Вихрен Чернокожев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вихрен Чернокожев
български литературен историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област Литературна критика
Работил в Институт за литература при БАН

Вихрен Илиев Чернокожев е български литературен историк и критик, доктор по филология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юли 1951 г. в Пловдив. Кандидат на филологическите науки (днес „доктор“) с дисертация на тема „Димитър Подвързачов. Жизнен и творчески път“ (1980). От 1990 г. старши научен сътрудник II степен (днес „доцент“) в Института за литература при БАН.[1] Заместник-директор на Института за литература (2000 – 2012). Ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ в Института за литература (2002 – 2012). Член на Сдружение на българските писатели.

Чернокожев е един от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира. За книгата си „Българският смях: Очерци и портрети“ (1994) е отличен с Националната награда „Райко Алексиев“.[1]

Автор на проекта „Антитоталитарната литература“ и на проекта за издателска поредица „Другата българска литература на ХХ век“ в Института за литература при БАН. Автор на проекта „Идентичност и асимилация. „Възродителният процес“ през 1970-те – 1980-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ – съвм. с проф. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет.

На 29 юли 2018 година излиза съобщение за смъртта му на 27 юли на 67 години.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги
  • „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов“ (1986)
  • „Българският смях“ (1994) – отличена с Национална награда „Райко Алексиев“
  • „Антология на българския смях“ (1995) – заедно с Росица Чернокожева
  • „Врати към смисъла“ (2000)
  • „Българска литературна критика“. Т.1, В. Търново (2000) – заедно с Росица Чернокожева
  • „Другият бряг на думите“ (2002)
Съставителство (заедно с Росица Чернокожева)
Съставителство и научна редакция
  • (заедно с Божидар Кунчев и Едвин Сугарев) на сборника „Антитоталитарната литература“ (2009),
  • (заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет) на антологията „Когато ми отнеха името. „Възродителният процес“ през 70-те – 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ (2015).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Вихрен Чернокожев, Институт по литература на БАН]
  2. [Почина известен и почитан от всички български историк, ЗОВ news, 2018-07-29]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]