Вихрен Чернокожев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вихрен Чернокожев
български литературен историк
Роден
Починал
27 юли 2018 г. (67 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика
Работил в Институт за литература при БАН

Вихрен Илиев Чернокожев е литературен историк и критик, доктор по филология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юли 1951 г. в Пловдив. Кандидат на филологическите науки (днес „доктор“) с дисертация на тема „Димитър Подвързачов. Жизнен и творчески път“ (1980). От 1990 г. старши научен сътрудник II степен (днес „доцент“) в Института за литература при БАН.[1] Заместник-директор на Института за литература (2000 – 2012). Ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ в Института за литература (2002 – 2012). Член на Сдружение на българските писатели.

Чернокожев е един от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира. За книгата си „Българският смях: Очерци и портрети“ (1994) е отличен с Националната награда „Райко Алексиев“.[1]

Автор на проекта „Антитоталитарната литература“ и на проекта за издателска поредица „Другата българска литература на ХХ век“ в Института за литература при БАН. Автор на проекта „Идентичност и асимилация. „Възродителният процес“ през 1970-те – 1980-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ – съвм. с проф. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет.

На 29 юли 2018 година излиза съобщение за смъртта му.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги
  • „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов“ (1986)
  • „Българският смях“ (1994) – отличена с Национална награда „Райко Алексиев“
  • „Антология на българския смях“ (1995) – заедно с Росица Чернокожева
  • „Врати към смисъла“ (2000)
  • „Българска литературна критика“. Т.1, В. Търново (2000) – заедно с Росица Чернокожева
  • „Другият бряг на думите“ (2002)
Съставителство (заедно с Росица Чернокожева)
Съставителство и научна редакция
  • (заедно с Божидар Кунчев и Едвин Сугарев) на сборника „Антитоталитарната литература“ (2009),
  • (заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет) на антологията „Когато ми отнеха името. „Възродителният процес“ през 70-те – 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ (2015).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Вихрен Чернокожев, Институт по литература на БАН]
  2. [Почина известен и почитан от всички български историк], ЗОВ news, 2018-07-29

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]