Людмил Тодоров
| Людмил Тодоров | |
| български писател, актьор, сценарист и режисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 ноември 2023 г.
|
| Националност |  България |
| Режисура | |
| Активност | 1967 - 2023 |
| Значими филми | „Бягащи кучета“ (1989) „Приятелите на Емилия“ (1996) „Шивачки“ (2007) |
| Семейство | |
| Съпруга | Златна Костова |
| Деца | Матей Тодоров |
| Уебсайт | |
Людмил Тодоров Тодоров е български писател, актьор, сценарист и режисьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва Английската гимназия „Гео Милев“ в Русе, а през 1982 г. – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност кинорежисура в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов.
Женен е за преводачката и поетеса Златна Костова, заедно с която имат един син – преводача Матей Тодоров.[1]
Умира на 22 ноември 2023 г.[2][3]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Като режисьор
- „Миграцията на паламуда“ (2012)
- „Шивачки“ (2007)
- „Емигранти“ (2002)
- „Двама мъже извън града“ (1998)
- „Приятелите на Емилия“ (1996)
- „Любовното лято на един льохман“ (1990)
- „Бягащи кучета“ (1989)
- „Цветове в тъмнината“ (1987)
- Като сценарист
- Миграцията на паламуда (2012)
- Шивачки (2007)
- Емигранти (2002)
- Двама мъже извън града (1998)
- Приятелите на Емилия (1996)
- Любовното лято на един льохман (1990)
- Бягащи кучета (1989)
- Цветове в тъмнината (1987)
- Като актьор
- „Парчета любов“ (1989)
- „Живот до поискване“ (1987) – Операторът
- „Мера според мера“ (1981), 7 епизода – Георги Мучитано касапчето
- „На всеки километър“ (1969 – 1971), 26 епизода
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда за най-добър филм на Международния фестивал за гей и лесбийски филми, Торино, 1990 за филма Любовното лято на един льохман (1990)
- Награда на ФИПРЕСИ от Филмовия фестивал в Солун, 1997 за филма Приятелите на Емилия (1996)
- Награда за най-добър български филм от Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма Емигранти (2002)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Да изгубиш Мечо Пух, сборник с разкази (1988)
- Хроника на една любов, роман (1993)
- Хроника на едно пропадане, роман (2000)[4]
- Разкази (2012)[5]
- Шлеп в пустинята, роман (2013)[6]
- Скептици, роман (2013)
- Разглобено лято, роман (2014)
- С череша се задави косът, роман (2016)
- Selected Short Stories (2021)
- Смяна на оптиката, роман (2022)[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Людмил Тодоров: Моралът на мутрите владее българина, StandartNews.com, 24 август 2013 г.
- ↑ Отиде си Людмил Тодоров // БТА, 22 ноември 2023.
- ↑ Петя Александрова, Вътрешният емигрант Людмил Тодоров, In memoriam в Портал за култура, изкуство и общество, 22 ноември 2023 г.
- ↑ Марин Бодаков, Мисловната болка, отзив във в-к „Култура“, бр. 9, 10 март 2000 г.
- ↑ Петя Александрова, Вътрешният емигрант Людмил Тодоров, In memoriam в Портал за култура, изкуство и общество, 22 ноември 2023 г.
- ↑ Деян Енев, Шлеп в пустинята, отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 29 май 2013 г.
- ↑ Людмил Тодоров изследва раздвоението на човешката личност в романа „Смяна на оптиката“, БТА, 10 ноември 2022 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Людмил Тодоров в
Internet Movie Database - Разказ на Людмил Тодоров в Литературен клуб
- Ревю на „Шлеп в пустинята“ в Литературата Днес Архив на оригинала от 2013-06-12 в Wayback Machine.
- Голямото преструване, в-к „Култура“, бр. 1, 12 януари 2001 г.
| |||||||||||||||||||||||
|
