Александър Грозев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Грозев
български кинокритик и преподавател
Роден
18 април 1945 г. (73 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Висш държавен киноинститут в Москва
Работил в Българска национална телевизия
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
Югозападен университет
Национален филмов център

Проф. Александър Димитров Грозев е български киновед, кинокритик и преподавател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 18 април 1945 година в София. Завършва Държавния институт по кинематография (Всесоюзный государственный институт кинематографии - ВГИК) в Москва. Женен е за режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.), дъщеря на Пантелей Зарев.

В периода 1984-1990 г. Грозев е агент на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Пеев.[1] От 1984 до 1992 г. е главен редактор, а след това и директор, в Българската национална телевизия, където е водещ на рубриката „Десета муза“.

Грозев преподава кинокритика в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Той е един от основателите на катедрата „Телевизионно и киноизкуство“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ през 1991 г., където се изучава режисура, операторство, монтаж. През 2003-2009 година е изпълнителен директор на Националния филмов център. Той е сред създателите и дългогодишен художествен директор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. Представител на България в програмата „Медиа“ и „Медиа плюс“. Изнасял е лекции в Германия, Русия, Полша, Украйна и САЩ. Има издадени книги в Русия и Великобритания, както и публикации в специализирани чужди издания. Многократно е участвал като член и председател на жури на големи международни и наши кинофестивали. 

Автор е на множество книги, изследвания и статии, свързани с историческия път на българското и световното кино. 

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Златан Дудов“ (1971).
  • „Посланици в тенекиени кутии“. София: Наука и изкуство, 1972.
  • „Българският филм и критиката“. София: Наука и изкуство, 1974.
  • „Всеволод Пудовкин – теоретични идеи и възгледи“. София: Наука и изкуство, 1977, 130 с.
  • „Михаил Ром“ (1981).
  • „Александър Довженко“ (1984).
  • „Началото. Из историята на българското кино 1895-1956“. София: БАН, 1985, 182 с.
  • „Български игрални филми. Анотирана илюстрована филмография“ (предговор, ч. I-II), (1987-1988).
  • „Чарли Чаплин – живот и творчество“. София: Петър Берон, 1990, 200 с.
  • „Киното в България“ – I част (1897-1956). Велико Търново: Фабер, 2011, 488 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]