Братя Карамазови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Братя Карамазови
Бра́тья Карама́зовы
Dostoevsky-Brothers Karamazov.jpg
Първата страница от първото издание на романа
Оригинален език руски
Автор Фьодор Михайлович Достоевски
Първо издание 1879-1880 г.
Руска империя
Издателство „Русский вестник“
Жанрове Философски роман
Семейна сага
Вид роман
Поредица Петокнижие
Предходна „Юноша“

бележки
  • първо издание на български език от 1892 г. в Шумен
Братя Карамазови в Общомедия

„Братя Карамазови“ (на руски: Бра́тья Карама́зовы) е роман на руския писател Фьодор Достоевски, публикуван през годините 1879-1880 в списание „Руски вестник“. Творбата е последната книга на знаменития автор, считана за неговото най-добро произведение и един от големите шедьоври на световната литература.

Книгата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. Действието се развива в Русия от XIX век, като мястото на дейстивето има сходства със Старая Руса, където е написана по-голямата част от текста.

По произведението на Достоевски са направени редица филми, сериали и театрални пиеси, базирани или вдъхновени частично от първоизточника. Известната американска трупа „Летящите Братя Карамазови“, занимаващи се с жонглиране и комични изпълнения, взимат името си от руския роман.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Историята се върти около трима братя, всеки от тях с коренно различен характер: най-големият – Димитрий Карамозив е безразсъден и буен войник, Иван Карамазов е циничен интелектуалец, а Альоша Карамазов религиозно и добродушно момче, който желае да влезе в манастир, под наставленията на своя старец Зосима. Баща на тримата е Фьодор Карамазов, който влиза в горчива разправа с Димитрий заради наследството си. Буйният младеж се заканва публично, че ще убие баща си. Когато старецът умира изненадващо и мистериозно, всички обвиняват падат върху Димитрий. Истинският виновник на подлото деяние обаче се оказва Павел Фьодарович Смердяков – прислужник и незаконен син на Фьодор Карамазов. Смердяков признава за своето престъпление на Иван Карамавоз, от чийто нихилистични концепции се повлиява да извърши злото деяние. След изповедта убиецът се самоубива.

Стил на писане[редактиране | редактиране на кода]

Историята в „Братя Карамазови“ е предавана от измислен безименен персонаж, който живее в същия град, обитаван от семейство Карамазови. Сюжета включва много ретроспекции, странични истории и отрязъци, посветени изцяло на даден образ от романа. Известна част от книгата е главата „Великият инквизитор“, разказана от Иван на Альоша, която заживява свой отделен от обемната творба живот като разказ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]