Стефан Вълдобрев

Стефан Вълдобрев
български актьор и музикант
Роден	20 май 1970 г. Стара Загора, Народна република България
Актьорска кариера
Активност	от 1991 г.
Семейство
Уебсайт	www.stefanvaldobrev.com Страница в IMDb
Стефан Вълдобрев в Общомедия

Стефан Вълдобрев е български актьор, композитор, музикант, певец, филмов режисьор. Завършил е Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) в София.

В началото на 90-те години на XX век Вълдобрев се налага основно със своите песни, които се превръщат в хитове, и го правят изключително популярен на българската музикална сцена, носейки му поредица от отличия, между тях и двете поредни награди за най-добър изпълнител на Телевизия ММ. Въпреки това за него приоритетна е актьорската кариера и той взима участие в голям брой жанрово разнообразни представления, поставени от някои от най-изтъкнатите български режисьори на сцените на Народния театър, Театър „Българска армия“, Младежки театър, Ла Страда, Сатиричен театър, Драматичия театър в Пловдив. В същото време Вълдобрев проявява траен интерес към театралната и филмова музика, материализирал се в написването на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж. През 2000 г. получава първата си „Златна роза“ за филмов дебют за саундтрака към филма „Пансион за кучета“. През 2008 г. композира музиката за филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, донесъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“.

В началото на XXI век Стефан Вълдобрев постепенно се отдалечава от театралната и музикалната сцена и въпреки че продължава да играе в значими представления като „Много шум за нищо“, „Братя Карамазови“, „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Евридика“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, той взима решение да концентрира усилията си основно в киното. През 2004 г. прави силен дебют във филма на Станимир Трифонов „Изпепеляване“, за който получава втората си „Златна роза“, този път за най-добра мъжка роля.

През 2006 г. Вълдобрев заминава за Прага, където специализира кинорежисура във Филмовия и телевизионен факултет на Академията за сценични изкуства. След дипломирането си работи върху няколко късометражни проекта, видеоклипове и телевизионния спектакъл 100 години Тодор Колев. През 2010 г. прави режисьорския си дебют с документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“, който се радва на впечатляващ фестивален и телевизионен път, попадайки в официалната селекция или конкурсната програма на някои от най-престижните световни кино-форуми: IDFA Амстердам, Hot Docs Торонто, Сараево Филм Фест, Загреб Докс, Фестивалът във Варшава, Пазара на Кинофестивала в Кан.

В края на първото десетилетие на XXI век Стефан Вълдобрев отново започва репетиции, включвайки се в трилогията на забележителния млад драматург Яна Борисова и режисьора Галин Стоев: „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“. Трите представления на Театър 199 се превръщат в събития за театралния живот на България.

През 2012 г. се случва и друго едно завръщане – след десетгодишно отсъствие от музикалната сцена, Стефан Вълдобрев решава да събере отново групата, с която работи през 90-те години на XX век под името „Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени“. Те възобновяват концертната си дейност и оттогава изнасят стотици концерти в България и чужбина. Албумът „10½“ и хитовете в него добиват огромна популярност, като най-емблематична е песента „По-полека“, която през декември 2020 г. е избрана за Песен на десетилетието от слушателите на БГ Радио. Групата печели и наградите на радиото за най-добра българска група през 2020 и 2022 г.

Произход и младежки години

Стефан Вълдобрев е роден в Стара Загора в семейство на двама машинни инженери – Мария и Костадин Вълдобреви. Майка му е от род на македонски бежанци, заселили се в Родопите, Велинград. Родът на баща му е от подбалканското село Шейново. Има по-голяма сестра, Ива.

От малък увлеченията му са свързани с футбола и различните видове изкуства. По неговите собствени думи: „Блокът, в който живеех, се намираше по средата на един магичен Бермудски триъгълник, в който влизах и се изгубвах – стадиона, цирка и киното. Прекарвах цялото си време там – ритайки топка, обикаляйки между фургоните на лунапарка, виждайки се с приятели, разигравайки сцени от филма, който току-що сме гледали. Губехме представа за времето и не забелязвахме кога навън се е стъмнило. Училището беше наблизо, но никога не можа да стане част от този триъгълник“.

В продължение на седем години Стефан ходи на уроци по пиано, но го чувства по-скоро като задължение. Отказва се и през следващите пет години се отдава на класическата китара. По това време започва да проявява интерес и към актьорството и решава да се присъедини към Младежки театър „Съвременник“ – самодеен състав в градското читалище, воден от Ради Радев. Читалището не след дълго се превръща във втори дом за него – репетиции на сцената, уроци по китара в мазето, кръжок за поезия на тавана, съчиняване на мелодии за собствените му стихове. На 17 прави актьорския си дебют с ролята на Краля в Шекспировата „Напразни усилия на любовта“, а на 18-годишна възраст изнася и първия си концерт с изцяло авторски песни. Сформира също така и рок група, наречена „Алея Аля“, с която свирят пред приятели и осъществяват няколко полупрофесионални студийни записа.

През 1984 г. Стефан е приет в Езиковата гимназия в родния си град. България все още е страна с комунистически режим, но по това време този тип училища са места с по-либерална атмосфера и по-модерни взаимоотношения между преподаватели и ученици. Скоро учителите забелязват блуждаещия ум на Стефан и липсата на концентрация в час и намират персонален подход, който да провокира по-лесното усвояване на английския речник – най-редовно домашната му работа се състои в това вечер да вади текста на нова песен, да я разучава и на другия ден да я изпее с китарата си пред класа, обяснявайки значението на непознатите думи в нея на съучениците си. Тези почти ежедневни концерти в класната стая се превръщат в доста сериозна и ползотворна школа за него, защото по-късно, когато обикаля Черноморските курорти и Германия като уличен музикант, той вече има в репертоара си над 300 световни хита от всеки жанр.

През юни 1989 г. Вълдобрев влиза в Софийския университет със специалност английска филология, но се отказва, когато през септември преминава изпитите в Театралната академия и попада в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Този клас след години ще бъде титулуван като най-успешния за двамата легендарни преподаватели. Заедно със своите състуденти Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефка Янорова, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов те стават основна част от Новата вълна на съвременния български театър.

Кариера

Актьор в театъра

Стефан Вълдобрев в ролята на Сарт, „Хората от Оз“ (2013)

Още от края на втори курс Вълдобрев и неговите колеги започват изявите си както на сцената на Учебния театър, така и на професионални сцени от ранга на Младежки театър, НДК и Театрална работилница „Сфумато“. Такива катапултиращи представления като „Градът на ангелите“, „Леонс и Лена“, „Дванайсета нощ“, „Агамемнон“, „Чехов Ревю“, „Черна дупка“ (за което получават колективен А’Аскеер за дебют) са само част от продукцията с тяхно участие, която излиза в периода 1991 – 1993 г. През юни 1993 г. Вълдобрев е назначен в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, но тъй като през есента му предстои отбиване на редовната военна служба, се премества в Театър „Българска армия“. Там прекарва десет години като взима участие в поредица от значими постановки като „Войцек“, „Опит за летене“, „Много шум за нищо“, „Предградие“, „Евридика“, „Финале гранде“. През 1997 г. трупата на Теди Москов „Ла Страда“ и Театър „Българска армия“ започват партньорство, което води до продуцирането на три изключително успешни представления. Стефан става част от актьорския състав на хитовете „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“ и „Фантасмагории“, които се радват на завиден зрителски успех и през следващите пет години биват представяни на най-значимите Европейски театрални форуми, включително и фестивала в Авиньон.

2007 г. се оказва повратна в театралната му кариера. След известно отсъствие от сцената Вълдобрев се завръща като актьор на свободна практика за едно продължително и много плодотворно сътрудничество с режисьора Галин Стоев и забележителния млад драматург Яна Борисова. Спектаклите на Театър 199 „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ се превръщат в събития за театралния живот на България и биват многократно награждавани за най-добро представление, най-добър текст и най-добър режисьор.

През 2019 г. Вълдобрев приема предизвикателството да участва в първия си мюзикъл – в ролята на Че Гевара в „Евита“, поставен от Пловдивската опера.

Актьор в киното

Вълдобрев по време на снимките на филма „Изпепеляване“ (2003)

През първите години на 90-те Вълдобрев има множество телевизионни изяви, свързани най-вече с Българската национална телевизия и нейната култова студентска програма Ку-ку. Въпреки успехите на малкия екран, мечтата му е за сериозни роли в киното и той постепенно навлиза във филмовия свят, приемайки в началото епизодични участия в чуждестранни продукции, снимащи се в България. Първата му по-значителна роля идва през 2000 г., когато изиграва лукавия комунистически активист Попадамчев в българо-македонската продукция на Костадин Бонев „Подгряване на вчерашния обед“. Следва главна роля на непохватен журналист, влюбен в приятелката на братовчед си, в комедийната игрална новела „Среща“. 2004 г. е годината на големия му пробив с главната роля в „Изпепеляване“ на Станимир Трифонов – любовна драма, чието действие се развива в следвоенна България. Изпълнението му на романтичния италиански доктор Енрико Корса, разделен насила от българската си съпруга и изпратен в концентрационен лагер, от където по-късно избягва, е оценено от критиката като „вглъбено, въздействащо и деликатно“ и му печели наградата „Златна роза“ за най-добър актьор. През 2007 г. играе в българо-американския политически трилър „Размени“ (Trade Routes), изпълнявайки ролята на Митко – експерт по политически предизборни кампании. Използвайки шанса да снима два епизода с изявения италиански актьор Серджо Кастелито, Вълдобрев прави кратка поява в италианската ТВ драма от 2007 г. „Пилотът“ (L'aviatore), влизайки в ролята на италиански евреин, спасен от фашистко преследване.

През 2008 г. си сътрудничи с режисьора Стефан Командарев в неговия високо оценен филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, изигравайки ролята на българския емигрант в италиански бежански лагер Стоян. Филмът се радва на богата фестивална кариера, печели множество награди и номинации, има кино-разпространение в 72 държави и достига до шорт-листа за най-добър чуждоезичен филм на Американската филмова академия „Оскар“. Година по-късно Вълдобрев играе главна роля в „Стъклената река“ на Станимир Трифонов. Образът му е на отшелника Отец Петър – подлагащ вярата си на изпитание свещеник, който се опитва да разгадае тайната на свитък с Богомилски ръкописи и пресича пътищата си с появилата се в селото френска изследователка Елен Тибо.

През второто десетилетие на XXI век Вълдобрев прави няколко запомнящи се роли в някои от най-награждаваните български филми. През 2012 г. Вълдобрев играе главната роля в комедията „Миграцията на паламуда“ – роуд муви на режисьора Людмил Тодоров. Вълдобрев е бедният и мечтателен художник на икони Симо, който заедно със своя приятел и съселянин намира всевъзможни странни начини да се справя с живота, тръгвайки на тъжно-смешно пътуване до Черно море и обратно. Критиката определя филма като „една от най-фините комедии на съвременното българско кино“. През 2014 г. играе ролята на Док в „Потъването на Созопол“ на режисьора Костадин Бонев – филм, получил награда за най-добър актьорски ансамбъл на филмовия фестивал в Милано. А за участието си във филма „Далеч от брега“ (отново с режисьор Костадин Бонев) през 2018 г. Вълдобрев получава награда за поддържаща роля в чуждоезичен филм на филмовия фестивал във Валенсия..

През 2024 г. изиграва главната роля в сериала Алфа по Би Ти Ви и Би Ти Ви Екшън. Стефан Вълдобрев влиза в обувките на следователя Максим Ръсин.

Композитор в киното и театъра

Още като студент в Театралната академия Вълдобрев е канен да композира за почти всяко представление, в което играе. Това директно потапяне в творческия процес му помага за трупането на солиден опит. До края на своето дипломиране той вече има зад гърба си музиката за десетина представления. Неговата работа привлича внимание и особено след номинацията за А’Аскеер ’93 за музиката му към спектакъла „Дванайсета нощ“ той започва да получава множество покани за композиторски изяви на професионалната театрална сцена. Оттогава до днес Вълдобрев е автор на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, получавайки за произведенията си горещи отзиви, награди и номинации.

През 1996 пише музика за две американски продукции, снимани в България: „Хубав живот“ (Good Life) и „Синдбад“ (Sindbad) – нискобюджетни филми от типа B-movie, правени за Азиатския видео пазар и никога не излизали на голям екран. По същото време композира и за няколко телевизионни проекта на Българската национална телевизия. През 1999 г. кино-режисьорът Стефан Командарев го кани за композитор на дебютния си филм „Пансион за кучета“. Вълдобрев пише както оркестровите теми, така и музиката и текста за шест песни, изпълнени от някои от най-изявените алтернативни групи по това време: Уикеда, Анимационерите, Стейн, Babyface Clan, Инфинити. Работата му донася наградата за дебют на Националния фестивал за игрално кино „Златна роза“. Парчетата биват издадени в първия български филмов саундтрак, който по-късно се радва на изключителен успех, а пилотната „Аз ли съм или не съм“, изпълнена от Стефан и Арабел Караян се превръща в една от класическите филмови песни на съвременното българско кино. Две години след това Командарев и Вълдобрев си сътрудничат отново в документалния проект „Азбука на надеждата“. През 2009 г. тяхното партньорство кулминира в игралния хит на режисьора „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Базиран на романа-бестселър на немския писател от български произход Илия Троянов и с Мики Манойлович в главната роля, филмът печели множество зрители и международни награди, влизайки в шорт-листа за „Оскар“ за чуждоезичен филм. След 2008 г. Вълдобрев започва да получава поредица покани за участие в европейски филмови копродукции, композирайки музиката за значителен брой игрални и документални филми като чешките „Мънисто“ (Kulicky), „Убийство по чешки“ (Killing the Czech Way), „Любов в гробницата“ (Love in the Grave), „Историята на господин Ласка“ (Otazky pana Laski), норвежкия „Можеш ли да говориш?“ (Can You Talk?) и словенския „Шоково състояние“ (State of Shock). През 2013 г. създава партитурите за историческия сериал на Българската национална телевизия, третиращ темата за спасяването на българските евреи „Недадените“, а през 2014 г. – за последния филм на Командарев „Съдилището“. Тъй като мащабите стават все по-големи, а сроковете в киното – твърде кратки, Стефан успява да събере и стикова компактен екип от съмишленици, като най-тясна е връзката му с неговия колега Веселин Караатанасов, с който сътрудничи върху оркестрациите.

Музикалният стил на Стефан Вълдобрев е трудно да бъде рамкиран и варира успешно в зависимост от основата на драматургичния текст или сценария. С течение на времето или според жанровите изисквания на дадена постановка или филм, Вълдобрев създава широк диапазон произведения – от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от класически партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси, често привнасяйки ироничен привкус в използването на цигански мотиви, семпли джазови идиоми или циркови теми, базирани на додекафонията и абсурда. Артистични движения като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват определено влияние върху неговото творчество. Но ако трябва да се формулира някакъв основен отличителен белег за работата му, може би това е почти задължителната употреба на ясен и запомнящ се лайтмотив в мнозинството от неговите композиции.

Въпреки че познанията му идват главно от дванадесетте години пиано, класическа китара и солфеж, Стефан успява да изгради механизъм за дълготрайно професионално сътрудничество с някои от най-изтъкнатите български музиканти, джаз, рок и етно банди, класически оркестри и диригенти. Той често споделя мнението, че определено чувства липсата на академично музикално образование, но я компенсира с предимството да е актьор, композиращ за свои колеги актьори на сцената или на екрана. „В крайна сметка, ако си имал верните учители и те са били перфектни в дадена област на изкуството (какъвто беше моят случай), те могат да те научат на законите на изкуството по начин, който е приложим за всяка артистична сфера. Защото законите на изкуството са универсални. За мен няма разлика дали вая образ, композирам музика или пиша поезия за моите песни – всичко се свежда до умението да разказваш истории, да комуникираш правилно, да споделяш мисли и емоции. Да вълнуваш хората, представяйки им видения от твоя собствен свят“.

Поп изпълнител

Вълдобрев с групата си „Обичайните заподозрени“ (2012)

Стефан започва да създава песни, когато е на 17. В началото той по-скоро измисля с китарата си мелодии за своята поезия. На 19-годишна възраст изнася първия си солов концерт, който включва само негови авторски песни.

Паралелно с това през 1988 г. заедно с Младен Бобев и Пламен Чернев създават групата „Алея Аля“, която в стилово отношение изпълнява смесица от психаделичен арт рок с ню уейв и етно елементи. Те свирят основно за съученици и приятели и правят няколко полупрофесионални студийни записа, но впоследствие лентите се изгубват. Групата се разпада две години по-късно, когато Стефан заминава за София, където е приет да учи актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

В началото на 90-те улиците на София са изпълнени с екзалтация, революционен дух и усещане за свобода – перфектната среда за създаването на рок музика. Появяват се много нови имена и групи, които донасят свежа енергия, а концертният живот и издателската дейност вече не са под държавния контрол на току-що колабиралия социалистически режим. Въпреки крайно натоварената учебна програма в Театралната академия, Стефан никога не изоставя страстта си към пеенето и има огромно желание да се включи в зараждащата се нова музикална сцена.

Така решава да пробва и първия си професионален запис в звукозаписното студио на НАТФИЗ. Песента се нарича „Май“ – едно ню уейв парче с алтернативно звучене, което през същата 1992 г. прави премиерата си в ефира на Българското национално радио, включено в плейлистата от популярния музикален редактор Ана-Мария Тонкова.

Година по-късно вече, като част от екипа на студентска програма „Ку-ку“, той създава песента „Кино“, която се превръща в неговия първи запис, издаден на звуков носител, влизайки в дебютната им касета „Ръгай чушки в боба“.

През 1993 г. Ку-ку решават да продуцират първия му самостоятелен албум и Вълдобрев започва усилена подготовка за това събитие. Тъй като вече е професионален актьор с роли, ангажименти и сериозни намерения в областта на киното и театъра, Стефан си дава сметка, че ще му е трудно да поддържа свой постоянен бенд, затова решава да покани за записите опитни и изявени гост-музиканти. Редица изпълнители като Георги Дончев, Теодосий Спасов, Иво Папазов-Ибряма, Цветан Недялков, Калин Вельов, Ивайло Крайчовски, Иво Казасов взимат участие в сесиите осъществени във Второ тонстудио на БНТ, но трима от тях оформят бъдещото ядро на едно плодотворно и дългогодишно сътрудничество в записването на албуми и изнасяне на концерти пред публика – китаристът на ФСБ Иван Лечев, Стоян Янкулов – ударни и перкусии, Веселин Веселинов (Еко) – бас, контрабас. По-късно през 1999 г. се присъединява и вторият китарист Мирослав Иванов, който е част от групата и до днес.

Първоначално проектът е насочен към по-алтернативно рок звучене, а в стилово отношение парчетата са еклектична смес от гръндж, ню уейв, джаз и етно. Но в крайна сметка един неочакван „участник“ поема лидерството и хвърля мощната си сянка върху останалите песни в албума. „О-о-обичам те, мила“ – музикална шега, създадена от Стефан и неговия колега и приятел Камен Донев на връщане от театрално турне във Виена, когато изтощени от дългото и отегчително пътуване с автобуса, те взимат връзка ключове и гребенче и започват да редят безкрайни рими върху три акордовата структура на тази популярна бригадирска мелодия (оригиналът е от 1968 година и е на американския композитор и изпълнител Джо Саут). Когато се прибират в София, Стефан прави аранжимента, като включва в записа и беквокалите на група състуденти от НАТФИЗ. Сред тях се откроява характерният глас на Мая Бежанска, който става емблематичен за песента. Въпреки че тази хумореска е тотално различна като стил от всичко останало, тя е толкова запомняща се и лесно запеваема, че придобива светкавична и огромна популярност и продуцентите решават да кръстят на нейното име албума, който по-късно достига 130 000 тираж.

Този голям успех почти задължава Стефан, Камен и Мая да повторят посоката и през 1996 г. те се събират за още един съвместен проект – албумът „Революция“. Песните в него са базирани на български, балкански или цигански фолклор. Вълдобрев използва множество етно мотиви и инструменти, но вплетени деликатно в съвременен китарен саунд и леко ироничен музикален контекст. Революция отново се превръща в бестселър, от който излизат хитовете „Работа“, „Ивана“, „Ще ходиме на Варна“ и „Либе Тудоро“. Междувременно Вълдобрев издава колекция със свои театрални инструментални произведения, наречена „Една нощ в театъра“.

1998 г. се оказва повратна във всяко отношение за него. След тоталния успех на сингъла „Рай“, продуциран от Театър „Българска армия“ за реклама на спектакъла „Много шум за нищо“, Стефан чувства необходимост да се върне отново към поп и рок посоката, с която започва соловата си кариера. През октомври той приключва работа и пуска на пазара новия си албум „…към“, който се превръща в най-големия му професионален и комерсиален връх, оглавявайки всички национални чартове, изстрелвайки в ефира пет мега хита – „Рай“, „Едно“, „Към“, „Да“ и „Вълк“ и носейки на Вълдобрев наградите за най-добър изпълнител и най-добър албум на Годишните музикални награди на Телевизия MM. В музикално отношение „…към“ маркира една съществена и голяма промяна в развитието на Стефан и групата. Саундът и аранжиментите са пределно изчистени, въздействащи и абсолютно адекватни на актуалните тенденции от края на 90-те, доминирани от бритпопа и алтернативния рок. Боравенето с етно-мотиви е използвано по много деликатен и ненатрапчив начин, като те обикновено са загатнати или много тънко преплетени в предимно китарната звукова среда. Такъв е примерът с песента „Едно“, съчетаваща дилейните китари на Иван Лечев с гласа на народната певица Снежка Борисова. И до днес албумът „…към“ се смята от мнозина за един от най-значимите и влиятелни поп албуми на съвременната музикална сцена.

През следващите няколко години кариерата на Стефан Вълдобрев бележи перманентен възход. Той концертира активно, прави турнета за всеки от албумите си и създава общо 12 хита, изкачили се до номер едно в българските класации. Същевременно не спира да разширява диапазона на стиловите си търсения. Заедно с Арабел Караян и Инфинити през 1999 г. представя трип-хоп баладата „Аз ли съм или не съм“ от саундтрака на филма „Пансион за кучета“. Песента добива огромна популярност, а през същата година Вълдобрев дублира наградата си за най-добър изпълнител на Музикалните награди на Телевизия MM. Като следствие на всичко това представителството на музикалния гигант Юнивърсал мюзик за България Вирджиния рекърдс му предлага договор и той става първият български артист в техния каталог.

През 2000 г. Вълдобрев отново прави рязък и драматичен завой и постепенно се насочва към създаването на по-неконвенционални и нерадиофонични песни. Докато работи по записването на своя шести студиен албум „Пропаганда, Хромозоми, Силикон“, той започва да се увлича по експериментирането със звуци, секвенсери, семпли, китарни ефекти, ритъм луупове. Стреми се да постигне по-твърд индъстриъл звук, а композициите са по-многопластови, с по-разчупени хармонии и по-тъмни окраски. Текстовете засягат широк спектър от социални, философски и политически теми и се занимават с анализирането на контракултурата на едно зараждащо се хипер-консуматорско общество. Албумът е неочаквано елитарен, ревютата варират от сдържани до умерени и въпреки че от него излизат значими песни като „Пропаганда“, „Силикон“, „ЕксплоАдирам“ и „Хромозоми“, той не успява да достигне звездния статус на предишните продукции.

През 2001 г. Стефан решава да се отдаде основно на своята актьорска кариера и напуска за дълго музикалната сцена. Ако не се броят двете бутикови издания на „Opus Theatrale 1“ и „Opus Theatrale 2“, съдържащи солиден брой композиции, писани за театъра, за почти десетилетие той издава само три сингъла, които са, както сам се изразява, „да го поддържат във форма“. Два от тях са свързани с Музикалните награди на БГ Радио – през 2006 г. радиото продуцира песента „Фойерверк“, а на церемонията през 2009 г. Стефан изпълнява „Бряг с цвят най-зелен“, представяйки на широката публика младата бъдеща соул сензация Рут Колева. Песента промотира току-що излезлия на пазара саундтрак на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

През този период Вълдобрев прави редки, но събитийни концертни изяви, акцентирайки основно на своята театрална и филмова музика с оркестър, съставен от 15 джаз, етно и класически музиканти, между които Михаил Йосифов, Вили Стоянов, Атанас Хаджиев, Ирина Стоянова, Милен Кукошаров, Михаил Живков, Никола Дамянов. През 2007 г. получава поредното си признание – номинация за Най-добър изпълнител на десетилетието от Музикалната телевизия MM.

През 2012 г. Стефан решава да събере отново в оригиналния ѝ състав старата си банда и под името „Обичайните заподозрени“ започват отново звукозаписна дейност („Хеликоптер“ и „Сняг над Сахара“) и изнасят повече от 25 концерта в клубове, зали и открити пространства. Кулминацията на участията им е концерт в зала 2 на НДК в София, записан и издаден през 2013 г. с името „Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: LIVE“. Успехът на концертния албум, въодушевлението на публиката и разпродадените концерти карат Вълдобрев да продължи с концертните изяви и с писането на музика.

През юни 2016 г. излиза албумът „10½“, който включва осем чисто нови песни, както и петте сингъла, записани в предходните години („Фойерверк“, „Бряг с цвят най-зелен“, „Хеликоптер“, „Сняг над Сахара“ и „Холивуд“). Най-голямият хит от албума безспорно е песента „По-полека“, посветена според Вълдобрев на „това препускане, това състояние на повече, по-голямо, по-широко, по-велико, което е белег на последните 10-15 години и много ме притеснява, че не е човешко, не е нормално. Не е [посветена на] бягство, а просто коментар, че трябва да сме по-човечни“ . През 2017 г. „По-полека“ е избрана от слушателите на БГ Радио за най-обичаната българска песен за пътуване в класацията Топ 100 български песни за пътуване. А през декември 2020 г. – за песен на десетилетието на БГ Радио в класацията БГ ТОП 200 на десетилетието.

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени по време на „Концерт под звездите“ (София, 31 декември 2022 г.)

В годините до края на второто десетилетие на XXI век Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени изнасят стотици концерти в България и чужбина, като най-емблематични са летните турнета, когато групата свири в клубове и барове край морето – в унисон със стиха „барът е до морето и морето е до бара“ от песента „По-полека“. През 2018 г. бандата посвещава лятното си турне на двайсетгодишнината от излизането на албума „…към“, като самият албум е ремастериран и преиздаден. Същата година е представен и музикалният проект „По-полека Symphony”, в който хитовете на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени са изсвирени в нов аранжимент с участието на симфоничния оркестър на Пловдивската опера, дирижиран от Константин Добройков. Отново кулминацията на концертната дейност на групата са концерти в Националния дворец на културата в София – но този път в най-голямата зала 1 (през май 2018 г. и ноември 2019 г.). За концерните си изяви групата печели наградата на БГ Радио през 2020 г. за група на годината.

В периода излизат също синглите „Тази песен не е за любов“, „Самонедейменервиратака (Пикник)“ и коледната песен „Лепило за брада“. През 2018 г. режисьорът Камелия Петрова следва групата по време на лятното им турне и създава документалния филм „Лятото на Обичайните заподозрени“, представен година по-късно. Пред 2019 г. Младежки театър „Николай Бинев“ и Драматичен театър (Пловдив) поставят представлението „По-полека“, базирано на песни на Стефан Вълдобрев. Автори на постановката са Ваня Щерева и Стайко Мурджев, а режисьор е Владимир Люцканов.

През май 2020 г. Вълдобрев завършва книгата си „Книга за песните“, в която описва историята на създаването на текстовете на 41 свои песни – и която определя сам като „литературен албум от текстове, поезия и биографични истории“ . Той представя книгата си в над 30 български града, а тя е приета топло от публиката.

През лятото на 2021 г. излиза албумът „Жълт код“, в който са включени 12 песни, композирани от всеки един от Обичайните заподозрени. Към пет песни, композиции на всеки член от групата, са заснети и видеоклипове: „Там да сияе то“ (песен на Стефан Вълдобрев), „Играча на мача“ (песен на Веселин Веселинов-Еко), „И малко от есента“ (песен на Иван Лечев), „Венерианецът“ (песен на Мирослав Иванов) и „Дядо и ряпа“ (песен на Стоян Янкулов-Стунджи). Албумът има голям успех и през 2022 г. носи на групата втора награда от БГ радио за група на годината.

В края на 2023 г. Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени обявяват, че работят по нов албум, който ще бъде готов през пролетта на 2024 г. Седем от новите песни са представени на голям коледен концерт, отново в зала 1 на НДК.

Филмов режисьор

По време на снимките на „Манчестър Юнайтед от Свищов“ (2008)

В периода 2006 – 2007 г. Вълдобрев заминава за Прага, където специализира кино-режисура в Чешката филмова академия ФАМУ. Там той създава няколко късометражни филма, включва се в уъркшопа на Милош Форман, посещава лекциите на Отакар Вавра и Яромир Шофр. През 2007 г. се дипломира с късометражния „Скрито“ – филм, който бележи началото на едно сътрудничество и приятелство с изявения млад мексикански оператор Антонио Риестра.

Когато се прибира в София, решава да започне работа върху документалния проект „Манчестър Юнайтед от Свищов“. Лентата, заснета от операторите Крум Родригес и Орлин Руевски, разказва за „странната човешка мечта да бъдеш кръстен на любимия си отбор и пренася зрителя в света на един строителен работник и колоритните му приятели, създавайки вълнуващ портрет на днешна България с нейните неспокойни, лутащи се хора, толкова разочаровани от своето ежедневие, че духом живеят или на друго място, или в друго време. Историята започва от Свищов, проследява битката на героя със системата, отвежда ни до стадион Олд Трафорд при неговия идол Димитър Бербатов и завършва на брега на Дунав, поставяйки въпроса за собствената ни идентичност, за това кои сме и какви искаме да бъдем“.

„Това е филм за Театъра на мечтите, който всички ние обитаваме. И ме радва мисълта, че именно в „Манчестър Юнайтед от Свищов“ Димитър Бербатов направи филмовия си дебют. Имайки предвид професионалния му интерес към киното, бих подпомогнал всякак една негова бъдеща актьорска кариера“, споделя Стефан Вълдобрев.

Първоначално стартиран от Станимир Трифонов и Филмова студия „Време“, проектът минава през доста трудности, преди да бъде финализиран успешно от продуцента Драгомир Керанов с подкрепата на Александър Врабевски и Десислав Дионисиев.

На 10 март 2011 г. филмът има своята официална премиера в програмата на София Филм Фест. Следва богат международен фестивален живот, две награди, множество номинации и участия в конкурса или официалната селекция на 21 престижни световни форума, между които ИДФА Амстердам, Хот Докс Торонто, Загреб Докс, Сараево Филм фест, Филмовият фестивал във Варшава, Пазарът на Кинофестивала в Кан.

През 2010 г. Вълдобрев получава покана от своя учител Тодор Колев да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в Зала 1 на НДК.

По това време те започват работа и по съвместен игрален филмов проект, базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години. Тодор Колев обаче умира преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.

Социална активност

Годината 1989, когато Стефан попада в Театралната академия е знакова за цяла Източна Европа. Току-що случилото се рухване на комунистическия режим в България не е достатъчно за гражданите и те настояват за истински и необратими демократични реформи. Вълдобрев става активна част от надигащото се студентско недоволство през следващите няколко години белязани от масови протести, улични барикади, бунтове и блокади на Парламента. През 1990 г. студентите организират Национална окупационна стачка, която принуждава избрания президент Петър Младенов да подаде оставка. На следващата година нова двумесечна окупационна стачка води до оставката на министър-председателя Андрей Луканов.

През 1998 г. Вълдобрев става част от комитета по организирането на първата визита на американски президент в България и взима участие в концерта за Бил Клинтън на пл. Александър Невски.

В нощта на 31 декември 2006 г. Вълдобрев е водещ на грандиозния осемдесетхиляден концерт на пл. Александър Батенберг, отбелязващ влизането на България в Европейския съюз.

Личен живот

През 1996 г. се жени за Яна, която е юристка. С нея се познават отдавна и учат заедно в Езиковата гимназия в Стара Загора. През 1998 г. се ражда дъщеря им Мария. В лятото на същата година Стефан преживява много тежка автомобилна катастрофа, която почти му коства живота и го оставя обездвижен за дълъг период от време.

Филмография

Актьор

Година	Филм	Роля	Бележки
1995	Големанов		телевизионен филм
1996	Зелен таралеж		телевизионен филм
1997	Тайнственият спътник	Шварц	телевизионен филм
1999	Кървав спорт IV	Джилс	игрален филм
2002	Подгряване на вчерашния обед	Попадамчев	игрален филм
2003	Среща	Журналистът	телевизионен филм
2003	Pas de Trois	Любовникът	късометражен филм
2004	Изпепеляване	доктор Енрико Корса	игрален филм Награда за най-добър актьор – Национален филмов фестивал „Златна роза“
2007	Размени	Митко	игрален филм Номинация за най-добър екип – Фестивал за независими филми в Лос Анджелис
2008	Бягство към свободата – Авиаторът	Беглецът	телевизионен филм
2008	Светът е голям и спасение дебне отвсякъде	Стоян	игрален филм Шортлист за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“.
2010	Убий ме отново	Съпругът	късометражен филм
2010	Стъклената река	Отец Петър	игрален филм
2011	Миграцията на паламуда	Симо	игрален филм
2013	Недадените	Буко Леви	телевизионен сериал
2014	Паркинг	Шофьорът	късометражен филм Награда за най-добър късометражен филм от Българската филмова академия
2014	Потъването на Созопол	Док	игрален филм Номинация за поддържаша мъжка роля Prague Independent Film Festival, Прага Извънредна награда за Най-добър актьорски ансамбъл – Филмов Фестивал Милано, Италия Награда за най-добър чуждестранен филм – Международен филмов фестивал Ню Йорк, САЩ
2016	Тя, която маха от влака	Селянинът	късометражен филм
2018	Далеч от брега	Тапата	игрален филм Награда за поддържаща роля в чуждоезичен филм FUSION Film Fest, Валенсия Награда за поддържаща мъжка роля South Film and Arts Academy Festival, Чили Номинация за поддържаща мъжка роля в чуждоезичен филм Antwerp International Film Festival, Белгия
2019	Непознати		късометражен филм
2019	Доза щастие	Мъж в инвалидна количка	игрален филм
2024	Алфа	Максим Ръсин	телевизионен сериал

Композитор

Година	Филм	Бележки
1994	Измислици-Премислици	телевизионен сериал
1996	Синдбад	игрален филм
1996	Зелен таралеж	телевизионен филм
1997	Гнездото	телевизионен филм
1997	Хубав живот	игрален филм
2000	Пансион за кучета	игрален филм Награда за дебют – Национален филмов фестивал „Златна роза“
2001	Сламено сираче	телевизионен филм
2002 – 2003	Камера! Завеса!	телевизионен сериал
2003	Азбука на надеждата	документален филм
2003	Кратки истории	документален филм
2004	Къщата	телевизионен филм
2008	Мънисто	игрален филм
2008	Огън и вода	телевизионен филм
2008	Светът е голям и спасение дебне отвсякъде	игрален филм
2010	Сънувам старци	документален филм
2010	Убийство по чешки	документален филм
2011	Манчестър Юнайтед от Свищов	документален филм
2011	Можеш ли да говориш?	късометражен филм
2011	Шоково състояние	игрален филм
2012	Любов в гробницата	документален филм
2013	Историята на господин Ласка	документален филм
2013	Недадените	телевизионен сериал
2014	Съдилището	игрален филм
2019	Денят на бащата	телевизионен сериал
2021	Съдбата на скитника	документален филм

Режисьор

Година	Филм	Бележки
2002	Хромозоми	музикален видеоклип
2006	Хана	късометражен филм
2007	Скрито	късометражен филм
2009	100 години Тодор Колев	телевизионен филм
2011	Манчестър Юнайтед от Свищов	документален филм Специална награда – Филмов фестивал в Алмати, Казахстан Награда за най-добър филм-портрет – Филмов фестивал в Минск, Беларус Номинация за най-добър документален филм – Филмов фестивал Загреб Докс Номинация за най-добър документален филм – Филмов фестивал във Варшава, Полша
2012	Хеликоптер	музикален видеоклип

Продуцент

2011	Манчестър Юнайтед от Свищов	документален филм Специална награда – Филмов фестивал в Алмати, Казахстан Награда за най-добър филм-портрет – Филмов фестивал в Минск, Беларус Номинация за най-добър документален филм – Филмов фестивал Загреб Докс Номинация за най-добър документален филм – Филмов фестивал във Варшава, Полша
2019	Лятото на Обичайните заподозрени	документален филм

Театър

Актьор

Година	Пиеса	Театър	Бележки
1992	Градът на ангелите	НАТФИЗ
1993	Дванадесета нощ	Младежки театър
1993	Черна дупка	НАТФИЗ	Награда А’Аскеер за дебютен спектакъл
1994	Агамемнон	Национален дворец на културата
1994	Войцек	Театър „Българска армия“
1995	Опит за летене	Театър „Българска армия“
1997	Много шум за нищо	Театър „Българска армия“
1997	Майстора и Маргарита	Театър „Българска армия“
1998	Една любов на Жуан	Сатиричен театър
1999	И ни дай сенките	Театър „Българска армия“
2000	Предградие	Театър „Българска армия“
2001	Хоровод	Театър „Българска армия“
2001	Комедия на слугите	Театър „Българска армия“
2002	Евридика	Театър „Българска армия“
2002	Финале гранде	Театър „Българска армия“
2003	Метеор	Театър „Българска армия“
2004	Фантасмагории	Театър „Българска армия“
2005	Братя Карамазови	Драматичен театър Пловдив
2007	Малка пиеса за детска стая	Театър 199
2008	Хамлетмашината	Театър „Българска армия“ Theater Rampe Stuttgart Theatre National du Luxembourg
2009	Приятнострашно	Театър 199	Награда А’Аскеер за най-добро представление
2011	Син портокал	Театър 199
2013	Хората от Оз	Театър 199
2017	Момчето от последния чин	Драматичен театър - Пловдив
2017	Тектоника на чувствата	Драматичен театър „Стефан Киров“
2019	Евита	Държавна опера Пловдив
2022	Частици жена	Народен театър „Иван Вазов“
2022	С гръб към залеза	Театър „Сълза и смях"
2024	Честит рожден ден, Цветана!	Младежки театър „Николай Бинев“

Композитор

Година	Пиеса	Театър	Бележки
1992	Градът на ангелите	НАТФИЗ
1992	Чехов-ревю	Младежки театър
1993	Дванадесета нощ	Младежки театър	Номинация А’Аскеер за оригинална музика
1993	Черна дупка	НАТФИЗ
1994	Падането на Икар	Сфумато
1994	Персифедрон	Театър „Българска армия“
1995	Лоренцачо	Национален театър Битоля
1996	Лонг плей	Сатиричен театър
1997	Много шум за нищо	Театър „Българска армия“
1998	Една любов на Жуан	Сатиричен театър
1998	Хенрих IV	Театър „Българска армия“
1999	И ни дай сенките	Театър „Българска армия“
1999	Буре барут	Театър „Българска армия“
2000	Троил и Кресида	Театър „Българска армия“
2000	Средиземноморци	Сатиричен театър
2000	Хероините	Драматичен театър Варна
2002	Финале гранде	Театър „Българска армия“
2003	Буре барут	Московски драматичен театър
2003	Криворазбраната цивилизация	Драматично-куклен театър „Васил Друмев“
2003	Метеор	Театър „Българска армия“
2003	Нощта преди горите	Театър „София“
2003	Четвъртата сестра	Театър „Българска армия“
2005	Почивен ден	Народен театър „Иван Вазов“
2005	Фигури при влюбен поет	Сфумато	Награда Икар за оригинална музика
2005	Без контрол	Театър „Българска армия“
2005	Януари	Младежки театър
2006	Трамвай Желание	Театър „Българска армия“
2006	Змей	Драматично-куклен театър „Васил Друмев“
2006	Комедия от грешки	Театър „Българска армия“
2006	Госпожа Министершата	Divadlo Disk
2007	Мнимият болен	Klicperovo divadlo
2008	Госпожа Министершата	Mestske divadlo Most
2008	Много шум за нищо	Национален театър Битоля
2011	Работно време	Народен театър „Иван Вазов“
2019	По-полека – Спектакъл по песни на Стефан Вълдобрев	Драматичен театър - Пловдив Младежки театър

Дискография

Албуми

Година	Албум	Бележки
1994	О-о-обичам те, мила!
1995	Една нощ в театъра
1996	Революция
1998	…към	Награда на Телевизия MM за най-добър албум Награда на Телевизия MM за най-добър изпълнител 1998 Награда на Телевизия MM за най-добър изпълнител 1999 2018 – ремастериран и преиздаден като ...към (юбилейно ремастерирано издание)
2000	Пансион за кучета	саундтрак
2001	Пропаганда, хромозоми, силикон	Номинация на БГ радио за най-добър изпълнител Номинация на Телевизия MM за най-добър рок/алтернативен албум
2003	Opus Theatrale
2006	Opus Theatrale 2
2008	Светът е голям и спасение дебне отвсякъде	саундтрак
2013	Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: LIVE	концертен албум
2016	10½	Номинация на БГ радио за най-добър албум Номинация на БГ радио за най-добра група 2018 Номинация на БГ радио за най-добра група 2019 Награда на БГ радио за най-добра група 2020
2021	Жълт код	Награда на БГ радио за най-добра група 2022 Номинация на БГ радио за най-добър албум 2022 Номинация на БГ радио за най-добра група 2024
2024	!УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ?

Видеоклипове и музикални филми

Година	Клип/филм	Бележки
1994	О-о-обичам те, мила!
1994	Алиса реге
1995	Работа
1996	Ивана
1997	Рай
1998	Едно
1998	…към
1999	Вълк
1999	Да
1999	Корем на пингвин	музикален филм Режисьор: Тодор Мацанов
2000	Аз ли съм или не съм?	с Арабел Караян и Инфинити
2001	Пропаганда
2001	Силикон
2002	ЕксплоАдирам
2002	Хромозоми
2006	Фойерверк
2009	Backgammon Dice	с The Festival Band
2012	Хеликоптер
2014	Сняг над Сахара	Режисьор: Атанас Христосков, Светослав Драганов
2015	Холивуд	с Обичайните заподозрени Режисьор: Петър Вълчев
2016	Светът е Берое	с Обичайните заподозрени, Поли Генова, Станимир Гъмов, Ваня Джаферович и фенове Песен за 100-годишния юбилей на Футболен клуб Берое
2016	По-полека	с Обичайните заподозрени Режисьор: Явор Веселинов
2017	Тази песен не е за любов	с Обичайните заподозрени Режисьор: Ивайло Минов
2017	Самонедейменервиратака (Пикник)	с Обичайните заподозрени Режисьор: Камелия П.Петрова
2018	Ето така	с Обичайните заподозрени Режисьор: Яна Титова
2019	Лятото на Обичайните заподозрени	музикален филм Режисьор: Камелия П.Петрова
2020	Карай напред	с Обичайните заподозрени Режисьор: Полина Герасимова
2022	Там да сияе то	с Обичайните заподозрени Режисьор: Теодора-Косара Попова
2022	Играча на мача	с Обичайните заподозрени Режисьор: Теодора-Косара Попова
2023	И малко от есента	с Обичайните заподозрени Режисьор: Николай Урумов
2023	Венерианецът	с Обичайните заподозрени Режисьор: Васил Стефанов/Стефка Николова
2023	Дядо и ряпа	с Обичайните заподозрени Режисьор: Борис Вартанян
2024	Заедно сами	с Обичайните заподозрени Режисьор: Ник Барулов

Турнета

Година	Турне	Бележки
1996	Турнето „Революция“
1999	Турнето „…към“
2000	Mason's Tour
2012	Турнето с Обичайните заподозрени
2017	Барът е до морето и морето е до бара: Лятно турне 2017
2017	Европейско турне 2017
2018	20 години ...Към
2018	По-полека Symphony
2018	По-полека Symphony Коледно турне
2019	Европейско турне 2019
2019	Пет летни концерта без да броим зимния
2021	Нови песни. Нов албум. Национално лятно турне 2021
2024	Лятно турне 2024. Представяне на албум !УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСТИТЕЛНИ?

Външни препратки

• Официален уебсайт
• Стефан Вълдобрев в Internet Movie Database