Мариус Куркински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мариус Куркински
Marius Kurkinski portrait.JPG
Мариус Куркински, 2008 г.
Роден Ивайло Василев Стоянов
Официален сайт mariuskurkinski.com
Страница в IMDb

Мариус Куркински (Ивайло Василев Стоянов) е български театрален и кино актьор, режисьор и музикален изпълнител, особено известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове Ти ри ри рам, Стига бе и (заедно с Ирина Флорин) Пътуване.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар. 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това в театър „Щурче“ на братя Райкови.

Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. и, пак там, следва две години кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина.

Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд“ по едноименната повест на Николай Гогол (1996).

Издава музикалния албум „Любовна война“ (1997), написан от група „Тибетски сърца“).

През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си „Сътресение“.

Моноспектакли[редактиране | редактиране на кода]

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър (10 декември 1997 г.)
  • Синята птица“ от Морис Метерлинк, Учебен театър при НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (20 октомври 1998 г.)
  • „Годежът“ от Морис Метерлинк, копродукция на ДСТ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (23 март 2000 г.)
  • „Греховете наши“ по разкази на Чехов, театър „ИнверсиЯ“ (26 юни 2000 г.)
  • „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, ДТ – Пловдив (10 март 2001 г.)
  • „Кралят-елен“ от Карло Гоци, Народен театър „Иван Вазов“ (14 декември 2001 г.)
  • „Малки комедии“ от Чехов, ДТ – Пловдив (7 септември 2002 г.)
  • „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (март 2003 г.)
  • „Свекърва“ от Антон Страшимиров, ДТ – Пловдив (26 ноември 2003 г.)
  • Големанов“ от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“ (2004 г.)
  • „Рибарят и неговата душа“ по Оскар Уайлд, Театър 199 (2005 г.)
  • „С любовта шега не бива“ по Алфред дьо Мюсе, Народен театър „Иван Вазов“ (2005 г.)
  • „Женско царство“ от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“ (2005 г.)
  • Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, ДТ – Пловдив (11 септември 2006 г.)
  • „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1 април 2008 г.)
  • „Великолепният рогоносец“ от Фернан Кромелинк, МГТ „Зад канала“ (14 октомври 2008 г.)
  • „Златната мина“ от Ст.Л.Костов, Драматичен театър – Хасково (2009 г.)
  • Жените в Народното събрание“ от Аристофан, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (11 октомври 2009 г.)
  • „Отворена брачна двойка“ от Дарио Фо и Франка Раме, Театър 199 (5 май 2010 г.)
  • „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев, МГТ „Зад канала“ (2 октомври 2010 г.)
  • „Държавните липи“ от Ст.Л.Костов, Драматичен театър – Хасково (2011 г.)
  • „Ревизор“ от Н. В. Гогол, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
  • „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
  • „Суматоха“ от Йордан Радичков, МГТ „Зад канала“ (2012 г.)
  • „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, МГТ „Зад канала“ (2013 г.)
  • „Мъжът на жена ми“ от Миро Гавран, Театър „Сълза и смях“ (15 февруари 2014 г.)
  • „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, МГТ „Зад канала“ (9 декември 2015 г.)
  • „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Народен театър „Иван Вазов“ (25 март 2016 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]