Александър Грозев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Александър Грозев
български кинокритик
Роден
18 април 1945 г. (73 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Висш държавен киноинститут в Москва
Работил в Българска национална телевизия
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
Югозападен университет
Национален филмов център

Александър Димитров Грозев е български киновед, кинокритик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 18 април 1945 година в София. Завършва Държавния институт по кинематография (Всесоюзный государственный институт кинематографии - ВГИК) в Москва. Женен е за режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.), дъщеря на Пантелей Зарев.

В периода 1984-1990 г. Грозев е агент на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Пеев.[1] От 1984 до 1992 г. е главен редактор, а след това и директор, в Българската национална телевизия, където е водещ на рубриката „Десета муза“.

Грозев преподава кинокритика в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Той е един от основателите на катедрата „Телевизионно и киноизкуство“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ през 1991 г., където се изучава режисура, операторство, монтаж. През 2003-2009 година е изпълнителен директор на Националния филмов център. Той е сред създателите и дългогодишен художествен директор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. Представител на България в програмата „Медиа“ и „Медиа плюс“. Изнасял е лекции в Германия, Русия, Полша, Украйна и САЩ. Има издадени книги в Русия и Великобритания, както и публикации в специализирани чужди издания. Многократно е участвал като член и председател на жури на големи международни и наши кинофестивали. 

Автор е на множество книги, изследвания и статии, свързани с историческия път на българското и световното кино. 

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Златан Дудов“ (1971).
  • „Посланици в тенекиени кутии“. София: Наука и изкуство, 1972.
  • „Българският филм и критиката“. София: Наука и изкуство, 1974.
  • „Всеволод Пудовкин - теоретични идеи и възгледи“. София: Наука и изкуство, 1977, 130 с.
  • „Михаил Ром“ (1981).
  • „Александър Довженко“ (1984).
  • „Началото. Из историята на българското кино 1895-1956“. София: БАН, 1985, 182 с.
  • „Български игрални филми. Анотирана илюстрована филмография“ (предговор, ч. I-II), (1987-1988).
  • „Чарли Чаплин - живот и творчество“. София: Петър Берон, 1990, 200 с.
  • „Киното в България“ - I част (1897-1956). Велико Търново: Фабер, 2011, 488 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]