Захари Карабашлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Захари Карабашлиев
На връчването на наградата „Хеликон“ '2010, 09.12.2010
На връчването на наградата „Хеликон“ '2010, 09.12.2010
Роден 14 април 1968 г. (51 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман, пиеса, сценарий
Дебютни творби „18% сиво“
Известни творби „18% сиво“ (2008)
„Кратка история на самолета“ (2009)
„Хавра“ (2017)
„Жажда“ (2018)
Награди „Хеликон“ (2009)
„Вик“ за роман на годината (2009)
Аскеер (2008)
Награда на публиката театрален фестивал Висбаден 2012
Роман на годината на Фонд „13 века България“

Уебсайт zaro.blog.bg
Захари Карабашлиев в Общомедия

Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Варна. Завършва Шеста гимназия в родния си град. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен“, работи и в „Радио Варна“. Започва да пише още като студент - първо критически текстове, после разкази - които публикува в „Литературен вестник“, „Култура, изкуство, литература“ и др.

В края на 1997 г. заедно със семейството си заминава за САЩ. Учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо, започва да снима професионално, премества се в Калифорния. Там завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, започва да пише драматургия и проза на български и [[английски език]. Първият му роман „18% сиво“ излиза в България през 2008 г., а по-късно в САЩ, Франция, Полша, Хърватска и др. Пиесата му „Неделя вечер“ е поставяна както в България, така и в Съединените щати.

С първата си съпруга Силвия и дъщеря си Сара живеят в Сан Диего, Калифорния. След като дъщеря им влиза в колеж през 2011 г., се разделят.

През 2012 г. среща Вера Асенова, с която няколко години по-късно сключва брак. Имат дъщеря Нора.

През 2014 г. Захари Карабашлиев се връща в България и поема поста главен редактор на издателство „Сиела“.

През 2017 г. във Варна учредява със съмишленици първия в България международен литературен фестивал с насоченост към детско-юношеската публика.

Живее в София.[2]

Творчество и награди[редактиране | редактиране на кода]

Първият роман на Захари Карабашлиев – „18% сиво“ е изключително добре приет от публиката, печели наградата „Цветето на Хеликон“ 2008 г. за най-продаван роман; преиздаван е 25 пъти, поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009). Преведен е на много езици и адаптиран за филм с продуценти братя Чучкови и Руши Видинлиев в главната роля, предстои да излезе на големия екран през 2020 г.

Втората му книга е сборник с разкази „Кратка история на самолета“. Тя печели наградата „Хеликон“ за 2009 г. и е преиздавана многократно.

Следват сборниците „Откат“ (2010) и „Симетрия“ (2011). Съставител на две антологии с разкази на съвременни български разкази: „Обича ме, не те обича“ (2015) и „Преодоляване“ (2016). Негов разказ е включен в престижния американски алманах „Най-добра европейска проза“ 2018.

През 2017 г. излиза романът „Хавра“ и се превръща в една от най-обсъжданите и търсени книги. За него печели националната награда Роман на годината на Фонд „13 века България“, Награда за проза „Христо Г. Данов“, а също награда на Фондация „Комунитас“, номиниран е и за награда „Елиас Канети“. Има голям читателски успех, преиздадаван е няколко пъти.

През 2018 г. издава сборник с разкази и есета „Не толкова кратка история на самолета“.

В края на 2018 г. излиза повестта „Жажда“. В нея включва и оригиналните илюстрации на художника Дамян Дамянов. Повестта е вдъхновена от историята на незрящия Спас Карафезов. Радва се на голям читателски интерес, преиздавана е няколко пъти.

Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани, поставяне и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата Аскеер и е номинирана за Икар.

Пиесата „Лисабон“ има своята премиера в La Mama Theatre в Ню Йорк през април 2014 г., продуцирана от легендарния Воза Ривърс, работил с имена като Питър Брук, Нина Симоне и Джеймз Браун.

Захари Карабашлиев е автор на множество статии и есета, публикувани във вестници и списания.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 18% сиво. Роман. София: Сиела, 2008, 275 с. ISBN 9789542802778 [3] [4]
    • Zachary Karabashliev. 18 % gris. Traduit du bulgare par Marie Vrinat. Editions Intervalles, 256 p. [5]
    • Zachary Karabashliev, 18& Gray. trans. Angela Rodel, Open Letter Books, 2013, 264 p. ISBN 978-1-934824-71-9 [6] [7] [8]
  • Кратка история на самолета. Сборник с разкази. София: Сиела, 2009, 124 с. ISBN 9789542805014 [9]
  • Откат. Пиеси и диалози. Драматургия. София: Сиела, 2010, 232 с. ISBN 9789542082750
  • (в съавторство със Силвия Карабашлиева) Приказка. Разказ за деца. Художник Ива Сашева. София: Сиела, 2010. ISBN 978-954-28-0852-7 [10]
  • Симетрия. Сборник с разкази. София: Сиела, 2011, 156 с. ISBN 9789542810216 [11]
  • Хавра. Роман. София: Сиела, 2017, 592 с. ISBN 978-954-28-2390-2
  • Карабашлиев, Захари. Жажда. Сиела Норма АД, 2018. ISBN 978-954-28-2765-8.
  • Не толкова кратка история на самолета. ISBN 9789542825661

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „За литературата, сивото и хората: Захари Карабашлиев“, интервю на Станислава Добрева, jenite.bg, 15 май 2013 г.
  2. „Захари Карабашлиев се връща в България и става главен редактор на издателство Сиела“, сайт на издателство „Сиела“, 8 януари 2014 г.
  3. Милена Кирова, „18% – между симптом и събитие“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 г.
  4. Елица Матеева, „18% сиво“ – road роман с фотоувеличителен ефект“, рец. в Public Republic, 13 септември 2008 г.
  5. За френския превод, 18 % gris, на сайта на издателство Editions Intervalles. ((fr))
  6. Malcolm Harris, „Heavy Traffic: Zachary Karabashliev’s „18% Gray““, рец. в сп. „Los Angeles Review of Books“, April 16th, 2013. ((en))
  7. Jen Rickard Blair, „Editor’s Pick: 18% Gray by Zachary Karabashliev“, отзив в сп. „World Literature Today“, March 2013. ((en))
  8. „18% Gray“, отзив в сп. „Publishers Weekly“, 03/04/2013. ((en))
  9. Людмила Габровска, „Захари Карабашлиев описа уханието на пътешествията“, отзив във в. „Монитор“, 6 юни 2009 г.
  10. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 45 (2618), 24 декември 2010 г.
  11. Златко Ангелов, „Аз харесвам Симетрия на Захари Карабашлиев или защо пишем рецензии за книги?“, рец. в Kafene.bg, 25 април 12 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Разкази
Пиеси
  • „Lissabon“, trans. from the Bulgarian by Zachary Karabashliev, „Asymptote“ ((en))
Интервюта