Албена (разказ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Албена.

Албена
Автор Йордан Йовков
Първо издание 1927 г.
Flag of Bulgaria.svg България
Оригинален език български
Вид разказ
Публикувано в „Зора“ (вестник)

„Албена“ е разказ от Йордан Йовков, публикуван за първи път във вестник „Зора“ (бр. 2502 от 5 ноември 1927 г.), а впоследствие, с малки промени в сборника „Вечери в Антимовския хан“ (1928).[1]

Главната героиня – Албена – е арестувана за убийството на съпруга си – Куцара. Първо, обаче, тя трябва да премине през съда на враждебно настроената тълпа: „Гледам дали ще стигна да я цапардосам, като мине. Да я храсна аз по главата, че да види. Тук ѝ е съда нея, тази гивиндия“.

Щом обаче тълпата я вижда, тя замлъква, също като съда на старейшините, който трябва да съди хубавата Елена: Албена е еталон за хубост в българското село. При вида на тълпата, нейният любим и съучастник – Нягул – се предава. Това предизвиква ново обръщане на настроението на тълпата: за консервативното патриархално общество изневярата е най-голямо престъпление.

Авторът не дава пряка оценка на действията на Албена. Знакова за отношението му към героинята е крилатата фраза „Грешна беше тая жена, но беше хубава

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Том втори, София, Издателство „Български писател“, 1970, с. 492.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]