Захари Карабашлиев
| Захари Карабашлиев | |
|---|---|
| български писател | |
 Захари Карабашлиев на Тексаския фестивал на книгата в Остин през 2013 г. |
|
| Роден | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование | Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, роман, пиеса, сценарий |
| Дебютни творби | „18% сиво“ |
| Известни творби |
„18% сиво“ (2008) „Кратка история на самолета“ (2009) „Хавра“ (2017) |
| Награди |
„Хеликон“ (2009) „Вик“ за роман на годината (2009) Аскеер (2008) Награда на публиката театрален фестивал Висбаден 2012 Роман на годината на Фонд „13 века България“ |
| Повлиян | Виктор Пасков, Фридрих Ницше[1] |
|
|
|
| Уебсайт | zaro.blog.bg |
| Захари Карабашлиев в Общомедия | |
Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Варна. Завършва Шеста гимназия в родния си град. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен“, работи и в „Радио Варна“. Започва да пише още като студент - първо критически текстове, после разкази - които публикува в „Литературен вестник“, „Култура, изкуство, литература“ и др.
В края на 1997 г. заедно със семейството си заминава за САЩ. Учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо, започва да снима професионално, премества се в Калифорния. Там завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, започва да пише драматургия и проза на български и английски език. Първият му роман „18% сиво“ излиза в България през 2008 г., а по-късно в САЩ, Франция, Полша, Хърватска и др. Пиесата му „Неделя вечер“ е поставяна както в България, така и в Съединените щати.
С първата си съпруга Силвия и дъщеря си Сара живеят в Сан Диего, Калифорния. След като дъщеря им влиза в колеж през 2011 г., се разделят.
През 2012 г. среща Вера Асенова, с която няколко години по-късно сключва брак. Имат дъщеря Нора.
През 2014 г. Захари Карабашлиев се връща в България и поема поста главен редактор на издателство „Сиела“.
През 2017 г. във Варна учредява със съмишленици първия в България международен литературен фестивал с насоченост към детско-юношеската публика.[2]
Живее в София.[3]
Творчество и награди[редактиране | редактиране на кода]
Първият роман на Захари Карабашлиев – „18% сиво“ е изключително добре приет от публиката, печели наградата „Цветето на Хеликон“ 2008 г. за най-продаван роман; преиздаван е 25 пъти, поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009). Преведен е на много езици и адаптиран за филм с продуценти братя Чучкови и Руши Видинлиев в главната роля и излезе на големия екран през 2020 г.
Втората му книга е сборник с разкази „Кратка история на самолета“. Тя печели наградата „Хеликон“ за 2009 г. и е преиздавана многократно.
Следват сборниците „Откат“ (2010) и „Симетрия“ (2011). Съставител на две антологии с разкази на съвременни български разкази: „Обича ме, не те обича“ (2015) и „Преодоляване“ (2016). Негов разказ е включен в престижния американски алманах „Най-добра европейска проза“ 2018.
През 2017 г. излиза романът „Хавра“ и се превръща в една от най-обсъжданите и търсени книги. За него печели националната награда Роман на годината на Фонд „13 века България“, Награда за проза „Христо Г. Данов“, а също награда на Фондация „Комунитас“, номиниран е и за награда „Елиас Канети“. Има голям читателски успех, преиздадаван е няколко пъти.
През 2018 г. издава сборник с разкази и есета „Не толкова кратка история на самолета“.
В края на 2018 г. излиза повестта „Жажда“. В нея включва и оригиналните илюстрации на художника Дамян Дамянов. Повестта е вдъхновена от историята на незрящия Спас Карафезов. Преиздавана е няколко пъти.
Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани, поставяне и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата Аскеер и е номинирана за Икар.
Пиесата „Лисабон“ има своята премиера в La Mama Theatre в Ню Йорк през април 2014 г., продуцирана от легендарния Воза Ривърс, работил с имена като Питър Брук, Нина Симоне и Джеймс Браун.
Захари Карабашлиев е автор на множество статии и есета, публикувани във вестници и списания.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- 18% сиво. Роман. София: Сиела, 2008, 275 с. ISBN 978-954-28-0277-8 [4][5]
- Zachary Karabashliev. 18 % gris. Traduit du bulgare par Marie Vrinat. Editions Intervalles, 256 p. [6]
- Zachary Karabashliev, 18& Gray. Trans. Angela Rodel, Open Letter Books, 2013, 264 p. ISBN 978-1-934824-71-9 [7][8][9]
- Zaharij Karabašliev. 18% sivo. Prevela s bugarskog Ksenija Banović. Zagreb: Hena Com, 2016, str. 316. ISBN 978-953-259-134-7[10][11]
- Zachary Karabašliev. 18 % sivej. Preložila Katarína Sedláková. Bratislava: Vydavatelstvo Spolku slovenských spisovatelov, 2017 ISBN 978-80-8061-972-5[12][11]
- Кратка история на самолета. Сборник с разкази. София: Сиела, 2009, 124 с. ISBN 978-954-28-0501-4 [13]
- Откат. Пиеси и диалози. Драматургия. София: Сиела, 2010, 232 с. ISBN 978-954-20-8275-0
- (в съавторство със Силвия Карабашлиева) Приказка. Разказ за деца. Художник Ива Сашева. София: Сиела, 2010. ISBN 978-954-28-0852-7 [14]
- Симетрия. Сборник с разкази. София: Сиела, 2011, 156 с. ISBN 978-954-28-1021-6 [15]
- Хавра. Роман. София: Сиела, 2017, 592 с. ISBN 978-954-28-2390-2
- Жажда. Повест. София: Сиела, 2018, 592 с. ISBN 978-954-28-2765-8
- Не толкова кратка история на самолета. София: Сиела, 2018, 332 с. ISBN 978-954-28-2566-1
- Опашката. Роман. София: Сиела, 2021, 400 с. ISBN 978-954-28-3397-0 [16][17][18][19][20][21]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „За литературата, сивото и хората: Захари Карабашлиев“, интервю на Станислава Добрева, jenite.bg, 15 май 2013 г.
- ↑ „Какво е „Варна Лит“, сайт на литературния фестивал Варна Лит“.
- ↑ „Захари Карабашлиев се връща в България и става главен редактор на издателство Сиела“, сайт на издателство „Сиела“, 8 януари 2014 г.
- ↑ Милена Кирова, „18% – между симптом и събитие“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 г.
- ↑ Елица Матеева, „18% сиво“ – road роман с фотоувеличителен ефект“, рец. в Public Republic, 13 септември 2008 г.
- ↑ За френския превод, 18 % gris, на сайта на издателство Editions Intervalles. ((fr))
- ↑ Malcolm Harris, „Heavy Traffic: Zachary Karabashliev’s „18% Gray“, рец. в сп. „Los Angeles Review of Books“, April 16th, 2013. ((en))
- ↑ Jen Rickard Blair, „Editor’s Pick: 18% Gray by Zachary Karabashliev“, отзив в сп. „World Literature Today“, March 2013. ((en))
- ↑ „18% Gray“, отзив в сп. „Publishers Weekly“, 03/04/2013. ((en))
- ↑ Ivanišević, Ivica. Otkrivanje Amerike – Slobodna Dalmacija, 28.08.2016.
- ↑ а б Книгата е подпомогната от Националния център за книгата към НДК. Виж: "Преводи"-155BG.html „Преводи“, сайт на НДК.
- ↑ „18% sivej (Ukážka) - DiBuk.eu“.
- ↑ Людмила Габровска, „Захари Карабашлиев описа уханието на пътешествията“, отзив във в. „Монитор“, 6 юни 2009 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 45 (2618), 24 декември 2010 г.
- ↑ Златко Ангелов, „Аз харесвам Симетрия на Захари Карабашлиев или защо пишем рецензии за книги?“, рец. в Kafene.bg, 25 април 12 г.
- ↑ „На опашката или със захапана опашка“, интервю на Дарина Маринова, БНР, 16 февруари 2021 г.
- ↑ Ваня Майсторска, „Роман за властта и свободата“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 18 февруари 2021 г.
- ↑ Силвия Недкова, „Компромисът – тази разрушителна илюзия за свобода“, рец. в сайта „Площад Славейков“, 2 март 2021 г.
- ↑ „На опашката или със захапана опашка“, интервю на Габриела Канджева, Edna.bg, 10 март 2021 г.
- ↑ „Захари Карабашлиев - корави истории за крехки неща“, интервю на Лилия Илиева, Eva.bg, 7 май 2021 г.
- ↑ „Захари Карабашлиев за романа му „Опашката“ и литературния фестивал „Варна Лит“, интервю, телевизия „Европа“, 29 май 2021 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Захари Карабашлиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Блог на Захари Карабашлиев
- Страница на Захари Карабашлев в Литернет
- Страница на Захари Карабашлев в Public Republic
- Разкази
- „История с торта“, в. „Капитал“, 17 декември 2008
- „Длани“, електронно списание „Диаскоп“, 13 юни 2013
- „Зависимост“, списание „Роден глас“, бр. 1, с.27-31
- Пиеси
- „Lissabon“, trans. from the Bulgarian by Zachary Karabashliev, „Asymptote“ ((en))
- Интервюта
- „Вярвам, че свободата е индивидуален спорт“, интервю на Даниел Ненчев, сп. „Артизанин“
- „Вечните сюжети се случват сега. Разговор със Захари Карабашлиев“, интервю на Людмила Димова, в-к „Култура“, бр. 2 (2959), 8 февруари 2019
- „Захари Карабашлиев за човечеството като екосистема от разкази“, интервю на Димитър Панайотов, podmosta.bg, 12 ноември 2018
- „Захари Карабашлиев: „Времето е най-ценното, което притежаваме, но и най-лесното за пилеене“, интервю на Петра Денчева, elle.bg, 26 февруари 2019
- „Писателите Захари Карабашлиев и Стефан Цанев говорят за историята, страховете, сънищата и още“, btv.bg, 18 юни 2019
|