Направо към съдържанието

Захари Карабашлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Захари Карабашлиев
български писател
Захари Карабашлиев на Тексаския фестивал на книгата в Остин през 2013 г.
Роден
14 април 1968 г. (56 г.)
Учил вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Литература
Жанровепиеса, сценарий
Дебютни творби„18% сиво“
Известни творби„18% сиво“ (2008)
„Кратка история на самолета“ (2009)
„Хавра“ (2017)
Награди„Хеликон“ (2009)
„Вик“ за роман на годината (2009)
Аскеер (2008)
Награда на публиката театрален фестивал Висбаден 2012
Роман на годината на Фонд „13 века България“
ПовлиянВиктор Пасков, Фридрих Ницше, Ерих Мария Ремарк[1]
Семейство
СъпругаСилвия Валентино Карабашлиева
Вера Асенова[2]
Деца3[2]
Уебсайтzaro.blog.bg
Захари Карабашлиев в Общомедия

Захари Карабашлиев е български писател, драматург и сценарист. Автор е на романи, разкази, пиеси и сценарии, по които са снимани филми и поставяни пиеси в България и други страни.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 април 1968 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град и записва българска филология в Шуменския университет. Започва да пише разкази и критически текстове на 20-годишна възраст, публикува в „Литературен вестник“. Свири на китара и основава рок група. Работи като дисководещ и има предаване в радио „Варна“. Водещ е и на предаването „Фул макс“ на радио „Шумен“. През 1997 г. заминава за САЩ. Работи, учи художествена фотография в щатския университет в Охайо и започва да се занимава професионално с това. В Лос Анджелис завършва филмови продуцентски класове и участва в кино- и театрални уъркшопове. Пише на български и на английски език.[3]

През 2008 г. в България излиза първият му роман – „18% сиво“, който печели редица литературни награди и заема място сред стоте най-любими книги на българите в класацията на БНТ „Голямото четене“. Екранизиран е от Виктор Чучков-син по сценарий на писателя (2019). Романът е публикуван в САЩ през 2013 г. от Open Letter Books и в редица други държави: Франция, Полша, Словакия, Хърватия и Сърбия.[3]

През следващите години публикува сборниците с разкази „Кратка история на самолета“ (2009), за който получава наградата „Хеликон“ за 2009 година, и „Симетрия“ (2011).[3]

През 2014 г. Захари Карабашлиев се завръща в България. Работи в издателство „Сиела“, на което става и главен редактор. От юли до ноември 2022 г. е писател драматург на Народния театър „Иван Вазов“, ръководен от директора Васил Василев, но подава оставка поради разгарящия се конфликт в Народния театър.[3]

Съставя две антологии със съвременни български разкази: „Обича ме, не те обича“ (2015) и „Преодоляване“ (2016). През 2017 г. излиза от печат неговия втори роман „Хавра“, награден с Националната литературна награда „Христо Г. Данов“. През 2018 г. писателят участва в учредяването на литературния фестивал „Варна лит“, насочен към децата и детското четене.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на романите „Рана“ (2023), „Опашката“ (2021), „Хавра“ (2017), „18% сиво“ (2008), на повестта „Жажда“ (2019), на сборниците с разкази „Кратка история на самолета“ (2009), „Симетрия“ (2011), „Не толкова кратка история на самолета“ (2018) и др.

Съставител на сборници с разкази „Обича ме, не те обича“ (2015), „Преодоляване“ (2016), „Нашата Коледа“ (2022), „Нашата Коледа 2“ (2023), на есета, статии и други публикации в списания, вестници, алманаси, сборници, сайтове.

Негови пиеси са поставяни на сцена в България и чужбина, а сред тях са: „Неделя вечер“ (2009, 2024), „Опашката“ (2022), „Талант“ (2022), „Лисабон“ (2024), „Откат“ (2010), както и радиопиесите „Жажда“ (2020) и „Неделя вечер“ (2012).

По негови сценарии са снимани филмите: „18% Grеy“ (2020), „Twice Upon A Time In The West“ (2014), а по негови разкази късометражните филми „Непознати“, „Запетаята“, „Торта“ и др.

Белетристиката на Захари Карабашлиев е превеждана и публикувана в Съединените щати, Франция, Германия, Полша, Турция, Словакия, Хърватия, Сърбия, Македония, включена в престижната американска антология „Най-добрата европейска проза 2018”.

Пиесите му са поставяни на сцени в България и чужбина.

От 2014 г. до днес Захари Карабашлиев е главен редактор на голямото българско издателство „Сиела“.

Между 2014 и 2017 води курсове по творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“ като хоноруван преподавател.

През 2017 в град Варна основава Международния литературен фестивал „Варна Лит“, на който е и творчески директор. Акцентът на фестивала е литературното възпитание на деца и младежи, организира срещи на писатели и творци от цял свят, както и семинари и работилници с ученици от над 80 държавни, общински и частни училища от града и окръга.

През 2022 за кратко заема поста писател-драматург на Народен театър „Иван Вазов“, но подава оставката си и напуска в знак на несъгласие с директора на театъра.

През 2021 е удостоен с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Шуменски университет „Св. Епископ Константин Преславски“.

От 2024 е член на настоятелството на Нов български университет.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Литературни награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Награда „Роман на годината“ на „Фонд 13 Века България“ 2024 г. за „Рана“[4]
  • Награда „Роман на годината“ на „Фонд 13 Века България“ 2022 г. за „Опашката“;
  • I награда в категория „Проза“ на Годишните награди на „Портал Култура“ 2022 г. за „Опашката“
  • Награда „Цветето на Хеликон“ 2022 г. за „Опашката“
  • Награда „Роман на годината“ на „Фонд 13 Века България“ 2018 г. за „Хавра“;
  • I награда в категория „Проза“ на Годишните награди на „Портал Култура“ 2018 г. за „Хавра“
  • Награда в категория „Проза“ „Христо Г. Данов“ 2018 г. за „Хавра“
  • Награда „Цветето на Хеликон“ за „Хавра“ 2018 г.
  • Награда на Столична библиотека за „Най-четен автор“ 2022 г.
  • Награда на Столична библиотека за „Най-четена книга“ 2023 г. за „Рана“
  • Награда „Златен лъв“ за „Най-значим издателски проект“ 2023 за „Рана“
  • Награда „Хеликон“ 2010 г. за „Кратка история на самолета“
  • Награда „Цветето на Хеликон“ 2019 г. за „18% Сиво“
  • Награда „Роман на годината“ на Фондация ВИК(сега „13 Века България“) 2009 г. за „18% Сиво
  • Номинации за „Елиас Канети“ и др. лит. награди

Театрални награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Аскеер“ за драматургия 2010 г. за „Неделя вечер“
  • „Награда на публиката“ 2011 г. Театрален фестивал във Висбаден за „Откат“
  • „Аскеер“ за най-добро представление на „Опашката“ (реж. Явор Гърдев)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „За литературата, сивото и хората: Захари Карабашлиев“, интервю на Станислава Добрева, jenite.bg, 15 май 2013 г.
  2. ↑ а б „Писателят Захари Карабашлиев и съпругата му вече се радват на...“, novini247.com, 12 октомври 2020 г.
  3. ↑ а б в г Захари Карабашлиев: Благодарен съм за живота, който живея // offnews.bg. 15 април 2023. Посетен на 14 ноември 2024.
  4. ↑ „Рана“ на Захари Карабашлиев беше избран за роман на годината // btvnovinite.bg. 13 ноември 2024.
  5. ↑ Милена Кирова, „18% – между симптом и събитие“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 г.
  6. ↑ Елица Матеева, „18% сиво“ – road роман с фотоувеличителен ефект“, рец. в Public Republic, 13 септември 2008 г.
  7. ↑ За френския превод, 18 % gris, на сайта на издателство Editions Intervalles. ((fr))
  8. ↑ Malcolm Harris, „Heavy Traffic: Zachary Karabashliev’s „18% Gray“, рец. в сп. „Los Angeles Review of Books“, April 16th, 2013. ((en))
  9. ↑ Jen Rickard Blair, „Editor’s Pick: 18% Gray by Zachary Karabashliev“, отзив в сп. „World Literature Today“, March 2013. ((en))
  10. ↑ „18% Gray“, отзив в сп. „Publishers Weekly“, 03/04/2013. ((en))
  11. ↑ Ivanišević, Ivica. Otkrivanje Amerike – Slobodna Dalmacija, 28.08.2016.
  12. ↑ а б Книгата е подпомогната от Националния център за книгата към НДК. Виж: "Преводи"-155BG.html „Преводи“, сайт на НДК.
  13. ↑ „18% sivej (Ukážka) - DiBuk.eu“.
  14. ↑ Людмила Габровска, „Захари Карабашлиев описа уханието на пътешествията“, отзив във в. „Монитор“, 6 юни 2009 г.
  15. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 45 (2618), 24 декември 2010 г.
  16. ↑ Златко Ангелов, „Аз харесвам Симетрия на Захари Карабашлиев или защо пишем рецензии за книги?“, рец. в Kafene.bg, 25 април 12 г.
  17. ↑ „На опашката или със захапана опашка“, интервю на Дарина Маринова, БНР, 16 февруари 2021 г.
  18. ↑ Ваня Майсторска, „Роман за властта и свободата“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 18 февруари 2021 г.
  19. ↑ Силвия Недкова, „Компромисът – тази разрушителна илюзия за свобода“, рец. в сайта „Площад Славейков“, 2 март 2021 г.
  20. ↑ „На опашката или със захапана опашка“, интервю на Габриела Канджева, Edna.bg, 10 март 2021 г.
  21. ↑ „Захари Карабашлиев - корави истории за крехки неща“, интервю на Лилия Илиева, Eva.bg, 7 май 2021 г.
  22. ↑ „Захари Карабашлиев за романа му „Опашката“ и литературния фестивал „Варна Лит“ Архив на оригинала от 2021-06-27 в Wayback Machine., интервю, телевизия „Европа“, 29 май 2021 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Разкази
Пиеси
  • „Lissabon“, trans. from the Bulgarian by Zachary Karabashliev, „Asymptote“ ((en))
Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Захари_Карабашлиев&oldid=12413727“.