Албена (разказ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Албена.

Албена
АвторЙордан Йовков
Първо издание
България
Оригинален езикбългарски
Видразказ
Публикувано в„Зора“ (вестник)

„Албена“ е разказ от Йордан Йовков, публикуван за първи път във вестник „Зора“ (бр. 2502 от 5 ноември 1927 г.), а впоследствие, с малки промени в сборника „Вечери в Антимовския хан“ (1928).[1]

Главната героиня – Албена – е арестувана за убийството на съпруга си – Куцара. Първо, обаче, тя трябва да премине през съда на враждебно настроената тълпа: „Гледам дали ще стигна да я цапардосам, като мине. Да я храсна аз по главата, че да види. Тук ѝ е съда нея, тази гивиндия“.

Щом обаче тълпата я вижда, тя замлъква, също като съда на старейшините, който трябва да съди хубавата Елена: Албена е еталон за хубост в българското село. При вида на тълпата, нейният любим и съучастник – Нягул – се предава. Това предизвиква ново обръщане на настроението на тълпата: за консервативното патриархално общество изневярата е най-голямо престъпление.

Авторът не дава пряка оценка на действията на Албена. Знакова за отношението му към героинята е крилатата фраза „Грешна беше тая жена, но беше хубава

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Том втори, София, Издателство „Български писател“, 1970, с. 492.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]