Записките на един луд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Записки на един луд
Записки сумасшедшего
Repin IE-Illustraciya-Zapiski-sumasshedshego-Gogol NV2.jpg
Илюстрация на книгата от Иля Репин
Автор Николай Гогол
Създаден 1834 г.
Русия
Първо издание 1835 г.
Русия
Оригинален език руски
Вид повест
Записки на един луд в Общомедия

Записки на един луд е повест на руския писател Николай Гогол.

Литературен анализ[редактиране | редактиране на кода]

Тя е фокусирана върху конфликта на главния герой с неговото социално положение и работно място като източник на социална позиция, и произтичащата от това невъзможност за неговата любов. Макар Гогол сам да споделя, че повестта му се основава на бележки от руските вестници за случаи на затворени в лудници, включващи извънредна гордост и прекомерна срамежливост, по-голямата част от монолога (който впоследствие се развива в посока на делюзивна налудност [1], включително описание как авторът чете „писма на кученца“) е фокусирана около размишления за това как главният герой би бил нещо по-различно, ако заема друг пост, ако носи различни дрехи и как това би му осигурило така желаната „дама на сърцето“. Повестта е разказ за обсесивно службогонство, властомания (макар и непостигната, това се изразява в нуждата на главния герой да му се покланят лакеи, чувството му на обида и ярост, когато това не се случва), но в същото време проявяващо се предимно на фантазмено ниво, както и мания за следене и наблюдаване (воайоризъм), която води героя до извършване на сталкинг. Властоманията, която при героя се развива предимно във фантазмен аспект, го води до себеразпознаването му (делюзивно) като „Крал на Испания“, очакването му „на специални пратеници“, ушиването на пелерина и впоследствие, след извеждането му в лудница, „разпознаването“ на лудите и лудницата като страната Испания, в която той е крал.

Рейчъл Ъптъргрув определя състоянието в повестта като психоза [2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Diary of a Madman asserts – apropos of nothing – that "only noses" live on the moon "and for the same reason, we can't see our own noses", Edmund Gordon, The Collected Tales of Nikolai Gogol – review, The Observer, 17 юни 2012. ((en))
  2. Rachel Upthergrove, On Nikolai Gogol's Diary of a Madman

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]