Виолета Донева

Виолета Донева
българска актриса
Родена	7 септември 1943 г. Петрич, Царство България
Починала	октомври 2022 г. София, България
Учила в	Национална академия за театрално и филмово изкуство Софийски университет
Работила в	Театър „Българска армия“ Театър 199 Общински театър „Възраждане“
Семейство
Баща	Павел Джингаров
Съпруг	Людмил Стайков
Други роднини	Стефан Стефанов (дядо) Кирил Донев (осиновител)
Уебсайт	Страница в IMDb

Виолета Кирилова Донева е българска актриса и преводачка на пиеси.

Биография

Произход и образование

Родена е в град Петрич на 7 септември 1941 или 1943 г. Внучка е на юриста и политик Стефан Стефанов. Баща ѝ, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от т. нар. Народен съд. Доведеният ѝ баща е актьорът Кирил Донев.

Донева завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ „Климент Охридски“ – факултет по журналистика.

Кариера

Работи във Военния театър (1967 – 1993), общински театър „Възраждане“ (1994 – 2006) и Театър 199. Директор е на театър „Възраждане“ (2008 – 2010).

Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години на 20. век Донева участва в дублажите на филми и сериали за Канал 1 и Мулти Видео Център.

Води ежеседмична рубрика във вестник „Стандарт“. Превежда пиесите „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Личен живот

Има син от брака си с режисьора Людмил Стайков, с когото по-късно се развежда.

По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца.

Смърт

На 26 октомври 2022 г. онлайн издания разпространяват непотвърдена информация, че 79-годишната Виолета Донева е намерена мъртва в дома си. БНР съобщава новината сутринта на 27 октомври 2022 г., позовавайки се на информация, получена от Столичната дирекция на вътрешните работи.

Тялото на актрисата е било открито след подаден сигнал на 22 октомври 2022 г., няколко дни преди официално разгласяване на новината. Към момента на оповестяването ѝ причините за смъртта на Донева не се съобщават.

На 27 октомври 2022 г. в репортаж на Нова телевизия около 14 часа се съобщава, че по тялото на актрисата има следи от насилие, позовавайки се на източници от разследването. Започнато е досъдебно производство за убийство.

За убийството е обвинена внучката ѝ Ивет Стайкова. По време на делото става ясно, че Ивет систематично е злоупотребявала с наркотични вещества от 11-годишна, което е довело до появата на психоза, халюцинации и други психични проблеми.

На 7 декември 2024 г. в клип на Станислав Цанов, внучка ѝ Ивет Стайкова споделя, че е била в болницата след падане от 4-я етаж на строеж до пл. Македония, заради което следващите месеци трудно е ходила където и да е.

Награди и отличия

Индивидуални

• Заслужил артист (1974).
• Орден „Кирил и Методий“ – II ст.
• Награда за женска роля на театрален преглед (1967).
• Награда на телевизията за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969).
• Награда на ЦК на ДКМС за женска роля на Мария във филма Обич на Фармацевтичен Бизнес Форум (Варна, 1972).
• Награда за женска роля на Мария за филма Обич на МКФ (Москва, СССР, 1972).
• Специална награда на журито за нейното участие във филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
• Награда на „СИДАЛК“ за женска роля във филма Обич (Париж, Франция, 1973).
• Статуетката „Свобода“ за женска роля на Люба във филма Допълнение към закона за защита на държавата на Филм Фест (Сопот, Югославия, 1979).
• Награда за най-добра телевизионна женска роля на Мана от „Блокада“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“.
• Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“.

Общи

• Голямата награда на фестивала „Златна роза“, ежегодно провеждан във Варна от 1961 г., за филма Допълнение към закона за защита на държавата на ФБИФ (Варна, 1976).
• Наградата на журито за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ на МКФ (Неапол, Италия, 1977).

Като автор

• Първа награда на националния конкурс за оригинална телевизионна драма – за сценария „Добър вечер, драги зрители“.

Театрални роли

• „Криминална песен“ – Вемена
• „Иванов“ – Сара
• „Първата и последната жена“
• „Шоколад“
• „Магарешката кожа“

Телевизионен театър

• „Ана Кристи“ (1983) (Юджийн О'Нийл)
• „Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)
• „Още нещо за любовта“ (1983) (Едуард Радзински)
• „Терасата“ (1983) (Любен Лолов)
• „Сбогом на оръжията“ (1980) (Ърнест Хемингуей), 2 части
• „Гешефт“ (1980) (Октав Мирбо)
• „Ако...“ (1979) (Самуил Альошин)
• „Двама на люлката“ (Уилям Гибсън) (1978) – балерината Гитъл
• „Пътуване към щастието“ (Франц Ксевер Крьоц)
• „Градът е под нас“ (1977) (Каталин Бенедес)
• „Годежна вечер“ (1977) (Славчо Трънски)
• „Антонина“ (1977) (Генадий Мамлин)
• „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
• „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
• „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
• „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)
• „Ромео, нима още живееш“ (1968) (Панчо Панчев)

Филмография

Година	Филми и сериали	Серии	Копродукции	Роля
1982	„Време за умиране“			Райна
1982	„Николо Паганини“	4	България/СССР	Тереза Бочардо, майка на Николо
1981	„Милост за живите“
1981	„Приятели за вечеря“			Мария Тодорова -Марето, съпругата на Иван
1981	„Руският консул“	2		Мария Пулиева
1979	„Мигове в кибритена кутийка“			майката на Анета
1978	„Всеки ден, всяка нощ“			дъщерята на Станойчева
1976	„Завръщане от Рим“	5	България/Италия	д-р Симова
1976	„Допълнение към Закона за защита на държавата“			Люба
1974	„Дубльорът“			Ирина
1973	Костелив орех			съпругата
1973	Аероплани			майката на Тошко
1972	„Обич“			Мария
1970	„Сбогом, приятели!“			учителката по математика
1962	„Анкета“			Лена
1962	„Двама под небето“			Таня
1961	„Стръмната пътека“
?	„Жар морякът“	4		участва в ролята на учителката по математика на първокласниците: във втора серия „Лодките“, в трета серия „Часовникът“ и в четвърта серия „Най-невероятното“

Автор

• „Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна.

Озвучава

унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „Осъдени души“ (1975).

Външни препратки

• Виолета Донева: Три живота да живея, не мога да се отплатя на зрителите за любовта им, в-к Сега, 24 април 2004
• Виолета Донева в Internet Movie Database