Захари Карабашлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Захари Карабашлиев
Zahari-Karabashliev-20101209.jpg
На връчването на наградата „Хеликон“ '2010, 09.12.2010
Роден 14 април 1968 г. (50 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман, пиеса, сценарий
Дебютни работи „18% сиво“
Известни творби „18% сиво“ (2008)
„Кратка история на самолета“ (2009)
Награди

„Хеликон“ (2009)
„Вик“ за роман на годината (2009) Аскеер (2008)

Награда на публиката театрален фестивал Висбаден 2012
Повлиян от
Уебсайт zaro.blog.bg

Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Варна, България. Завършва Шеста гимназия, пак там. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Започва да пише — критически текстове, после разкази. Публикува в „Литературен вестник“, „24 часа“, списанията „МАХ“, „ЛИК“, „ЕВА“. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен“, работи и в „Радио Варна“.

В края на 1997 г. заминава за САЩ заедно със съпругата си Силвия и дъщеря си Сара. Запален по снимането, започва да учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо. Започва да се занимава с фотография професионално, участва в изложби, работи с джаз музиканти, снима портрети, продава снимките си. Семейството се премества в Калифорния и Захари започва да пише по-сериозно. Завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участва в кино- и театрални постановки. Пише драматургия на български и английски език.

През 2014 г. се завръща в България, за да стане главен редактор на издателство „Сиела“.[2]

Творчество и награди[редактиране | редактиране на кода]

Първият роман на Захари Карабашлиев — „18% сиво“ е много добре приет от публиката, печели наградата „Цветето на Хеликон“ за 2008 г. за най-продаван роман: преиздаван е няколко пъти. Поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009).

Втората му книга — сборник с разкази „Кратка история на самолета“ печели наградата „Хеликон“ за 2009 г.

Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата Аскеер и е номинирана за Икар.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 18% сиво. Роман. София: Сиела, 2008, 275 с. ISBN 9789542802778 [3] [4]
    • Zachary Karabashliev. 18 % gris. Traduit du bulgare par Marie Vrinat. Editions Intervalles, 256 p. [5]
    • Zachary Karabashliev, 18& Gray. trans. Angela Rodel, Open Letter Books, 2013, 264 p. ISBN 978-1-934824-71-9 [6] [7] [8]
  • Кратка история на самолета. Сборник с разкази. София: Сиела, 2009, 124 с. ISBN 9789542805014 [9]
  • Откат. Пиеси и диалози. Драматургия. София: Сиела, 2010, 232 с. ISBN 9789542082750
  • (в съавторство със Силвия Карабашлиева) Приказка. Разказ за деца. Художник Ива Сашева. София: Сиела, 2010. ISBN 978-954-28-0852-7 [10]
  • Симетрия. Сборник с разкази. София: Сиела, 2011, 156 с. ISBN 9789542810216 [11]
  • Хавра. Роман. София: Сиела, 2017, 592 с. ISBN 978-954-28-2390-2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „За литературата, сивото и хората: Захари Карабашлиев“, интервю на Станислава Добрева, jenite.bg, 15 май 2013 г.
  2. ↑ „Захари Карабашлиев се връща в България и става главен редактор на издателство Сиела“, сайт на издателство „Сиела“, 8 януари 2014 г.
  3. ↑ Милена Кирова, „18% – между симптом и събитие“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 г.
  4. ↑ Елица Матеева, „18% сиво“ – road роман с фотоувеличителен ефект“, рец. в Public Republic, 13 септември 2008 г.
  5. ↑ За френския превод, 18 % gris, на сайта на издателство Editions Intervalles. ((fr))
  6. ↑ Malcolm Harris, „Heavy Traffic: Zachary Karabashliev’s “18% Gray”“, рец. в сп. „Los Angeles Review of Books“, April 16th, 2013. ((en))
  7. ↑ Jen Rickard Blair, „Editor’s Pick: 18% Gray by Zachary Karabashliev“, отзив в сп. „World Literature Today“, March 2013. ((en))
  8. ↑ „18% Gray“, отзив в сп. „Publishers Weekly“, 03/04/2013. ((en))
  9. ↑ Людмила Габровска, „Захари Карабашлиев описа уханието на пътешествията“, отзив във в. „Монитор“, 6 юни 2009 г.
  10. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 45 (2618), 24 декември 2010 г.
  11. ↑ Златко Ангелов, „Аз харесвам Симетрия на Захари Карабашлиев или защо пишем рецензии за книги?“, рец. в Kafene.bg, 25 април 12 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Lissabon“, trans. from the Bulgarian by Zachary Karabashliev, „Asymptote“ ((en))

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Захари_Карабашлиев&oldid=8394197“.