Анжел Вагенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вагенщайн.

Анжел Вагенщайн
български писател и сценарист

Роден
Литература
Жанрове роман
Направление социалистически реализъм
Известни творби „Сбогом, Шанхай“
„Петокнижие Исаково“
„Далеч от Толедо“
Награди Димитровска награда
„Alberto Benveniste“ (2003)
Награда за европейска литература „Жан Моне“ (2004)
Adei Wizo (2010)
Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013)
Политика
Депутат VII ВНС   
Семейство
Деца Раймонд и Пламен

Подпис BASA-117-46-1084-118-Signature of Angel Wagenstein (cropped).jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Анжел Вагенщайн в Общомедия

Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е български режисьор, сценарист, писател, общественик, народен представител и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.

Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група.[1] По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по ЗЗД през 1944 г. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Творческа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 г. на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.[3]

През 1990-те се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Обществена работа в края на 80-те години и след това[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен, има двама сина – Раймонд и Пламен.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

По време на студентската окупация на Софийския университет през ноември 2013 г. публикува „Писмо до непознат студент“, в което твърди, че студентите са употребени от политическите противници на правителството на Пламен Орешарски.[13] Възмущение от писмото изразява журналистът Мартин Карбовски.[14]

След обявяването на Анжел Вагенщайн като носител на Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 г., земеделският лидер и депутат в три поредни парламента (37, 38 и 39 НС) Моньо Христов заявява, че Вагенщайн е един от моралните убийци на земеделеца Никола Петков и не бива да бъде носител на престижната награда. Според Христов в края на 40-те години, когато Никола Петков е арестуван и е предстояло дело срещу него, Вагенщайн по поръчка на БКП е снимал филми за Никола Петков, в които е злепоставял земеделеца. В кинопрегледи от 1947 и 1948 г. Вагенщайн е показвал богатата къща, в която е живеел Никола Петков, колосаните яки на фрака му и английските пури, които е пушел, от което правел извода, че Петков е английски шпионин. Моньо Христов допълва, че Анжел Вагенщайн е човекът, който въпреки че е евреин, не признавал, че българският народ е спомогнал за спасяването на българските евреи, за чието оцеляване били задължени на Тодор Живков.[15]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Преди края на света. Драскулки от неолита. С., Колибри, 2011.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиева, Екатерина. Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона. // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2007. Посетен на 2016-01-15.
  2. Festival de Cannes: Stars. // festival-cannes.com. Посетен на 2009-02-15. ((en))
  3. Berlinale 1980: Juries. // berlinale.de. Посетен на 2010-08-15. ((en))
  4. Кратка биография на Анжел Вагенщайн, omda.bg.
  5. „Les lauréats depuis 1995“, litteratures-europeennes.com. ((fr))
  6. „Шестте романа, номинирани в конкурса „Български роман на годината“ за голямата награда Вик за 2005“, сайт на Наградата за роман на годината Вик. ((bg))
  7. „Palmares“, Adei Wizo – сайт на Международната женска ционистка организация. ((it))
  8. „Adei Wizo premia Angel Wagenstein“, moked.it. ((it))
  9. „Les lauréats du Prix littéraire“, сайт на Центъра „Alberto Benveniste“. ((fr))
  10. Указ № 52 от 17 февруари 2003 г. Обн. ДВ. бр.19 от 28 февруари 2003 г.
  11. ((bg))  Анжел Вагенщайн е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 г.. // Министерски съвет, 01.11.2013. Посетен на 02.11.2013.
  12. „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г. ((bg))
  13. Анжел Вагенщайн, „Писмо до един непознат студент“, в. „Дума“, бр. 266, 15 ноември 2013 г. ((bg))
  14. Мартин Карбовски, „Още едно шибано писмо до студентите“, flagman.bg, 15 ноември 2013 г. ((bg))
  15. Нели Нейкова, „Анжел Вагенщайн да върне наградата „Св. Паисий Хилендарски“, starazagora.utre.bg, 15 ноември 2013 г. ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]