Касиел Ноа Ашер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Касиел Ноа Ашер
Други имена Деса Красова
Родена Десислава Красимирова Спасова
Активни години от 1991 г.
Родители Красимир Спасов
Рут Рафаилова
Страница в IMDb

Десислава Спасова, по-известна като Касиел Ноа Ашер, а също и Деса Красова, е българска и израелска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 29 октомври 1971 г. в София. Майка ѝ е актрисата Рут Рафаилова (от еврейски произход), а баща ѝ е режисьорът Красимир Спасов. През 1998 г. Деса Красова приема израелско гражданство и ражда сина си Зуи Хашмонай в Израел. През 2000 г. сменя името си на Касиел Ноа Ашер.

През 1993 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф.Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.

Касиел има редица номинации и награди в киното и театъра. През 2013 г. спечелва с първия си киносценарий „Рокля Луна“ програма Медиа (за развитие). Известна е и с текстовете си за списанията „Ева“, „Биограф“, „Либерален преглед“, „Гласове“, „Еуропео“ и др.

През 2012 г. става ментор в първото ТВ реалити за актьори Star Machine, след което сформира с двама от финалистите групата „Ангелите на Касиел“, която включва Силвия Станоева – актриса, джаз певица, Иво Желев – актьор, певец, Васил Пармаков – джаз пианист, Блаже Димитров – актьор, музикант. Заедно те осъществяват над 100 концерта.[1]

Кариера в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Става известна още като студентка в НАТФИЗ с дебюта си като Йовковата Албена и с ролята си в „Дон Жуан в ада“ в театър „София“ през 1997 г. След завръщането си от Израел, Касиел се насочва предимно към реализиране на собствени театрални проекти.

Режисьорски проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 – „Амок“
  • 2003 – „Оксижен“
  • 2005 – „Кокаин“ – с участието на Александър Сано (номинация Аскеер за главна женска роля)
  • 2007 – „Ане – Мъртви градове“
  • 2010 – „Нищо по-хубаво“, получава наградата за най-добра актриса на Европа,[2]
  • 2012 – „Клер & Мадам & Соланж. Игра на Любов и Смърт“ (носител на Икар 2013; номинация за полет в изкуството на фондация „Стоян Камбарев“)[3]
  • 2015 – „Театър, любов моя!“ по Валери Петров, Театър 199[4][5][6][7][8][9][10]
    Награди и номинации: КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА – награда „Икар“ 2016 за поддържаща женска роля; КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА – награда за женска роля на Международния фестивал „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016; КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА – награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016; КАСИЕЛ НОА АШЕР&КРАСИМИРА СЕРАФИМОВА - награда за сценичната среда на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016; ЕМИЛИЯН ГАЦОВ – номинация „Икар" 2016 за музика. „ТЕАТЪР, ЛЮБОВ МОЯ!“ – награда на публиката за спектакъла на Зимния театрален фестивал „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив 2017 г. След бляскави гастроли в Париж, Тел Авив, Виена и Братислава, спектакълът през сезон 2018 / 2019 има покани за Берлин, Хамбург, Скопие и др.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Касиел Ноа Ашер е и кастинг режисьор на филмите
  • 2015 – „Лазар“, режисьор Светозар Ристовски, френско-македонско-хърватско-българска продукция
  • 2015 – „Семейни реликви“, режисьор Иван Черкелов
  • 2016 – „החלום של יעקב„ режисьор Самуел Швац (Израел)
  • 2016 – „Безкрайна градина“, режисьор Галин Стоев
  • 2018 – „Отпаднали сцени от живота на една актриса“, режисьор Иван Владимиров

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на Касиел Ноа Ашер на сайта на предаването „Star Machine“.
  2. Гергана Пирозова, „Нищо по-хубаво“ от мярката“, рец. във в. „Дневник“, 22 ноември 2006 г.
  3. Ирина Гигова, „Мадам“ Касиел превърна ангелите си в слугини“, рец. във в. „Новинар“, 2 ноември 2012 г.
  4. Иван Бакалов, „4 актриси и „Театър, любов моя“ – фотогалерия, e-vestnik.bg, 7 декември 2016
  5. „Четири силни обяснения в любов към Театъра“, clubz.bg, 25 юни 2015.
  6. Елена Райнова, „Театър, любов моя!“, рец. в lovetheater.bg.
  7. Патриция Николова, „Страстно обяснение в любов, което трудно ще забравиш“, рец. в sofialive.bg, 19 юни 2015.
  8. Георги Каприев, „Високо, там, гдето...“, рец. в ploshtadslaveikov.com, 25 октомври 2015.
  9. Сабина Василева, „Родни актриси показват истински лица“, в-к „Сега“, бр. 5309 (135), 16 юни 2015.
  10. „Париж обикна „Театър, любов моя“, afish.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]