Людмил Стайков
| Людмил Стайков | |
| български театрален и кинорежисьор | |
| Роден | Людмил Иванов Стайков
18 октомври 1937 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Режисура | |
| Стил | социалистически реализъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Виолета Донева (разведени) |
| Деца | Иво Стайков – режисьор |
| Уебсайт | |
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 октомври 1937 г. в София. През 1960 г. завършва театрална режисура в Висш институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“.
Още с първите си пиеси, поставени на сцената на Бургаския драматичен театър, Людмил Стайков получава награди на национални прегледи. Успехите му продължават със спектакли в Младежкия театър в София. Работи в БНТ като режисьор на поредица документални филми и предавания. От 1972 г. е член на БКП.
Дебютира в киното с филма „Обич“ през 1972 г., за който е награден със Златна награда на кинофестивала в Москва. През 1974 г. специализира кинорежисура в Париж. Между 1983 и 1986 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ.
Сред най-известните филми на Людмил Стайков са „Хан Аспарух“ и „Време на насилие“ (1988 г., по романа на Антон Дончев „Време разделно“). Съкратената версия на „Хан Аспарух“ е „681 – Величието на хана“ и се разпространява в много страни от фирмата „Warner Brothers“. В Китай е един от най-гледаните чужди филми през 80-те години. През май 2019 г. Канал 6 на Китайската национална телевизия CCTV взема интервю и излъчва филм за Людмил Стайков.[1]
На XIII конгрес на БКП в началото на април 1986 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП. От 1987 г. е народен представител в IX НС на мястото на починалия Христо Костов Христов.[2] От 1986 г. е председател на Творческо-стопанското обединение „Българска кинематография“.
Член на Президиума на ВАК от 2000 г. Професор по филмова и телевизионна режисура, заместник-ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от 11 октомври 2000 г. до 4 ноември 2003 г. Академик на БАН от 2004 г. Член на Съвета за електронни медии от 18 април 2006 г.
Бивш съпруг на актрисата Виолета Донева.
През 2008 г. официално е установена неговата принадлежност към службите на Държавна сигурност в периода 1985 – 1987 г. в качеството му на агент под псевдонима „Василев“.[3][4][5]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Академик Людмил Стайков Архив на оригинала от 2017-06-25 в Wayback Machine., автобиография на сайта на Българска академия на науките
- Биография на Л. Стайков Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine. на сайта на Съвет за електронни медии
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ БКТПП. Людмил Стайков, един от най-големите български режисьори за всички времена, даде интервю за CCTV // Българо-Китайска Търговско-промишлена палата. 09.06.2019. Архивиран от оригинала на 28 август 2021. Посетен на 8.28.2021.
- ↑ Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 444.
- ↑ Решение № 50/ 08.10.2008 г. – Съвет за електронни медии на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА).
- ↑ Решение № 230/ 16.06.2011 г. – Висша атестационна комисия на (КРДОПБГДСРСБНА).
- ↑ Решение № 2 – 398/ 24.09.2014 г. – Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ на (КРДОПБГДСРСБНА).
| ||||||||
|
