Валентина Радинска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентина Радинска
Родена 11 септември 1951 г. (67 г.)
Професия писател, поет, журналист, преводач, преподавател
Националност Флаг на България България
Активен период 1977
Жанр поезия
Награди Мара Белчева“ (1998)
Златен ланец“ на в-к „Труд“ (2009)
Блага Димитрова
Милош Зяпков“ (2014)
Теодор Траянов
Съпруг Крикор Азарян
Деца син Степан

Валентина Радинска е български поет, писател, журналист и преводач. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Валентина Радинска е родена на 11 септември 1951 г. в град Сливен в семейство на журналист. Следва две години българска филология в СУ „Климент Охридски“, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва и го завършва през 1976 г. [2]

Работи като журналист във в-к „Народна младеж“, а после – 12 години като редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. От 1992 до края на 1994 г. завежда отдел „Цивилизации“ във в-к „Континент“. От декември 1994 работи като редактор, а от юли 1999 – до юли 2002 – като главен редактор на сп. „Европа 2001“. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ „Климент Охридски“. От октомври 2014 г. периодично осъществява курсове по творческо писане в хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в гр. Сливен.

През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение „Живот с ДЦП“ (детска церебрална парализа) и работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди.

Член на журито на Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ за 2018 г.[3]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Била е омъжена за проф. Крикор Азарян (1934 – 2009), от когото има син – Степан, които е починал. През 2011 г. Валентина Радинска пише книгата „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“, посветена на съпруга ѝ. [4][5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на три реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ „Птицата“ (2003).

Валентина Радинска е автор на девет книги със стихове: „Към мен върви човек“ („Народна младеж“, 1977); „Нощна книга“ („Христо Г. Данов“ 1983); „Не“ („Георги Бакалов“ 1988); „Чистилище“ (ИК „Няголова“ 1992); „Всичко“ (ИК „Иван Вазов“ 1995); „Поне“ (ИК „Хемус“ 2001), „Дъждовете“ („Захарий Стоянов“, 2009); „Употреба на Свободата“ (2014, изд. „Захарий Стоянов“) и книгата ѝ с избрани стихове „Времена“ (2014, ИК „Захарий Стоянов“). Тя е автор и на литературно-критическото изследване „Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците“ (1997, 2012).

Автор е и на антологията „Българската поезия след Втората световна война“ (изд. „Слово“, 2000 г.)

Превеждала е стихове на А. С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц и др.

Член е на Сдружението на българските писатели и на българския ПЕН-клуб. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева Валентина Радинска е носител на наградата на Съюза на преводачите в България за 1992 г.
  • Получава наградата за критика на в-к „Век 21“ за литературно-критическото изследване „Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците“ (1997, 2012).
  • През 1998 г. получава националната награда „Мара Белчева“ за цялостно поетично творчество.
  • Носителка е и на наградата за поезия „Златен ланец“ на в-к „Труд“ (2009).[6][7]
  • Носител е на наградата „Блага Димитрова“ на ГФ „Българка“ за документалния роман „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“ (Издателство „Ентусиаст“), посветен на големия български режисьор Кр. Азарян, който роман има две издания (2011, 2014).
  • Носител на националната награда за литература „Милош Зяпков“ (2014) за стихосбирката „Употреба на свободата“.[8]
  • Носител на Голямата награда за изкуство и литература на Община Сливен „Добри Чинтулов“.
  • През януари 2015 г. получава националната награда за поезия „Теодор Траянов“.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]