Направо към съдържанието

Касиел Ноа Ашер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Касиел Ноа Ашер
Други именаДеса Красова
РоденаДесислава Спасова
Активностот 1991 г.
РодителиКрасимир Спасов
Рут Рафаилова
ДецаЗуи Ицхак Хашмонай
Уебсайт

Касиел Ноа Ашер е българска и израелска актриса.

Десислава Красимирова Спасова (Деса Красова) е родена е на 29 октомври 1971 г. в София. Спасова е от еврейски произход. Майка ѝ е актрисата Рут Рафаилова, а баща ѝ е режисьорът Красимир Спасов. През 1998 г. приема израелско гражданство, променя името си на Касиел Ноа Ашер и ражда сина си Зуи Хашмонай в Израел.

През 1993 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.

Касиел Ноа Ашер има редица номинации и награди в киното и театъра. През 2013 г. спечелва с първия си киносценарий „Рокля Луна“ програма Медия (за развитие). Известна е и с текстовете си за списанията „Ева“, „Биограф“, „Либерален преглед“, „Гласове“, „Еуропео“ и др.

През 2012 г. става ментор в първото ТВ реалити за актьори Star Machine, след което сформира с двама от финалистите групата „Ангелите на Касиел“, която включва Силвия Станоева – актриса, джаз певица, Иво Желев – актьор, певец, Васил Пармаков – джаз пианист, Блаже Димитров – актьор, музикант. Заедно те осъществяват над 100 концерта.[1]

  • „Любовникът“ на Харолд Пинтър с режисьор Недялко Делчев съвместно с Касиел Ноа Ашер
  • „Грехът Куцар“ (по „Албена“ на Йордан Йовков) с режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“, 1992 (номинация Аскер за дебют)
  • „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир с режисьор Александър Морфов
  • „Хеда Габлер“ на Хенрих Ибсен с режисьор Красимир Спасов
  • „Дон Жуан в ада“ на Иван Станев (номинация Аскеер за главна женска роля)
  • „Спомен за една революция“ на Георг Бюхнер-Хайнер Мюлер под режисурата на Иван Добчев
  • „Суматоха“ на Йордан Радичков с режисьор Иван Добчев
  • „12 нощ“ от Уилям Шекспир с режисьор Роберт Стуруа (Русия)
  • „Джойс“ с режисьор Иван Пантелеев
  • „Фауст“ с режисьор Иван Пантелеев
  • „Нищо по-хубаво“ на Оливер Буковски, моноспектакъл
  • „Доброто тяло“ на Ева Енслър с режисьор Иван Урумов, Театър 199
  • "Театър, любов моя!" от Валери Петров, Театър 199
  • 2025 - “ПРЕДСТАВЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ“ от Иван Станев и Ф.М.Достоевски, Регионален център за съвременно изкуство Топлоцентрала

Става известна още като студентка в НАТФИЗ с дебюта си като Йовковата Албена и с ролята си в „Дон Жуан в ада“ в театър „София“ през 1997 г. След завръщането си от Израел, Касиел се насочва предимно към реализиране на собствени театрални и филмови проекти.

Режисьорски проекти

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2000 – „Амок“
  • 2003 – „Оксижен“
  • 2005 – „Кокаин“ – с участието на Александър Сано (номинация Аскеер за главна женска роля)
  • 2007 – „Ане – Мъртви градове“
  • 2010 – „Нищо по-хубаво“, получава наградата за най-добра актриса на Европа,[2]
  • 2012 – „Клер & Мадам & Соланж. Игра на Любов и Смърт“ (носител на Икар 2013; номинация за полет в изкуството на фондация „Стоян Камбарев“)[3]
  • 2015 – „Театър, любов моя!“ по Валери Петров, Театър 199[4][5][6][7][8][9][10] ( Награда Икар 2016, Награда за женска роля Фестивал на Българската драма Шумен 2016, Награда за женска роля Фестивал на камерния театър - Враца 2016, Награда за сценография - Фестивал на камерния театър - Враца 2016 и др.)
  • 2020 - “Метхилд“ от Оливър Буковски
  • 2021 - "Нощта на покера", Театър Азарян / Топлоцентрала
  • 2022 - “Обещанието“ психотрилър от Герган Ценов, Театрална работилница Сфумато (номинация Аскеер 23 за Изгряваща Звезда)
  • 2024 - “Сад. Игри по време на апокалипсис.“ филм - спектакъл по пиесата на Юкио Мишима “Мадам дьо Сад“
  • 2025 - “ПРЕДСТАВЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ“ от Иван Станев и Ф.М.Достоевски, Регионален център за съвременно изкуство Топлоцентрала

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Награда „Икар“ 2016 за поддържаща женска роля
  • Награда за женска роля на Международния фестивал „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016
  • Награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016
  • Награда за сценичната среда на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016
  • 1991 – „Искам Америка“, режисьор Киран Коларов
  • 1994 – „Забраненият плод“, режисьор Красимир Крумов – Грец
  • 1996 – „Всичко от нула“, режисьор Иван Павлов - младата актриса
  • 2001 – „Огледалото на дявола“, режисьор Николай Волев
  • 2008 – „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“, режисьор Светослав Овчаров
  • 2010 – „Зад кадър“, режисьор Светослав Овчаров (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
  • „Сватба“ режисьор Барак Янух (Израел)
  • 2010 – „Цахес“, режисьор Анри Кулев (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
  • 2012 – „Джулай“, режисьор Кирил Станков (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
  • 2012 – „Цветът на хамелеона“, (България / Словения) режисьор Емил Христов – Радостина Полянска, посланичката във Вашингтон (номинация за второстепенна женска роля на Българската филмова академия)
  • 2014 – „Прелюбодеяние“, режисьор Явор Веселинов – Майката
  • 2015 – „Ромен Гари. Книжарят“, режисьор Катрин Бернщайн, френско-българска продукция
  • 2015 – „Будика“, режисьор Майкъл Щерн, британско-германо-българска продукция за ББС
  • 2017 – „Ирина“, режисьор Надежда Косева
  • 2020 - “Любовта е...“ - пълнометражен, документален филм за джаз-пианиста Васил Пармаков
  • 2021 - “Cinema Garage“ - пълнометражен, документален филм
  • 2023 - “Войник на съдбата“ - пълнометражен, документален филм за самоубилия се актьор Йосиф Шамли ( Специална награда за изключителен почерк Родопи Филм Фест 2024, Селектиран в конкурсната програма на София Филм Фест 2023 )
  • 2025 - “Пътят на Охлюва“, режисьор Деляна Манева
  • 2025 - “Пътешествието на един матрак”, режисьор Лина Павлова

Авторски Филмови Проекти

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2020 - “Любовта е...“ - пълнометражен, документален филм за джаз-пианиста Васил Пармаков
  • 2021 - “Cinema Garage“ - пълнометражен, документален филм
  • 2023 - “Войник на съдбата“ - пълнометражен, документален филм за самоубилия се актьор Йосиф Шамли ( Специална награда за изключителен почерк Родопи Филм Фест 2024, Селектиран в конкурсната програма на София Филм Фест 2023 )
  • 2024 - “Сад. Игри по време на апокалипсис.“ филм - спектакъл по пиесата на Юкио Мишима “Мадам дьо Сад“
  • 2009 – „Exit“ – част от “15„ /омнибус/ продуцент Агитпроп Фестивали: Golden Rose 2008, Sofia IFF 2009, Moscow IFF 2009, Sarajevo FF2009, Apollonia 2009, Warsaw FF 2009, Outdoors Cinema – National Palace of Culture-Sofia, NY Festival of Bulgarian Cinema 2009, Gulf Film Festival 2010,Transilvania IFF 2010, etc.
  • 2020 – „Нахраних птиците“ - финалист в конкурса Huawei Smartphone Film Festival 2020 за късометражни филми, заснети с Huawei P40 Pro

Кастинг режисьорка на филмите

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2015 – „Лазар“, режисьор Светозар Ристовски, френско-македонско-хърватско-българска продукция
  • 2015 – „Семейни реликви“, режисьор Иван Черкелов
  • 2016 – „החלום של יעקב„ режисьор Самуел Швац (Израел)
  • 2016 – „Безкрайна градина“, режисьор Галин Стоев
  • 2018 – „Отпаднали сцени от живота на една актриса“, режисьор Иван Владимиров
  1. Профил на Касиел Ноа Ашер Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на предаването „Star Machine“.
  2. Гергана Пирозова, „Нищо по-хубаво“ от мярката“, рец. във в. „Дневник“, 22 ноември 2006 г.
  3. Ирина Гигова, „Мадам“ Касиел превърна ангелите си в слугини“, рец. във в. „Новинар“, 2 ноември 2012 г.
  4. Иван Бакалов, „4 актриси и „Театър, любов моя“ – фотогалерия, e-vestnik.bg, 7 декември 2016
  5. „Четири силни обяснения в любов към Театъра“, clubz.bg, 25 юни 2015.
  6. Елена Райнова, „Театър, любов моя!“, рец. в lovetheater.bg.
  7. Патриция Николова, „Страстно обяснение в любов, което трудно ще забравиш“, рец. в sofialive.bg, 19 юни 2015.
  8. Георги Каприев, „Високо, там, гдето...“, рец. в ploshtadslaveikov.com, 25 октомври 2015.
  9. Сабина Василева, „Родни актриси показват истински лица“, в-к „Сега“, бр. 5309 (135), 16 юни 2015.
  10. „Париж обикна „Театър, любов моя“, afish.bg. „Представление и Наказание на Касиел“ https://www.segabg.com/category-culture/predstavlenie-i-nakazanie-na-kasiel-35-godini-sled-ivan-stanev