Виолета Донева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виолета Донева
българска актриса
Родена
Починала
октомври 2022 г. (79 г.)

Уебсайт

Виолета Кирилова Донева е българска актриса и преводачка на пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в град Петрич на 7 септември 1941 или 1943 г. Внучка е на юриста и политика Стефан Стефанов. Баща ѝ, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд.[1] Доведеният ѝ баща е актьорът Кирил Донев.[2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Донева завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ „Климент Охридски“ – факултет по журналистика. Работи във Военния театър (1967 – 1993), общински театър „Възраждане“ (1994– 2006) и Театър 199. Директор е на театър „Възраждане“ (2008 – 2010).[2]

Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години на 20-и век Донева участва в дублажите на филми и сериали за Канал 1 и Мулти Видео Център.

Води ежеседмична рубрика във вестник „Стандарт“. Превежда пиесите „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Има син от брака си с режисьора Людмил Стайков. Двамата разтрогват брака си.

По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 26 октомври 2022 г. онлайн издания разпространяват непотвърдена информация, че 79-годишната Виолета Донева е намерена мъртва в дома си. БНР съобщава новината сутринта на 27 октомври 2022 г., позовавайки се на информация, получена от Столичната дирекция на вътрешните работи.[3]

Тялото на актрисата е било открито след подаден сигнал на 22 октомври 2022 г.,[4] няколко дни преди официално разгласяване на новината. Към момента на оповестяването ѝ причините за смъртта на Донева не се съобщават.[3]

На 27 октомври 2022 г. в репортаж на Нова телевизия около 14 часа се съобщава, че по тялото на актрисата има следи от насилие, позовавайки се на източници от разследването.[4] Започнато е досъдебно производство за убийство.[5]

За убийството е обвинена внучката ѝ Ивет Стайкова.[6]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални
  • Заслужил артист (1974).
  • Орден „Кирил и Методий“ – II ст.
  • Награда за женска роля на театрален преглед (1967).
  • Награда на телевизията за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969).
  • Награда на ЦК на ДКМС за женска роля на Мария във филма Обич на Фармацевтичен Бизнес Форум (Варна, 1972).
  • Награда за женска роля на Мария за филма Обич на МКФ (Москва, Flag of the Soviet Union.svg СССР, 1972).
  • Специална награда на журито за нейното участие във филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
  • Награда на „СИДАЛК“ за женска роля във филма Обич (Париж, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция, 1973).
  • Статуетката „Свобода“ за женска роля на Люба във филма Допълнение към закона за защита на държавата на Филм Фест (Сопот, Flag of Serbia and Montenegro (1992–2006).svg Югославия, 1979).
  • Награда за най-добра телевизионна женска роля на Мана от „Блокада“.
  • Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“.
  • Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“.
  • Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“.
  • Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“.
  • Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“.
Общи
Като автор
  • Първа награда на националния конкурс за оригинална телевизионна драма - за сценария „Добър вечер, драги зрители“.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Криминална песен“ – Вемена
  • „Иванов“ – Сара
  • „Първата и последната жена“
  • „Шоколад“
  • „Магарешката кожа“

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1982 Време за умиране Райна
1982 Николо Паганини 4 България/СССР Тереза Бочардо, майка на Николо
1981 Милост за живите
1981 Приятели за вечеря Цеца
1981 Руският консул 2 Мария Пулиева
1979 Мигове в кибритена кутийка майката на Анета
1978 Всеки ден, всяка нощ дъщерята на Станойчева
1976 Завръщане от Рим 5 България/Италия д-р Симова
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата Люба
1974 Дубльорът Ирина
1973 Аероплани майката на Тошко
1972 Обич Мария
1970 Сбогом, приятели! учителката по математика
1963 Анкета Лена
1962 Двама под небето Таня
1961 Стръмната пътека
? Жар морякът 4 участва в ролята на учителката по математика на първокласниците: във втора серия „Лодките“, в трета серия „Часовникът“ и в четвърта серия „Най-невероятното“
Автор
  • „Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна.
Озвучава

унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „Осъдени души“ (1975).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Видях смъртната присъда на баща ми с десет безумни обвинения. Разговор с актрисата Виолета Донева, в. „Македония“, година ІV, бр. 2, 15 януари 1993 г., с. 6
  2. а б Почина актрисата Виолета Донева. // Площад Славейков. 2022-10-27. Посетен на 2022-10-27.
  3. а б Христов, Николай. Актрисата Виолета Донева е намерена мъртва в дома си. // Програма „Хоризонт“ на БНР. 2022-10-27. Посетен на 2022-10-27.
  4. а б „Актрисата Виолета Донева е убита“, Мариета Николаева, Вероника Димитрова, nova.bg, 27.10.2022 г.
  5. „Oткрили Виолета Донева в локва кръв c много прободни рани. Душена е, подозират роднина за убийството“, Димитър Мартинов, 168chasa.bg, 27.10.2022 г.
  6. Оставиха в ареста Ивет Стайкова, обвинена в убийство на своята баба Виолета Донева