Направо към съдържанието

Димитър Цолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Цолов
български архитект
Роден
Починал
6 март 1970 г. (73 г.)

Националност България

Димитър Цолов Маринов е български архитект, член-кореспондент на БАН.

Роден е на 28 юли 1896 година в Оряхово. Завършва гимназия в Плевен през 1915 година. Участва в Първата световна война. Заминава за Виена през 1921, за да следва в Художествената академия. Прехвърля се да изучава архитектура в Мюнхен. След завръщането си в България през 1925 година се установява на архитектурна практика в София, където започва работа в съдружие с арх. Иван Васильов. Събира ги родното Оряхово, откъдето произхождат и двамата. Основават архитектурно бюро „Васильов – Цолов“, като са с равни права и задължения. Имената на двамата се свързват с построяването на сгради, без които архитектурната среда на столицата е немислима. Арх. Цолов е преподавател на първите студенти архитекти в Държавната политехника и ръководител на катедра „Жилищни сгради“ (1948 – 1965).[1]

Димитър Цолов е проектирал и множество жилищни комплекси, жилищни сгради, вили, почивни станции, обзавеждане и мебели за обществени сгради, както и обществени сгради. Най-забележителните сгради, изградени по проект на бюрото, са тези на Българската народна банка, Министерството на отбраната, катедралата „Света Неделя“, сградата на Столичната община, представителна сграда и столова в Евксиноград, почивен дом на Министерския съвет във Варна – к. к. „Златни пясъци“ и много други.

На Димитър Цолов са наречени улиците „Димитър Цолов“ в квартал „Витоша“ (Карта) и „Архитекти Васильов и Цолов“ в „Симеоново“ (Карта) в София.

Архитектурна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Осъществени проекти на архитектурно бюро „Васильов – Цолов“

[редактиране | редактиране на кода]

Осъществени архитектурни проекти на арх. Димитър Цолов (самостоятелни или с колектив)

[редактиране | редактиране на кода]

Статии и научни разработки в списание „Архитектура“, вестник Известията на ИГА при БАН

  • Мебели. Експериментални образци за масово производство на спални и кухни (съавтор Р. Кръстанова) – 1957 г.
  • Масовото жилище в блокови сгради до четири етажа (съавтор К. Джангазов, Д. Бакалов и Щ. Щерев) – 1958 г.
  • Основни архитектурни положения с пространствени елементи (колектив) – 1963 г.
  1. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет, 1993. с. 189. М. Класанов и колектив
  2. Стоилова, Любинка. сп. Архитектура // Модерното движение в архитектурата на жилищните сгради у нас / The Modern Movement in Bulgarian Architecture of Residences. 1994. с. 39 – 42.