Светослав Овчаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Светослав Овчаров
Роден
Брачни партньори Жанина Драгостинова
Страница в IMDb

Светослав Овчаров е български кинорежисьор[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 декември 1957 г. в Провадия. Завършва филмова и телевизионна режисура във НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 1982 г.

Светослав Овчаров е професор в НАТФИЗ от 2008 г.

Член на Европейската филмова академия.

Женен е за българската журналистка и преводачка Жанина Драгостинова.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Игралният филм „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ печели наградата на Балканския филмов фонд за сценарий в Солун през 2004 г. и наградата на публиката на 5 SEE Film Festival, LA, USA, 2010 г.

Игралният филм „Зад кадър“ печели наградата за Най-добър режисьор и Наградата на критиката на 34 Международен фестивал в Кайро през 2010 г., а през януари 2012 г. печели четири награди на Los Angeles Movie Awards - за най-добър филм, най-добър филмов художник, най-добри костюми и най-добра мъжка поддържаща роля.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2015 - "Жажда" (игрален) сценарист, продуцент
  • 2015 - "Известният непознат" (документален) сценарист, режисьор, продуцент
  • 2013 – „Дървото на живота – сезон 2“ (телевизионен сериал 12 серии) сценарист
  • 2012 – „Болеро“ (игрален, със студентите магистри от НАТФИЗ. Римейк на „Инспекторът и нощта“, сц. Богомил Райнов) екранна версия, режисьор, копродуцент
  • 2011 – „Човека и Народа“ (документален) сценарист, режисьор, продуцент[2] [3]
  • 2010 – „Зад кадър“ (игрален) сценарист, режисьор, продуцент
  • 2008 – „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ (игрален) сценарист, режисьор, продуцент
  • 2007 – „Летете с Росинант“ (игрален) сценарист (заедно с Георги Стоев – Джеки)
  • 2005 – „Часът на нашето Съединение“ (документален), сценарист, режисьор
  • 2005 – „Възстановителна репетиция“ (документален) режисьор
  • 2004 – „Народния“ (документален) сценарист, режисьор
  • 2003 – „Похвално слово за българския консерватизъм“ (документален) сценарист, режисьор[4]
  • 2002/2003/2004 – „Паренъ влакъ“ (телевизионна документална поредица от 18 епизода) сценарист, режисьор
  • 2002 – „Лист отбрулен“ (игрален) сценарист, режисьор
  • 2000 – „Надежда в София“ (документален) сценарист, режисьор
  • 2000 – „България - това съм аз!“ (игрален) сценарист, режисьор
  • 1999 – „Щрихи към портрета на Народното събрание, 120 години по-късно“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1998 – „Излишните“ (документален), сценарист
  • 1998 – „Къща върху камък, къща върху пясък“ (документален) сценарист (заедно с Асен Владимиров)
  • 1997 – „Женитба“ (игрален) сценарист
  • 1997 – „Кентавърът“(документален), сценарист, режисьор
  • 1997 – „Патриарси, попове и протести“ (документален) сценарист
  • 1996 – „Страст“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1996 – „Право на избор“ (документален) сценарист
  • 1996 – „Неизвестният главнокомандващ“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1996 – „Преди и след Одрин“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1996 – „BG – невероятни разкази за един съвременен българин“ (научно-популярен) сценарист, режисьор (заедно с Георги Дюлгеров)
  • 1995 – „Черната лястовица“ (игрален) сценарист (заедно с Георги Дюлгеров)
  • 1994 – „Фердинанд Български“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1993 – „Парче от рая“ (документален) сценарист
  • 1991 – „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“ (документален) сценарист, режисьор
  • 1989 – „Юдино желязо“ (игрален) сценарист, режисьор
  • 1988 – „Сляпа събота“ (игрален) сценарист
  • 1986 – „Коста Паница – черти из живота и времето му“ (документален) сценарист, режисьор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Светослав Овчаров снима една любов на Хемингуей в България“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 21 януари 2006 г.
  2. Геновева Димитрова, „Безсънно разочарование“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2679), 4 май 2012 г.
  3. Асен Владимиров, „Приложение на метода или още едно мнение за „Човека и народа“, в. „Култура“, бр. 18 (2680), 11 май 2012 г.
  4. Геновева Димитрова, „Константин Стоилов - от дневника до обелката“, рец. във в. „Култура“, бр. 35, 26 септември 2003 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта