелбище, заедно със своите сътрудници Емил Попов и Иван Владков.

Памет

През 1966 г. Александър Пеев е награден посмъртно с най-високите държавни отличия на Народна република България и на СССР – орден „Георги Димитров“ (НРБ) и орден „Ленин“ (СССР).

През 1979 г. в Народна република България по сценарий на Павел Вежинов е заснет телевизионен сериал, посветен на разузнавателната дейност на Александър Пеев и неговите сътрудници – „Сами сред вълци“. Личността на Пеев е пресъздадена от Борис Луканов.

Има улица на негово име в гр. Пловдив.

Награди

• орден „Георги Димитров“ 1966
• орден „Ленин“ (СССР)- 1966
• орден За храброст IV ст. 1918

Литература

• Невидимите барикади (Александър Пеев, Владимир Заимов, Гино Георгиев, Цвятко Радойнов, Никифор Никифоров), очерци за българи съветски разузнавачи, С., 1968.
• Недю Недев. Тайната война или летопис за д-р Александър Пеев и генерал Никифор Никифоров. С., 1984.
• Сами сред вълци, 5-сериен филм на режисьора Зако Хеския по сценарий на Павел Вежинов, 1979 г.