Кирил Топалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Топалов
български учен, писател, преводач и дипломат
Кирил Топалов 
Роден: 21 май 1943 г. (1943-05-21) (70 г.)
София, България

Проф. д.ф.н. Кирил Любомиров Топалов е български учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и обществен деятел.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 21 май 1943 г. в София. През 1961 г. завършва гимназия в София. От 1961 до 1964 г. отбива редовната си военна служба във военноморския флот във Варна. През 1968 г. завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1969-1970 е специалист-филолог в Института по български език при БАН. От 1970 до 1974 е редовен аспирант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков. От 1974 до 1982 г. е негов асистент в СУ. През 1976 г. защитава докторат на тема „Проблеми на поетиката на възрожденската поезия“. През 1982 г. се хабилитира – доцент. През 1977-1989 г. работи по съвместителство и като редактор в издателство „Български писател“. През 1977 г. е на едномесечна специализация във Варшавския университет, през 1978-1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет, а през 1981 г. специализира в Солунския университет.

Член е на Международния ПЕН, на Съюза на българските писатели, по-късно – на Сдружението на български писатели, както и на СБЖ. През 1989-1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Козмас Етолос“ и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998).

През 1992-1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция.

През 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София.

Проф. Кирил Топалов - носител на Големия кръст на ордена на Феникс, връчен му от посланик Михаил Христидис (01.10.2002 г.) от името на президента на Република Гърция Константинос Стефанопулос за изключителните му заслуги за развитието на българо-гръцките отношения в периода 1998 - 2002 г.

През 1998-2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). Благодарение на десетилетните си широки връзки с атинския културен, научен и политически елит Кирил Топалов допринася както за преодоляването на стари балкански предубеждения между двете страни, така и за изграждането на атмосфера на доверие в осъществяването на редица важни за България стъпки - премахването на визовия режим, влизането на страната ни в Европейския съюз и НАТО, изграждането на българо-гръцките пътни връзки през Родопите, осъществяването на интензивно културно и икономическо сътрудничество,[1]защита на правата и интересите на многобройната българска икономическа емиграция в Гърция.

През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци.

Председател е на Управителния съвет на Института за евроатлантическа сигурност (2002-2005), на Фондация „Академия за балканска цивилизация“ (от 2003) и на Национална асоциация „Георги С. Раковски“ (от 2004), директор и един от основателите на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (2004-2007), председател на Българската секция на Световното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на Управителния съвет на Световното дружество в Женева (2004).

През 2002 г. е избран за професор по българска възрожденска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава българска литература още в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, в Нов български университет и в Арт-колеж - София.

През юни 2003 г. Софийският университет организира честване на 60-годишния юбилей на проф. Кирил Топалов в Аулата на СУ, след като се оказва, че предвидената за събитието Академична зала № 1 не може да побере многобройните почитатели и приятели на Топалов - писатели, учени, театрални и кинодейци, политици и общественици. След приветствията са представени осъществените от Университетското издателство издания на негови избрани романи и избрани пиеси, новата му монография „Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане“, както и сборника с изследвания в негова чест от български и чуждестранни учени „Разночетенията на текста" с въвеждаща студия-предговор от Светлозар Жеков.[2]

Автор е на многобройни научни изследвания - статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др.

Творчество[редактиране | edit source]

Първият роман на Кирил Топалов - Бягай... Обичам те излиза през 1976 г. и с актуалната си и интригуваща проблематика - първа любов, изпитания на приятелството пред примамките на успеха, мечтите и разочарованията на младостта, както и с динамичния и експресивен аз-повествователен стил - бързо налага името на писателя сред най-добрите млади тогава автори, оценен е високо от литературни критици, като Луко Захариев[3], Светлозар Жеков[4], Людмила Филипова[5] и др. За голямата популярност на романа допринасят също многото му следващи преиздания от различни издателства и неговото филмиране по сценарий на автора. Филмирани са и два от следващите романи на Кирил Топалов - „Бъди благословена“ (първо изд. 1979) и „Не се сърди, Човече“ (първо изд. 1982), с които той за първи път поставя пред обществото важен и умишлено премълчаван дотогава проблем - за драмата на самотните майки и на изоставените от тях деца. Авторитетната литературна и кинокритика в лицето на Атанас Свиленов[6], проф. Боян Ничев[7], проф. Александър Грозев[8] и др. нарежда Топалов сред най-успешните белетристи и сценаристи, а двата романа дълго не слизат от предните места на месечните класации на вестниците за най-четени български книги[9] претърпяват много и високотиражни преиздания.

Вероятно най-точна оценка за превръщането му в автор на култови романи и филми за поколенията на 70-90-те години на ХХ в. дава литературният критик и познавач на творчеството на Кирил Топалов Светлозар Жеков, който пише:

В годините, когато излизаха за пръв път книгите и пиесите на Кирил Топалов, за писателите не беше никак лесно да поставят, при това талантливо, остър обществен проблем, в който да се отразяват не една или две прекършени човешки съдби – в крайна сметка, следствие на Системата, която беше подменила всички възможни личностни свободи и права с онези, които ѝ бяха „необходими“. Живеехме във време, когато Друг определяше съдбата ти, Друг решаваше „правото ти на допуск“ било до образование, било до работа, било до най-обикновено пътуване в чужбина. Живеехме във време, в което човешката съдба стоеше винаги под знаменателя на „голямата правда“. Живеехме във време, в което „голямата правда“ непрекъснато раждаше конфликти с „малката правда“ – сиреч, с всички изконни права и свободи на личността, които комунизмът беше потъпкал. И понякога дотолкова свиквахме с конфликтите около себе си, че те ставаха наше всекидневие. Постепенно губеха своята острота в съзнанието ни, защото нямаха решение или решението не зависеше от нас. Докато един ден с изненада откривахме, че сме били не само свидетели на тези конфликти, но и... участници в тях. И едва тогава разтревожената ни съвест започваше да търси своята пътечка към истината, която скоро се оказваше трънлив път, до чийто край малко от нас можеха да достигнат... Този ден понякога беше провокиран от книги като „Бъди благословена“ и „Не се сърди човече“ на Кирил Топалов. Веднъж приобщени към проблемите в тях, вече не можехме да останем безразлични нито към съдбите на героите, нито към явлението, нито към обществената му оценка, нито към собствените нравствени мерки и чувство за справедливост...

Предизвиканата от тези романи и филми широка обществена дискусия донася на автора популярност и международни отличия, но и довежда до бързото спиране от цензурата на втория филм, който показва, че трагедията на изоставените деца и липсата на достатъчна грижа на обществото и държавата към тях може да ги доведат и до самоубийство. Следващите романи на Кирил Топалов От тук до хоризонта, Стайна температура, Разминаване, Нерви, Маймунска история и др. очертават зрялата физиономичност на автора и дават повод на някои от най-активните критици, като проф. Иван Попиванов[10], Светлозар Жеков[11], Мариана Тодорова[12], Николай Петев [13], Вихрен Чернокожев[14] и др. да обгледат по-цялостно присъствието му в полето на съвременната литература, подчертавайки модерността на белетристичния му стил (синтетичен, динамично-психологически, и афористичен), дълбочината и драматичността на нравствените дилеми, които поставя, гражданската непримиримост, смелост и провокативност на позициите му, връзката на някои страни на творчеството му с най-добрите традиции на класическата българска литература. Както пише проф. Иван Попиванов:

Като белетрист Кирил Топалов се утвърди с усета си към драматични ситуации, към колизии със съществено социално-етично значение, заангажиращи вниманието на читателите, привличащи ги, предизвикващи много въпроси. Неговите белетристични творби подбуждат не само размисли, но и спорове, дискусионни проблеми. Личи умението на белетриста да види в нашата действителност възлови събития и преживявания, да ги превъплъти художествено в убедителна форма. Топалов си служи с модерно повествование, което не е преднамерено търсено, не е свързано с външни трикове...

Мариана Тодорова обръща внимание, че

Кирил Топалов е привлечен от необикновеното. Това му пристрастие ще почувстваме в обрисуваните герои, в техните съдби или дори в отделни постъпки, във вътрешните им мотиви... Нещо йовковско като тип психология има в техните черти, но по манталитет са наши съвременници. Наистина липсва им йовковската шеметна съзерцателност. Но не са по-малко деликатни и мечтателни, макар че са подчертано действени.

Това нейно наблюдение допълва твърдението на Светлозар Жеков, че

ярките прозаични страници, запомнящите се образи (особено женските, които са самобитно продължение на традицията, наследена от такива майстори на словото, като Димитър Димов, Димитър Талев и Емилиян Станев), завладяващите характери, социалната острота на конфликтите, философската дълбочина на идеите, гражданската позиция на писателя и универсалността на посланията му са безспорен влог в трудния път на литературата ни да не се подчини на Системата, да не изневери на истината и да проправи път към по-добро бъдеще. И в драматургията на Топалов всеки един от героите му е подчинен на своя житейска логика, в която плюсовете и минусите са подчинени на стремежите на личността и на пресечните им точки със Системата, която ги поражда. Това е така, защото Топалов си е поставил целта да изследва движението на човешките характери и като следствие от това движение – социално-нравствените конфликти между самите тях и между тях и Системата. Така ще си обясним изключително съвременното звучене на дълбоката му философско-политическа пиеса „Притча за философа“, чието действие се развива далеч назад във времето, но идеята за смисъла на човешкото съществуване, за свободата на личността и мисълта, а оттук за свободата и демократичното устройство на обществото, достига до нас през ехото на вековете със силата на днешния ѝ еквивалент – да бъдем или да не бъдем... И днес тази пиеса би правила чест на всеки театър, който я постави. Но в годините, когато тя беше родена и когато свободата на словото се схващаше като свобода на цензурата или автоцензурата, иносказателните послания на Кирил Топалов за подмяната на стойностите и за необходимостта от промяна в отколешния, май и до днес непроменен, световен ред, се възприемаха с жадни очи и уши от вечно препълнените зали, в които се играеше.

С някои свои романи, чиито сюжети са почерпени от българското Възраждане (Светогорският бунтар, Венценосецът, Петко Славейков), Кирил Топалов се нарежда и сред предпочитаните от читателите автори на историческа проза.

Успешен е пътят на Кирил Топалов и като драматург. Още първите му пиеси И есен идват щъркели, Притча за Философа, Нерви за любов, Вива академия и др. привличат вниманието и предизвикват най-високите оценки на активната театрална критика през 80-те г. на ХХ век - Севелина Гьорова[15], Снежина Панова[16], Чавдар Добрев[17], Владимир Каракашев[18], Димитър Стайков[19], Красимира Близнакова[20], Димитър Цолов[21].

За емблематичния през 80-те години спектакъл на пиесата „Притча за философа“ в Театър 199 (над 100 представления) Севелина Гьорова пише:

Кирил Топалов написа историческата творба „Притча за Философа“, която бих могла да характеризирам като словесен квартет между Кирил и Методий и върховните представители на католическата и православната църква - Патриарха и Папата. Това е своеобразна драма-диспут или по-скоро оратория, в която делото на двамата славянски първоучители се доказва от величието на жизнения им подвиг и в негова защита.

Участието на Кирил Топалов в театралния афиш през 90-те г. и в началото на настоящия век с пиеси, като Бог високо, Горчивата чаша, Игра на мъж и жена, Маймунска история, Свободно съчинение за Слънцето, Експериментът (телевизионна постановка), и др., а също и с постановките на недопуснатите по една и съща причина до сцена както през тоталитарния период, така и през първото десетилетие след демократичните промени остри политически сатири Елате ни вижте и Бизнес допринасят за по-цялостното очертаване на неговия драматургичен профил на писател, който еднакво отговорно навлиза в света и на интимните междучовешки отношения, и на драматичните социални и политически проблеми. Пламен Маринов определя пиесата „Елате ни вижте" като

майсторски сътворен сатиричен фарс, бичуващ типичните нашенски ламтежи за политическа власт, развихрили се с еднаква всепомитаща мощ както след Освобождението ни от турско робство, така и днес - в драматичното десетилетие след рухването на комунизма.
Именно тези аналогии в нравите между тогавашното и сегашното време - продължава авторът - са експонирани с актуална сила и професионална вещина в творбата. В нея могъщо зазвучава и един универсален мотив - за вечната духовна съпротива на творците, хората на изкуството и перото срещу онези силни на деня, стремящи се неизменно да ни подчинят на преходната земна власт, която притежават. Точно в това се състои и уникалното при Кирил Топалов - че в случая той се явява може би първият ни драматург, създаващ театър в театъра, но включвайки наред с вече известните ни герои на Вазов и самия него, като използва действителни исторически факти от съдбата му на виден писател и общественик, а също и от личния му живот.

Камерните пиеси на Топалов получиха реализации на сцените в близки и далечни страни, особено през дългия период, когато на автора му бе отнето правото да пътува на Запад. Поради универсалността и актуалността на темите и внушенията си, както и поради високите си художествени качества най-добрите му пиеси, макар и писани преди десетилетия, продължават и днес да се поставят на театралните сцени в България и чужбина.

Резултат на дългогодишната литературно-изследователска работа на Кирил Топалов са редица монографии, студии и статии върху проблематиката на българската и гръцката литература през XVIII - XIX век. Неговите приносни изследвания Проблеми на възрожденската поетика, Петко Р. Славейков, Григор Пърличев. Живот и дело, Проблеми на българската възрожденска литература, Възрожденци, Ботев в пътя на възрожденската поезия, Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане, обемистата антология Българска възрожденска поезия, осъществените от него издания на съчиненията на български възрожденски писатели са ценен влог в проучването на литературата и културата на тази епоха и получават висока оценка от научната критика, а проф. д-р Румяна Дамянова[22] успоредява някои характеристики на научното му дело с това на „най-големите изследователи на Българското възраждане - Ив. Д. Шишманов, Боян Пенев, Петър Динеков“.

Кирил Топалов е и преводач от гръцки. Сред писателите, произведения от които е направил достояние на българския читател или театрален зрител, са Яковос Камбанелис, Василис Василикос, Тасос Атанасиадис, Илияс Симопулос, Никифорос Вретакос, Костас Асимакопулос, Ино Балта и др.

Библиография[редактиране | edit source]

Проза[редактиране | edit source]

  • Бягай... Обичам те, роман, Народна младеж, 1976.
    • Бягай... Обичам те, роман, Отечество, 1986, 1990.
    • Бягай... Обичам те, роман, Академично издателство „Марин Дринов” и Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997.
  • Бунтовна светлина, разкази за деца, Народна младеж, 1978.
  • Бъди благословена, роман, Профиздат, 1979.
  • Бъди благословена, Не се сърди, Човече, романи, Профиздат, 1982, 1984, 1987; Образование и наука, 1994 (филмирани).
  • Будилник с латерна, разкази за деца, Народна младеж, 1981.
  • От тук до хоризонта, роман, Георги Бакалов - Варна, 1980.
  • Светогорският бунтар, роман, Народна младеж, 1982.
  • Стайна температура, романи (Стайна температура и От тук до хоризонта), Народна младеж, 1985.
  • Разминаване, роман, Военно издателство, 1986.
  • Нерви, роман, Военно издателство, 1989; Образование и наука, 1994.
  • Петко Славейков, роман, Народна младеж, 1990.
  • Венценосецът, Абагар, 1993.
  • Маймунска история, Литературен форум, 1997.
  • Избрани романи, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2003.
  • Избрани произведения в четири тома. I и II том - романи, III т. - пиеси, IV т. - разкази, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2005-2007.

Драматургия[редактиране | edit source]

Пиеси, поставяни на български и чужди сцени

  • Аз съм Мария, 1975.
  • И есен идват щъркели, 1977.
  • Притча за Философа, 1981.
  • Свободно съчинение за слънцето, 1982.
  • Да, ама не, 1983.
  • Вива академия, 1983.
  • Нерви за любов, 1984.
  • Страшният съд, 1984.
  • Спасителят, 1985.
  • Бизнес, 1987.
  • Игра на мъж и жена, 1987.
  • Експериментът, 1988.
  • Горчивата чаша, 1989.
  • Бог високо, 1989.
  • Елате ни вижте, 1989.
  • Маймунска история, 1990.
  • Метрополитен, 2007.
  • Забрадка на слънцето, 2007.

Киносценарии[редактиране | edit source]

  • Бъди благословена, игрален филм, режисьор Александър Обрешков, 1977. (Първа награда „Златният Лачено“ за сценарий на Международния кинофестивал в Авелино, Италия (1979) и Специална награда за най-хуманен сценарий на Световния червенокръстки фестивал във Варна (1979)
  • Бягай... Обичам те, игрален филм, режисьор Рашко Узунов, 1979. (Награда на ЦС на БСФС за сценарий)
  • Не се сърди, Човече, игрален филм, режисьор Ивайло Тренчев, 1985. (Само една седмица след излизане на екран, филмът е спрян от цензурата)

Литературознание[редактиране | edit source]

  • Споделено за поезията, Народна просвета, 1975.
  • Проблеми на възрожденската поетика, Наука и изкуство, 1979.
  • Петко Р. Славейков, Народна просвета, 1979.
  • Григор Пърличев. Живот и дело, Български писател, 1982.
  • Проблеми на българската възрожденска литература, Наука и изкуство, 1983.
  • Възрожденци, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (I т.- 1988; II т.- 1990); второ, преработено и допълнено издание – 1999; трето изд. - 2001 г.; четвърто изд. - 2003 г.)
  • Ботев в пътя на възрожденската поезия. (Студии и анализи върху поезията и публицистиката на Ботев.), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Съюз на филолозите българисти, 1992.
  • Христо Ботев. Поезия, проза. Студии и анализи, РИК-I-С, 1995.
    • Христо Ботев. Поезия, проза. Студии и анализи, Даниела Убенова, 1997.
  • Българска възрожденска литература. (Учебник за хуманитарните гимназии, в съавторство с Н. Чернокожев.), Просвета, 1998, 1999.
  • Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2003.

Съставителство[редактиране | edit source]

  • Български възрожденски стихове, Български писател, 1978.
  • Българска възрожденска поезия. Антология. Подбор, редакция, въвеждаща студия и бележки, Български писател, 1980.
  • Първи стихотворци, Български писател, 1981.
  • Никола Козлев. Черен арап и Хайдут Сидер. (Редакция, предговор и бележки), Български писател, 1980.
  • Георги Стойков Раковски. Съчинения в четири тома. (Том първи. Проза, поезия. Подбор, редакция и две студии – за автобиографичните трудове и за поезията на Раковски), Български писател, 1983.
  • Г. С. Раковски. Избрани творби. (Въвеждаща студия, Животопис, Речник, Библиография, Бележки), Български писател, 1988
  • Петко Р. Славейков. Хумор и сатира. (Подбор, редакция, въвеждаща студия и бележки), Слово, 1992.
  • Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Зографска чернова от 1762, Факсимилно издание. Съставители Кирил Топалов, Боряна Христова и Нина Вутова. (Със студия от Кирил Топалов за ролята и значението на Паисий Хилендарски и неговия труд в историята на Българското възраждане). Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” и Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1998. Издание на английски език, 2000.
  • Крали Марко - сила и закрила. (В съавторство), Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2004.
  • Българската критика за акритическата традиция. (В съавторство), Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2004.
  • Крали Марко - героят пазител на границите. (В съавторство), Университетско издателство „Св. Кл. Охридски, 2004.

Преводи от гръцки[редактиране | edit source]

  • Ино Балта.Майката на нощта, разкази, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски” и Академия за балканска цивилизация, 2004.
  • Илияс Симопулос. Поезия, Академия за балканска цивилизация, 2005.
  • Василис Василикос. Академия за ангели, романи, Университетско издателство и Академия за балканска цивилизация, 2005.
  • Тасос Атанасиадис. Тронната зала, роман, Академия за балканска цивилизация, 2005.
  • Георги Кондогеоргис. Гръцката демокрация на Ригас Велестинлис, Академия за балканска цивилизация, 2009.

Отличия[редактиране | edit source]

  • Първа награда „Златният Лачено“ за сценарий на Международния кинофестивал в Авелино, Италия - за сценария на филма „Бъди благословена“, 1979.
  • Специална награда на Лигата на Дружествата на Червения кръст, Червения полумесец и Червения Лъв и Слънце на Международния кинофестивал на Червения кръст и Червения полумесец във Варна за най-хуманен сценарий - „Бъди благословена“, 1979.
  • Голямата награда на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт - за романа „Бягай... Обичам те“ и сценария на едноименния игрален филм, 1980.
  • Награда на Централния съвет на Българските профсъюзи - за романа „От тук до хоризонта“, 1982.
  • Орден „Кирил и Методий“ I степен - за заслуги в областта на литературата и културата, 1985.
  • Златният медал на град Атина - за приноса му като посланик за сближаването и взаимното опознаване на двете столици София и Атина, 2001 г.
  • Златният кръст на Международната академия за елинистични изследвания „Козмас Етолос“, 2000.
  • Големият кръст на Ордена на Феникса на Република Гърция - за приноса му като посланик за развиване на двустранните отношения, 2002.
  • Почетният знак на Атлантическата асоциация на Гърция - за принос в евроатлантическото сътрудничество между България и Гърция, 2002.
  • Почетният знак на гр. Лариса, Гърция - за принос в развитието на културните и политическите отношения между България и Гърция, 2001.
  • Почетният знак на Общогръцкия театрален фестивал в Орестия - за „Приноса му за развитието на цивилизацията и приятелството на балканските народи чрез театъра и другите изкуства“, 2005.

Критиката за Кирил Топалов[редактиране | edit source]

Частична библиография

  • Филипова, Людмила. Четиво не само за юноши, (за романа „Бягай... Обичам те“) - в-к Труд, бр. 8, 11.01.1977.
  • Стоянович, Иван. На екраните през седмицата: новият български игрален филм „Бъди благословена“. – в-к Отечествен фронт, бр. 10250, 09.02.1978.
  • Попиванов, Иван. С психологическо умение, („От тук до хоризонта“). - сп. Пламък, бр. 9, 1981.
  • Бояджиева, Ваня. „Проблеми на възрожденската поетика“ от Кирил Топалов, сп. Литературна мисъл, XXV, 1981, бр. 4, с. 148-150
  • Панова, Снежина. Притча за Философа - в-к Литературен фронт, бр. 38, 17.09.1981.
  • Станева, Катя и Аретов, Николай. Нови книги за литературата на Българското възраждане, (рецензии за „Проблеми на българската възрожденска литература“, 1983 и за „Григор Пърличев. Живот и дело“, 1982.), Литературна история, бр. 16, 1987, с.71-77.
  • Свиленов, Атанас. Устойчивост на предпочитанията, („Бъди благословена“, „Не се сърди, Човече“). - в-к Поглед, бр. 28, 12.07.1982.
  • Стайков, Димитър. Тенденции в младата драматургия, (За „Притча за Философа“) – сп. Пламък, бр. 12, 1982.
  • Митова, Катя. „Небивалици“ за всички, („Будилник с латерна“) – в-к Пулс, бр. 29, 20.07.1982.
  • Тодорова, Мариана. Тези необичайни герои (в литературното творчество на Кирил Топалов), сп. Пламък, XXVII, 1983, бр. 2, с. 140-144.
  • Тошева, Кристина. Перспектива за бъдещо израстване, (За пиесата „Вива академия“), в-к Вечерни новини, XXXIV, бр.52, 02 март 1984, с.
  • Ничев, Боян. Без излишни илюзии, („Бъди благословена“, „Не се сърди, Човече“), в-к Поглед, бр. 24, 11.06.1984.
  • Грозев, Александър. Конфликт между драматургия и режисура, („Не се сърди, Човече“), в-к Народна култура, бр. 39, 27.09.1985.
  • Цанков, Георги. Седем дни, (за пиесата „Притча за Философа”), Народна култура, XXIX, бр.22, 31 май 1985, с. 5.
  • Гьорова, Севелина. Проверка на утвърдените стойности, (за пиесата „Страшният съд“), сп. Театър, бр. 5, 1986.
  • Константинова, Елка. Психологическа загадка в криминално действие, („Разминаване“), Литературен фронт, бр. 25, 18.06.1987.
  • Жеков, Светлозар. Животът – избор на позиция, (творчески портрет на Кирил Топалов), сп. Септември, ХХХ, 1987, бр. 10, с. 224-230.
  • Дечева, Нели. Личност величествена, сякаш Омиров герой. Писателят Кирил Топалов за „Венценосецът“ Григор Пърличев, (Венценосецът: Роман. - В. Търново: Абагар, 1993), в-к Македония, IV, бр. 46, 17 ноем. 1993, с. 6.
  • Чернокожев, Вихрен. По ръба на невъзможното, в-к Литературен форум, VII, бр. 29, 30 септ. – 6. окт. 1997, с. 1,4.
  • Дончева, Антоанета. Последният номер на Мефистофел, (за пиесата „Маймунска история“), в-к Литературен форум, VIII, бр. 15, 21 -27 апр. 1998.
  • Гьорова, Севелина. Вазов без лаври, (за пиесата „Елате ни вижте“), в-к Капитал, бр. 25, 24-30 юни 2000, с. 4.
  • Панчева, Светлана. Политиката като театър, а театърът като смърт, („Елате ни вижте“ от Кирил Топалов, режисьор И. Добрев), в-к Дума, XV , бр. 108, 13 май 2004, с. 17.
  • Кондакова, Таня. Самотници възраждат любовта си в театър „Възраждане“, (за постановката „Игра на мъж и жена“ в театър „Възраждане“), в. „Седмичен Труд“, XV, бр. 10, 09 март 2005, с.13.
  • Панчева, Светлана. Игра с наточени шпаги и кървящи рани, (за постановката „Игра на мъж и жена“ в Общински театър „Възраждане“), в-к „Дума“, XV, бр. 56, 10 март 2005, с. 18.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Посланик Михаил Христидис връчи Големия кръст на ордена на Феникс на проф. Кирил Топалов (14.10.2002.
  2. Светлозар Жеков, Животът - избор на позиция, в „Разночетенията на текста“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2003.
  3. Луко Захариев, „Светлина на Възраждането“ - сп. „Пламък“, бр. 6, 1979, с. 142.
  4. Светлозар Жеков, „С поетична проникновеност“ - в. „Пулс“, г. XV, бр. 9, 26.04.1977, с. 12.
  5. Людмила Филипова, „Четиво не само за юноши“ - в. „Труд“, г. XXXI, бр.8 (9345), 11.01.1977, с. 3.
  6. Атанас Свиленов. „Жажда за обич“ - в. „Отечествен фронт“, г. XLIII, бр12230, 26.09.1985, с. 4.
  7. Боян Ничев, „Без излишни илюзии“ („Поглед“ представя най-търсената книга на месеца“) - в. „Поглед“, бр. 24, 11.06.1984.
  8. Александър Грозев, „Конфликт между драматургия и режисура“ - в. „Култура“, бр. 39, 27.09.1985, с. 6.
  9. Симона Мирчева, Най-четените съвременни български писатели, в. „Култура“, 1998 г.
  10. Иван Попиванов, „Развълнувана, пристрастна проза“ - сп. „Пламък“, г. ХХХ, 1986, бр 8, с. 188-190.
  11. Светлозар Жеков, „Животът - избор на позиция“ - сп. „Септември“, бр. 10, 1987, с.224-230. Допълнено в: „Разночетенията на текста. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов“, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 7-14.
  12. Мариана Тодорова, „Тези необичайни герои“ - сп. „Пламък“, бр. 2, 1983, с. 140 - 144.
  13. Николай Петев, „Проза на моралистичния патос“ - в. „Пулс“, г. XVIII, бр. 24, 10.06.1980, с. 4; „Позицията - присъда или поощрение“ - в. „Пулс“, г. ХХ, 1982, бр. 13, 30.03.1982, с. 5.
  14. Вихрен Чернокожев, „По ръба на невъзможното“ - „Книжен свят“, издание на „Литературен форум“, бр.29 (330), 30.09 - 06.10 1997.
  15. Севелина Гьорова, „Проверка на утвърдените стойности“ - сп. „Театър“, бр.5, 1986, с. 24-25; „Българската драматургия - 1981 г.: история и съвременност“ - в. „Пулс“, бр. 15, г. ХХ, 13.04.2007, с.4; „Вазов без лаври“ - в. „Капитал“, бр. 25, г. II, 24-30.06.2000.
  16. Снежина Панова, „Притча за Философа“ - в. „Литературен фронт“, бр. 38, г. XXXVI, 17.09.1981, с.3.
  17. Чавдар Добрев, „Човешка история - „Учителско дело“, бр. 21 (2715), 28.05.1986, с. 10.
  18. Владимир Каракашев, „Две български премиери“ - в. „Труд“, бр. 45 от 22.02.1984; „Труден сезон. Народният театър за младежта „Л. Живкова“ - сезон 1983-1984“ - сп. „Театър“, г. XXXVII, бр. 12, 1984 г., с. 5-6; „Притча за Философа“ - в. „Антени“, бр. 28 (548) от 15.07.1981, с.6.
  19. Димитър Стайков, „Наши съвременници - реални, живи“ - в. „Отечествен фронт“, бр. 11828, 8.03.1984.
  20. Красимира Близнакова, „Реабилитация на семейния сюжет“ - в. „Народна култура“, г. XXVIII, бр. 34 (1517), 23.08.1985, с. 6.
  21. Димитър Цолов, „Отстояване на нравствените ценности“ - в. „Студентска трибуна“, бр. 37, г. XXXV, 5.06.1984; „Терапия за болнави семейства“ - в. „Литературен фронт“, бр. 30, 25.08.1985.
  22. Румяна Дамянова, „Българското възраждане: културни модели и литературни идентификации“ - сп. „Българистика“, 2004, кн. 8, с.91-96.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: