Людмил Тодоров
Людмил Тодоров | |
---|---|
български писател, актьор, сценарист и режисьор | |
Роден | |
Националност | ![]() |
Режисура | |
Активност | 1967 – |
Значими филми | „Бягащи кучета“ (1989) „Приятелите на Емилия“ (1996) „Шивачки“ (2007) |
Семейство | |
Съпруга | Златна Костова |
Деца | Матей Тодоров |
Уебсайт |
Людмил Тодоров Тодоров е български писател, актьор, сценарист и режисьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва Английската гимназия „Гео Милев“ в Русе, а през 1982 г. – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност кинорежисура в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов.
Женен е за преводачката и поетеса Златна Костова, заедно с която имат един син – преводача Матей Тодоров.[1]
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Като режисьор
- Миграцията на паламуда (2012)
- Шивачки (2007)
- Емигранти (2002)
- Двама мъже извън града (1998)
- Приятелите на Емилия (1996)
- Любовното лято на един льохман (1990)
- Бягащи кучета (1989)
- Цветове в тъмнината (1987)
- Като сценарист
- Миграцията на паламуда (2012)
- Шивачки (2007)
- Емигранти (2002)
- Двама мъже извън града (1998)
- Приятелите на Емилия (1996)
- Любовното лято на един льохман (1990)
- Бягащи кучета (1989)
- Цветове в тъмнината (1987)
- Като актьор
- Парчета любов (1989)
- Мера според мера (1981), 7 серии – Георги Мучитано касапчето
- Живот до поискване (1987) Операторът
- Мера според мера (1981) Георги Мучитано касапчето
- На всеки километър (1969-1971), 26 серии.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда за най-добър филм на Международния фестивал за гей и лесбийски филми, Торино, 1990 за филма Любовното лято на един льохман (1990)
- Награда на ФИПРЕСИ от Филмовия фестивал в Солун, 1997 за филма Приятелите на Емилия (1996)
- Награда за най-добър български филм от Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма Емигранти (2002)
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Да изгубиш Мечо Пух, сборник с разкази (1988)
- Хроника на една любов, роман (1993)
- Хроника на едно пропадане, роман (2000)[2]
- Шлеп в пустинята, роман (2013)[3]
- С череша се задави косът, роман (2016)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Людмил Тодоров: Моралът на мутрите владее българина, StandartNews.com, 24 август 2013 г.
- ↑ Марин Бодаков, Мисловната болка, отзив във в-к „Култура“, бр. 9, 10 март 2000 г.
- ↑ Деян Енев, Шлеп в пустинята, отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 29 май 2013 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Людмил Тодоров в
Internet Movie Database
- Разказ на Людмил Тодоров в Литературен клуб
- Ревю на „Шлеп в пустинята“ в Литературата Днес
- Голямото преструване, в-к „Култура“, бр. 1, 12 януари 2001 г.
|
|