Людмил Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Людмил Тодоров
български писател, актьор, сценарист и режисьор
Роден
12 януари 1955 г. (68 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Режисура
Активност1967 –
Значими филмиБягащи кучета“ (1989)
Приятелите на Емилия“ (1996)
Шивачки“ (2007)
Семейство
СъпругаЗлатна Костова
ДецаМатей Тодоров

Уебсайт

Людмил Тодоров Тодоров е български писател, актьор, сценарист и режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва Английската гимназия „Гео Милев“ в Русе, а през 1982 г. – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност кинорежисура в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов.

Женен е за преводачката и поетеса Златна Костова, заедно с която имат един син – преводача Матей Тодоров.[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор
Като сценарист
  • Миграцията на паламуда (2012)
  • Шивачки (2007)
  • Емигранти (2002)
  • Двама мъже извън града (1998)
  • Приятелите на Емилия (1996)
  • Любовното лято на един льохман (1990)
  • Бягащи кучета (1989)
  • Цветове в тъмнината (1987)
Като актьор

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Да изгубиш Мечо Пух, сборник с разкази (1988)
  • Хроника на една любов, роман (1993)
  • Хроника на едно пропадане, роман (2000)[2]
  • Шлеп в пустинята, роман (2013)[3]
  • С череша се задави косът, роман (2016)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Людмил Тодоров: Моралът на мутрите владее българина, StandartNews.com, 24 август 2013 г.
  2. Марин Бодаков, Мисловната болка, отзив във в-к „Култура“, бр. 9, 10 март 2000 г.
  3. Деян Енев, Шлеп в пустинята, отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 29 май 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]