Валентина Радинска
| Валентина Радинска | |
 | |
| Родена | 11 септември 1951 г. |
|---|---|
| Професия | писател, поет, журналист, преводач, преподавател |
| Националност |  България |
| Активен период | 1977 – |
| Жанр | поезия |
| Награди | „Мара Белчева“ (1998) „Златен ланец“ на в-к „Труд“ (2009) „Блага Димитрова“ (2012) „Милош Зяпков“ (2014) „Теодор Траянов“ (2015) |
| Съпруг | Крикор Азарян |
| Деца | син Степан |
| Валентина Радинска в Общомедия | |
Валентина Радинска е български поет, писател, журналист и преводач.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Радинска е родена в Сливен в семейство на журналист на 11 септември 1951 г. Следва 2 години българска филология в Софийския държавен университет, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва и го завършва през 1976 г.[2]
Работи като журналист във в-к „Народна младеж“, а после – 12 години като редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. От 1992 до края на 1994 г. завежда отдел „Цивилизации“ във в-к „Континент“. От декември 1994 работи като редактор, а от юли 1999 – до юли 2002 г. – като главен редактор на сп. „Европа 2001“. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в Софийския университет „Климент Охридски“. От октомври 2014 г. периодично осъществява курсове по творческо писане в хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен.
През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение „Живот с ДЦП“ (детска церебрална парализа) и работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди.
Член е на журито на Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ за 2018 г.[3]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Била е омъжена за проф. Крикор Азарян (1934 – 2009), от когото има син Степан, починал през 2011 г.
Валентина Радинска пише книгата „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“, посветена на съпруга ѝ.[4][5]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на 3 реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ „Птицата“ (2003).
Валентина Радинска е автор на 9 книги със стихове: „Към мен върви човек“ („Народна младеж“, 1977); „Нощна книга“ („Христо Г. Данов“ 1983); „Не“ („Георги Бакалов“ 1988); „Чистилище“ (ИК „Няголова“ 1992); „Всичко“ (ИК „Иван Вазов“ 1995); „Поне“ (ИК „Хемус“ 2001), „Дъждовете“ („Захарий Стоянов“, 2009); „Употреба на Свободата“ (2014, изд. „Захарий Стоянов“) и книгата ѝ с избрани стихове „Времена“ (2014, ИК „Захарий Стоянов“). Тя е автор и на литературно-критическото изследване „Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците“ (1997, 2012).
Автор е и на антологията „Българската поезия след Втората световна война“ (изд. „Слово“, 2000 г.)
Превеждала е стихове на А. С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц и др.
Член е на Сдружението на българските писатели и на българския ПЕН клуб. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици и са включени в 5 англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева е носител на наградата на Съюза на преводачите в България за 1992 г.
- Валентина Радинска получава наградата за критика на в-к „Век 21“ за литературно-критическото изследване „Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците“ (1997, 2012).
- Радинска получава през 1998 г. националната награда „Мара Белчева“ за цялостно поетично творчество.
- Носителка е на наградата за поезия „Златен ланец“ на в-к „Труд“ (2009).[6][7]
- Носителка е на наградата „Блага Димитрова“ на ГФ „Българка“ за документалния роман „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“ (Издателство „Ентусиаст“), посветен на големия български режисьор Кр. Азарян, който роман има 2 издания (2011, 2014).
- Носителка е на националната награда за литература „Милош Зяпков“ (2014) за стихосбирката „Употреба на свободата“.[8]
- Носителка е на Голямата награда за изкуство и литература на Община Сливен „Добри Чинтулов“.
- През януари 2015 г. получава националната награда за поезия „Теодор Траянов“.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ За Валентина Радинска в „Liternet“.
- ↑ За Валентина Радинска в „Литературен свят“.
- ↑ Милена Славкова, „Наградиха победителя в петото издание на Националния поетичен конкурс „Усин Керим“, Actualno.com, 22 октомври 2018 г.
- ↑ Аглика Георгиева, Валентина Радинска в интимна изповед за Крикор Азарян Архив на оригинала от 2012-07-10 в Wayback Machine., в-к „Новинар“, 4 януари 2012 г.
- ↑ Валентина Радинска увековечи човека и твореца Крикор Азарян в книга Архив на оригинала от 2016-08-21 в Wayback Machine., Ентусиаст.бг.
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София, Труд, 2004 г., стр. 126
- ↑ „Мерцедесът на литературните награди“ Архив на оригинала от 2010-01-15 в Wayback Machine., в. „Труд“, 21 декември 2009 г.
- ↑ „Валентина Радинска е тазгодишният победител в Националния конкурс „Милош Зяпков“, Блогът на община Ракитово, 11 юни 2014 г.
- ↑ Валентина Радинска и Андрей Андреев с награда от конкурс по поезия, в-к „24 часа“, 30 януари 2015 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
