Людмил Стайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Людмил Иванов Стайков
български театрален и кинорежисьор
Роден
Националност Флаг на България България
Филмова кариера
Стил социалистически реализъм

Уебсайт Страница в IMDb
[[:commons:Category:Народен представител в:
IX НС   |Людмил Иванов Стайков]]
в Общомедия

Людмил Иванов Стайков е български театрален и кинорежисьор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 октомври 1937 г. в София. През 1960 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Още с първите си пиеси, поставени на сцената на Бургаския драматичен театър, Людмил Стайков получава награди на национални прегледи. Успехите му продължават със спектакли в Младежкия театър в София. Работи в БНТ като режисьор на поредица документални филми и предавания. От 1972 г. е член на БКП.

Дебютира в киното с филма „Обич“ през 1972 г., за който е награден със Златна награда на кинофестивала в Москва. През 1974 г. специализира кинорежисура в Париж. Между 1983 и 1986 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ.

Сред най-известните филми на Людмил Стайков са „Хан Аспарух“ и „Време на насилие“ (1988 г., по романа на Антон ДончевВреме разделно“).

На XIII конгрес на БКП в началото на април 1986 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП. От 1987 г. е народен представител в 9 НС на мястото на починалия Христо Костов Христов.[1] От 1986 г. е председател на Творческо-стопанското обединение „Българска кинематография“.

Член на Президиума на ВАК от 2000 г. Професор по филмова и телевизионна режисура, заместник-ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от 11.10.2000 г. до 04.11.2003 г. Академик на БАН от 2004 г. Член на Съвета за електронни медии от 18.04.2006 г.

Бивш съпруг на актрисата Виолета Донева.

През 2008 г. официално е установена неговата принадлежност към службите на Държавна сигурност в периода 1985 – 87 г. в качеството му на агент под псевдонима „Василев“. [2][3][4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 444
  2. Решение № 50/ 08.10.2008 г. – Съвет за електронни медии на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА).
  3. Решение № 230/ 16.06.2011 г. – Висша атестационна комисия на (КРДОПБГДСРСБНА).
  4. Решение № 2 – 398/ 24.09.2014 г. – Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ на (КРДОПБГДСРСБНА).