Никос Казандзакис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никос Казандзакис
Nikos Kazantzakis.jpg
Роден 18 февруари 1883 г.
Починал 26 октомври 1957 г. (74 г.)
Професия писател, поет, философ, драматург
Националност Флаг на Гърция Гърция
Жанр роман, драма, есе, новела, поема, пътеводител
Известни творби Алексис Зорбас“ (1946), „Капитан Михалис“ (1953), „Христос отново разпнат“ (1954), „Последното изкушение“ (1955), „Рапорт пред Ел Греко“ (1961)
Уебсайт Страница в IMDb
Никос Казандзакис в Общомедия

Никос Казандзакис (на гръцки: Νίκος Καζαντζάκης) е гръцки писател, поет, драматург и мислител.

Приеман за най-важния гръцки писател и философ на 20 век, той получава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя.

Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33,333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един единствен глас – печели я френският писател Албер Камю.

Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на бежанец.

Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещеният кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Атинския университет, където през 1906 г. завършва като доктор по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906 г.

„Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος.“
Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен.

Гробът на Казандзакис в Ираклио

Писателят прекарва много време работейки в обществения сектор. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир. Но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи.

Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 г. работи за ЮНЕСКО. Умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Οδύσεια (έπος σε 33.333 δεκαεπτασύλλαβους στίχους), Πυρσός, Αθήνα, 1938
  • Τερτσίνες, Τυπ. Κωνσταντινίδη & Μιχαλά, Αθήνα, 1960
  • Ακρίτας (σχεδίασμα έπους)
Драматургия
  • Ξημερώνει, Αθήνα, 1906
  • Έως πότε;, Αθήνα, 1907
  • Φασγά, Αθήνα, 1907
  • Κωμωδία, τραγωδία μονόπρακτη (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Κρητική Στοά, Ηράκλειο, 1909
  • Ο Πρωτομάστορας (Η Θυσία) (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), αφιερωμένη στον Ίδα (Ίωνα Δραγούμη), Εστία, Αθήνα, 1910
  • Ο Οθέλλος ξαναγυρίζει, Αίγινα, 1936
  • Θέατρο Α' - Τραγωδίες με αρχαία θέματα: Προμηθέας (τριλογία), Κούρος, Οδυσσέας, Μέλισσα, Δίφρος, Αθήνα, 1955
  • Θέατρο Β΄ - Τραγωδίες με βυζαντινά θέματα: Χριστός, Ιουλιανός ο Παραβάτης, Νικηφόρος Φωκάς, Κωνσταντίνος ο Παλαιολόγος, Δίφρος, Αθήνα, 1956
  • Θέατρο Γ' - Τραγωδίες με διάφορα θέματα: Καποδίστριας, Χριστόφορος Κολόμβος, Σόδομα και Γόμορρα, Βούδας, Δίφρος, Αθήνα, 1956
Романи
  • Όφις και Κρίνο (με το ψευδώνυμο Κάρμα Νιρβαμή), χ.ε., Τυπ. Στ. Αλεξίου, Ηράκλειο, 1906
  • Σπασμένες Ψυχές (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Ο Νουμάς, Αθήνα, 1909-1910
  • Βίος και Πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά, Τυπ. Δημητράκου, Αθήνα, 1946
  • Ο Καπετάν Μιχάλης, Μαυρίδης, Αθήνα, 1953
  • Ο Χριστός Ξανασταυρώνεται, Δίφρος, Αθήνα, 1954
  • Ο Τελευταίος Πειρασμός, Δίφρος, Αθήνα, 1955
  • Τόντα-Ράμπα, μετάφραση Γιάννης Μαγκλής, Δίφρος, Αθήνα, 1956
  • Ο Φτωχούλης του Θεού, Δίφρος, Αθήνα, 1956
  • Ο Βραχόκηπος, μετάφραση Παντελής Πρεβελάκης, Εστία, Αθήνα, 1960
  • Αναφορά στον Γκρέκο, Τυπ. Κωνσταντινίδη, Αθήνα, 1961
  • Οι Αδερφοφάδες, χ.ε., Αθήνα, 1963
Романи за деца
  • Μέγας Αλέξανδρος, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1979
  • Στα Παλάτια της Κνωσού, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1980
Преводи
  • Νίτσε (Фридрих Ницше), Η γέννησις της τραγωδίας („Раждането на трагедията от духа на музиката“), Φέξης, Αθήνα, 1912
  • Νίτσε, Τάδε Έφη Ζαρατούστρας („Тъй рече Заратустра“), Φέξης, Αθήνα, 1913
  • Анри Бергсон, Το γέλοιο, Φέξης, Αθήνα, 1914
  • Κάρολος Δαρβίνος (Чарлз Дарвин), Η Καταγωγή των Ειδών, Φέξης, Αθήνα, 1915
  • Луис Бюхнер, Δύναμις και Ύλη, Χρήστος Δ. Φέξης, Αθήνα, 1915
  • Σύγχρονη Ισπανική Λυρική Ποίηση, περιοδικό Ο Κύκλος, 1933-1934
  • Δάντης (Данте Алигиери), Η Θεία Κωμωδία („Божествена комедия“), Ο Κύκλος, Αθήνα, 1934
  • Γκαίτε (Йохан Волфганг фон Гьоте), Φάουστ [Α΄μέρος] („Фауст“, откъси), εφημερίδα Καθημερινή (8/3-5/7/1937)
  • Γιόργκενσεν Γιοχάνες (Йоханес Йоргенсен), Ο Άγιος Φραγκίσκος της Ασίζης, χ.ε., Αθήνα, 1951
  • Όμηρος (Омир), Ιλιάδα (σε συνεργασία με τον Ι. Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1955
  • Μακιαβέλι (Николо Макиавели), Ο Ηγεμόνας („Владетелят“), Γαλαξίας, Αθήνα, 1961
  • Όμηρος, Οδύσσεια (σε συνεργασία με τον Ι.Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1965

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]