Яна Борисова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яна Борисова
Yana Borisova.jpg
български писател, драматург и сценарист
Родена 1972 г. (45 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр драма
Известни творби „Малка пиеса за детска стая“
Награди Икар (2008, 2010, 2014)
Аскеер (2008)

Яна Борисова е писател, драматург и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София през 1972 г. Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Води курсове по творческо писане. Най-известните ѝ драматургични текстове са „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „ХОРАТА ОТ ОЗ“. През 2007 г. печели обявения от Театър 199 конкурс за написване на камерна пиеса (до четири действащи лица) на съвременна тематика на името на голямата българска актриса Славка Славова.[1]

През 2008 г. министерството на културата на Франция, Еditions Théâtrales, Тheatre Odeon и Avignon Theatre Festival избират Яна Борисова да бъде представител на България в проекта „27 пиеси от Европа“. Текстовете ѝ са поставени и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Нейни произведения са и „Кралица на прозореца“, „За замъците, валежите, роднините и любовта“, „Тихи невидими хора“, „Книгата, която се оказа дневник“, „Уилъби“, „Няколко истории за кралици и крале“ и др.

Яна Борисова работи и като консултант по диалозите в много филми, както и като редактор на кино- и телевизионни сценарии. Стилът ѝ на писане се смята за находка в съвременната българска литература заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носителка е на наградите: Икар (2008[2], 2010[3][4], 2014[5]), Аскеер (2008)[6], Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата Златно перо, наградата Нова европейска драма и др. Многократно е номинирана за различни европейски отличия за драматургия и литература. Участва във всички театрални фестивали в Европа.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Да бъдеш Христо Мутафчиев. София: Сиела, 2011, 216 с.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никола Вандов, „Конкурсът на Театър 199“, в. „Култура“, бр. 12 (2451), 30 март 2007 г.
  2. СТС / ИКАР 2008, сайт на САБ.
  3. СТС / ИКАР® 2010, сайт на САБ.
  4. Мариана Първанова, „Икарите“ се завърнаха в София“, в. „Монитор“, 29 март 2010 г.
  5. СТС / ИКАР® 2014, сайт на САБ.
  6. Носители на „Аскеер“ 2008, сайт на ТБА.
  7. Аглика Георгиева, „Христо Мутафчиев в „Наръчник за оцеляване на инсултаджията“, в. „Новинар“, 7 ноември 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта