Братя Карамазови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Братя Карамазови
Бра́тья Карама́зовы
Dostoevsky-Brothers Karamazov.jpg
Първата страница от първото издание на романа
Оригинален език руски
Автор Фьодор Достоевски
Първо издание 1879-1880 г. г.
Руска империя
Издателство списание "Русский вестник"
Жанр философски роман

бележки
  • първо издание на български език от 1892 г. в Шумен
Братя Карамазови в Общомедия

„Братя Карамазови“ (на руски: Бра́тья Карама́зовы) е последният роман на руския писател Фьодор Достоевски. Публикуван е през 1879-1880 година в списание „Руский вестник“.

Книгата е философски роман, разглеждащ етически проблеми като Бог, свободата на волята и морала. Действието се развива в Русия от XIX век, като мястото на дейстивето има сходства със Старая Руса, където е написана по-голямата част от текста.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Историята се върти около трима братя, всеки от тях с коренно различен характер: най-големият – Димитрий Карамозив е безразсъден и буен войник, Иван Карамазов е циничен интелектуалец, а Альоша Карамазов религиозно и добродушно момче, който желае да влезе в манастир, под наставленията на своя старец Зосима. Баща на тримата е Фьодор Карамазов, който влиза в горчива разправа с Димитрий заради наследството си. Буйният младеж се заканва публично, че ще убие баща си. Когато старецът умира изненадващо и мистериозно, всички обвиняват падат върху Димитрий. Истинският виновник на подлото деяние обаче се оказва Павел Фьодарович Смердяков – прислужник и незаконен син на Фьодор Карамазов. Смердяков признава за своето престъпление на Иван Карамавоз, от чийто нихилистични концепции се повлиява да извърши злото деяние. След изповедта убиецът се самоубива.