Второто освобождение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Второто освобождение
Режисьори Светослав Овчаров
Продуценти Светослав Овчаров, Евелина Келбечева
Сценаристи Евелина Келбечева, Светослав Овчаров
Оператор Светла Цоцоркова
Филмово студио Омега филмс и ДА „Архиви“, с помощта на МОН и Югозападен университет „Неофит Рилски“
Жанр документален
Премиера 2021
Времетраене 60 минути
Страна България
Език български

„Второто освобождение“ е български документален филм от 2021 година на историка проф. Евелина Келбечева и кинорежисьора проф. Светослав Овчаров. Филмът изследва на базата на архивни документи най-големия политически, финансов и нравствен прелом в новата българска история, предизвикан от съветската окупация на България от есента на 1944 до зимата на 1947. Филмът е правен повече от три години[1], изграден е изцяло от хроники и документи за това колко струва на България издръжката на Трети украински фронт на Червената армия, голяма част от които се оповестяват за пръв път във филма.[2] Консултант на филма е историкът доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.

Съдържание на филма[редактиране | редактиране на кода]

Във филма са използвани само и единствено документи на Съюзническата комисия – без възстановки, интервюта, актьори, както и почти без допълнителни анализи и коментари. Голяма част от показаните хроники и документи не са били достъпни допреди филма, а са били съвсем наскоро разсекретени от архивите на Министерство на външните работи.[3] Екипът на филма – проф. Келбечева, проф. Овчаров и доц. Груев са първите, които отварят тези архиви и чрез филма ги правят публично достояние.[4]

Сред представените документи са:

  • позицията на българската делегация, водена от министъра на външните работи в ОФ правителството Петко Стайнов, която заминава за Москва, за да договаря за т.нар. Московско примирие със СССР, САЩ и Великобритания; позицията, която на практика не е резултат от преговори, а безусловно приема условията на СССР, завършва с призива „Съдете ни!“[5]
  • паметка на Политическия отдел на Трети украински фронт, която описва как е бил създаден митът за „освободителните действия“ на съветските войски.[3] Окупацията на руснаците трябвало да бъде представена като „освобождаване“ за втори път на България от чуждо робство.[6]
  • списък с над 150 имена на обикновени хора, прегазени от съветски камиони, ограбени домове и изнасилени от пияни съветски войници жени;[3]
  • списък, показващ килограмите хранителни продукти, поръчвани от съветски офицер да му бъдат безвъзмездно доставени,[3] и други.

На база на документите, според изчисленията на историците, издръжката на Червената армия възлиза на между 50% и 75% от брутния вътрешен продукт на Царство България.[3]

На премиерата на филма проф. Евелина Келбечева казва: „Това, което трябва да бъде разбрано от този филм е, че станалото между 1944 – 1947 г. е най-дълбокият катаклизъм, който България изживява. И не говорим само за продоволствена криза, за икономическа, финансова криза. Говорим за разнищване на дълбинната социо-културна тъкан на българското общество“.[5]

Прием[редактиране | редактиране на кода]

Световната премиера на филма „Второто освобождение“ е на 17 септември 2021 година в рамките на София Филм Фест.[7]

Филмът участва в 26-ия Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ в София от 17 до 23 февруари 2022 г. Филмът печели две награди:

  • Наградата на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци: „За гражданска смелост и доблест да демитологизира най-новата българска история отвъд познатите идеологически клишета, представяйки малко известни факти от близкото минало“;
  • Награда на Българската национална филмотека: „За майсторството и страстта, с които отстоява истината за драматични събития в националната история, за да я предаде на следващите поколения“.[8]

Филмът е излъчен по Българската национална телевизия на 30 април 2022 г., на 65-ия ден от Руското нападение над Украйна. По този повод режисьорът на филма Светослав Овчаров пред „Панорама“ казва: „И в най-мрачните си представи не съм си мислел, че някой ден този зловещ PR ще направи този филм толкова актуален. Доброто и злото трябва да се назовават, но във времената, те много често разменят своите места.“[1]

От друга страна, филмът среща и някои критики. Проблемна се оказва употребата на термина „освобождение“ в контекста на конкретните събития.[9] Въпроси повдига и твърдението в петата минута на филма, според което: „Към 5 септември, датата на обявяване на войната, на територията на България имало около 20 хиляди немски войника. България била скъсала отношения с Германия. Нямало никакъв конкретен повод за обявяване на война“. Съгласно дневника на генерал Никола Михов, когато генерал Маринов съобщава новината за обявената от Русия война, първата работа на Министерския съвет е да скъса отношения с Германия.[10] За същата последователност на събитията дава информация и сайтът на Посолството на Федерална република Германия в София.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Режисьорът Светослав Овчаров: Доброто и злото трябва да се назовават. Панорама, БНТ, 18.03.2022. Последен достъп: 04.05.2022.
  2. Второто освобождение. Сайт на Дом на киното. Последен достъп: 04.05.2022.
  3. а б в г д Евелина Келбечева и битката за историята, „Свободна Европа“, 04.04.2022. Последен достъп: 06.05.2022.
  4. Документалният филм "Второто „освобождение“ – поуки от историята или защо трябва да си научим скриваните факти (Интервю на Ирина Недева с проф. Евелина Келбечева и Светослав Овчаров), Сайт на БНР, 29.03.2022. Последен достъп: 06.05.2022.
  5. а б Христов, Х. Филмът за съветската окупация на България стартира при голям интерес, Сайт „ДС.бг“, 18.09.2021. Последен достъп: 06.05.2022.
  6. Драганов, И. Второто освобождение – митове и факти…, в. „Култура“, 23.02.2022. Последен достъп: 06.05.2022.
  7. „Второто освобождение“, Сайт на Международен София Филм Фест. Последен достъп: 06.05.2022.
  8. Наградите на 26-ия фестивал на българското документално и анимационно кино са вече известни! Сайт на Национален филмов център, 23.02.2022. Прикачен файл: "Награди на 26 Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“. Последен достъп: 06.05.2022.
  9. Проф. Евгения Калинова: Знаем ли важните факти за съветската окупация в контекста на вътрешните и външните събития? – Marginalia.bg. //
  10. ДНЕВНИКЪТ НА РЕГЕНТА ГЕНЕРАЛ НИКОЛА МИХОВ - Сите Българи Заедно. //
  11. Хроника на българо- германските отношения и взаимни посещения. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]