Димитър Цолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Цолов
български архитект
Роден
Починал

Националност Флаг на България България

Димитър Цолов Маринов е български архитект, член кореспондент на БАН

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арх. Димитър М. Цолов е роден на 28 юли 1896 година в гр. Оряхово. Гимназия завършва в град Плевен през 1915 година. Участва в Първата световна война Заминава за Виена през 1921 да следва Художествената академия. Прехвърля се да изучава архитектура в Мюнхен. След завръщането си в България през 1925 година се установява на архитектурна практика в София. Тук той започва работа в съдружие с арх. Иван Васильов. Събира ги родното Оряхово, откъдето произхождат и двамата и основават архитектурно бюро „Васильов – Цолов“. В архитектурното бюро „Васильов-Цолов“ двамата титуляри встъпват с равни права и задължения. Имената на двамата се свързват с построяването на сгради, без които архитектурната среда на столицата е немислима. Арх. Цолов е преподавател на първите студенти архитекти в Държавната политехника и ръководител на катедра „Жилищни сгради“ (1948 – 1965).[1] Освен преподавателска дейност проф. арх. Димитър Цолов е проектирал и множество жилищни комплекси, жилищни сгради, вили, почивни станции, обзавеждане и мебели за обществени сгради, както и обществени сгради. Най-забележителните сгради, изградени по техен проект са: Българска народна банка, Министерство на отбраната, Катедралата „Света Неделя“ сградата на Столична община, представителна сграда и столова в Евксиноград, почивен дом на Министерски съвет във Варна – к. к. „Златни пясъци“ и много други.

Архитектурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Осъществени проекти на архитектурно бюро „Васильов – Цолов“[редактиране | редактиране на кода]

  • Дворцовият комплекс в с. Баня, Карловско, 1926 г.
  • Театъра на Народната армия в София, 1927 г.
  • Занаятчийска банка (сега банка ДСК) в София, 1928 г.
  • Катедралата „Света Неделя“ в София, 1929 г.
  • Университетска библиотека в София, 1932 г.
  • Административната сграда на интендантството при царския дворец (сега Столична община), 1935 г.
  • Паметник – Читалище „Надежда“ в град Оряхово, 1934-1935 г.
  • Читалище – театър „Развитие“ в град Враца, 1935-1937 г.
  • Гвардейски казарми в София, 1937-1939 г.
  • Сградата на Българска народна банка в София, 1939 г.
  • Административна сграда на фабрика „В. Пеев“ в София, 1939-1945 г.
  • Сградата на Министерството на отбраната в София, 1939-1945 г.
  • Административна сграда на дружество „Петрол“ в София, 1935-1945 г.
  • Университетът в Силистра, 1934-1939 г.
  • Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, 1940-1953 г.
  • Вътрешна къща на бул. „Цар Освободител“ 25а, София, 1932 г.[2]
  • Някои жилищни сгради на булевардите „Васил Левски“ и „Цар Освободител“ в гр. София.

Осъществени архитектурни проекти на арх. Димитър Цолов (самостоятелни или с колектив)[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Статии и научни разработки в списание „Архитектура“, вестник Известията на ИГА при БАН

  • Мебели. Експериментални образци за масово производство на спални и кухни (съавтор Р. Кръстанова) – 1957 г.
  • Масовото жилище в блокови сгради до четири етажа (съавтор К. Джангазов, Д. Бакалов и Щ. Щерев) – 1958 г.
  • Основни архитектурни положения с пространствени елементи (колектив) – 1963 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет, 1993. с. 189. М. Класанов и колектив
  2. Вътрешна къща на бул. Цар Освободител 25а, София, 1932 г.