Ваня Щерева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ваня Щерева
Vanya Shtereva at BG Site 2010.jpg
Родена Ваня Стоянова Щерева
31 август 1970 г. (46 г.)
Местожителство София, България
Официален сайт vanyashtereva.com

Ваня Щерева е българска актриса, певица и писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 31 август 1970 година във Варна [1], където завършва Средното спортно училище „Георги Бенковски“ – специалност лека атлетика, висок скок. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов.

През 1996 г. Ваня Щерева завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов. В края на 2002 г. прави своя двоен дебют на театралната сцена – с пиесата „Кукувицата“ от Елин Рахнев. В нея играе централната роля, но е и автор на музиката към спектакъла, заедно с Георги Георгиев от група „Остава“.

Ваня Щерева е една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Един от големите хитове на Атлас – „Играта свърши“, е по текст на Ваня. По нейни стихове са пяли: Стенли, Ирина Флорин, Ирра, Антибиотика, Вили Кавалджиев и др.

Като певица Ваня Щерева става известна през 2000 г. с първата си песен „Портокалово момиче“. Следват хитовете „Само твоето име“, „Чай вместо лед“ и „Ще те купя“. Тези песни престояват над 7 седмици в класацията ТОП 20 на телевизия ММ, както и в топ 50 на частни радиостанции. През 2006 г., след напускането на тогавашния им вокал Момчил Караиванов, момчетата от „Мъртви поети“ канят Ваня да стане тяхна вокалистка. Така тя става вокал на нова група – „Мачпойнт“. Първият видеоклип на групата, „Тук е“, се излъчва циклично в музикалните медии през юли 2007 г. и в продължение на седмица заема върха на класацията Mad Tv Top 10. Режисьор на видеоклипа е Руши Видинлиев.

През 2005 г. излиза първият ѝ роман, озаглавен „Образцов дом“, където Щерева пише за себе си:

В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на „Playboy“ и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата. Дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа „звезда“, която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе.

През 2008 г. Щерева е част от журито на конкурса „Бургас и морето“. Става скандал. Оказва се, че много песни на известни певци и музиканти като Нона Йотова, Панайот Панайотов и Маргарита Хранова с песен на Тончо Русев не са допуснати далеч преди финала, а са дисквалифицирани още в предварителния кръг. Ваня Щерева оценява само с една точка от възможни десет песента на Тончо Русев, като е обвинявана, че по този начин я е дисквалифицирала. В отговор Ваня Щерева заявява: „Беше ми много смешно, когато чух, че аз съм скъсала Тончо Русев. Някои музиканти си мислят, че са абонирани за фестивалите. Няма вечни неща – и на най-добрия творец се случва да напише и недобри произведения“. Нона Йотова пък обвинява организаторите на конкурса в корупция и непочтеност, а конкурса нарича „шибан“.[2][3][4][5]

През 2011 г. излиза романът „Мила Мерилин“, написан в съавторство с Людмила Сланева. [6]

През 2012 г. е в журито на 16-ия София Филм Фест. [7]

Един от сценаристите на реалити шоуто Биг Брадър.

Един от сценаристите на сериала „Под прикритие - сезон 3.[8]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • „In Vitro“ (2003)
  • „Matchpoint - Live“ (2007)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Ваня Щерева е един от номинираните при шестото издание на Националния литературен конкурс за нов български роман „Развитие“ през 2004 г. с ръкописа на бъдещия си роман „Образцов дом“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Съставител
  • Любовни упражнения. София: Мавзолея ООД, 2011, 232 с. (ISBN 9789549245240)[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Ваня Щерева в БГестрада
  2. „Бургас и морето“ сменя ориентацията, раздава рекордни награди“, moreto.net, 9 юли 2008 г.
  3. Ваня Щерева – като член на журито на конкурса Бургас и морето, mysound, 4 август 2008 г.
  4. „Нона Йотова атакува музикален конкурс“, klassa.bg, 31 юли 2008 г.
  5. „Звезди се счепкаха за „Бургас и морето“, Moreto.net, 1 август 2008 г.
  6. Мила Мерилин, или как се пише на 4 ръце, в. „Труд“, автор: Емил Тонев, 28 октомври 2011 г.
  7. „Награди от 16-ия София Филм Фест“, в. „Култура“, бр. 11 (2673), 23 март 2012 г.
  8. „Ваня Щерева: „Под прикритие“ е най-високият ми скок“, интервю на Боряна Антимова, в. „Преса“, бр. 356, 6 януари 2013 г.
  9. „Интервю с Ваня Щерева“, интервю по повод излизането на романа „Образцов дом“, Avtora.com, 30 септември 2005 г.
  10. В коментар на самата Щерева за книгата: „А за Азис – интересен ми беше литературният герой Азис. Откъде е тръгнал, какво е преживял, как е стигнал дотук. Затова приех. После обаче книгата не излезе такава, каквато исках да бъде. Продуцентът бързаше и не ми даде време да я редактирам. Нямах достатъчно самочувствие да тропна с крак и да кажа: не, тази книга в този вид не става. Ако беше в днешно време, щеше да е друго. Азис е достатъчно умен, сигурна съм, че щеше да ми се довери и пошлостта щеше да е сведена до минимум. Но тогава думата имаше единствено продуцентът.“ - „Ако идва краят на света, да сбъднем поне една мечта“, интервю на Адриана Попова, сп. „Ева“.
  11. „Ваня Щерева и 30 неизвинени, обвити в амбалажна хартия“, рец. на книгата „30 неизвинени“, в. „Новинар“, 21 юли 2007 г.
  12. Преслав Ганев, „Ваня Щерева и книгите“, отзив за книгата „Фасове“, блог за литература „Литературата Днес“, 27 март 2008 г.
  13. „Ваня Щерева: Всички жени понякога се казваме Елена“, интервю на Димитър Николов по повод премиерата на романа „Стъклен дом“, в. „Новинар“, 6 октомври 2010 г.
  14. Евелина Здравкова, „Ваня Щерева разказва любовите на родните звезди“, отзив във в. „Марица“, 5 март 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]