Виолета Донева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виолета Донева
българска актриса
Родена

Уебсайт Страница в IMDb

Виолета Кирилова Донева е българска актриса и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в град Петрич на 7 септември 1943 г. Внучка е на юриста и политика Стефан Стефанов. Баща ѝ, Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд.[1] Вторият ѝ баща е актьорът Кирил Донев. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ „Климент Охридски“ - факултет по журналистика. Работи във Военния театър (1967-1993) и общински театър „Възраждане“ (1994– 2006). Директор на театър „Възраждане“ (2008-2010). Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 година. Води ежеседмична рубрикавъв вестник „Стандарт“. Превежда „Жената от морето“ Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Бивша съпруга е на режисьора Людмил Стайков.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални
  • Заслужил артист (1974).
  • Орден „Кирил и Методий“ - II ст.
  • Награда за женска роля на театрален преглед (1967).
  • Наградата на ТВ за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969).
  • Наградата на ЦК на ДКМС за женска роля на (Мария) за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
  • Награда за женска роля на (Мария) за филма Обич на МКФ (Москва, Съюз на съветските социалистически републики СССР, 1972).
  • Специална награда на журито за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
  • Награда за женска роля за филма Обич СИДАЛК (Париж, Франция Франция, 1973).
  • Статуетката „Свобода“ за женска роля за ролята на (Люба) за филма Допълнение към закона за защита на държавата на Филм Фест (Сопот, Югославия Югославия, 1979).
  • Награда за най-добра телевизионна женска роля за Мана от „Блокада“.
  • Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“.
  • Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“.
  • Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“.
  • Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“.
  • Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“.
Общи
Като автор
  • Първа награда на националния конкурс за оригинална ТВ – драма за сценария „Добър вечер, драги зрители“.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Криминална песен“ - Вемена
  • „Иванов“ - Сара
  • „Първата и последната жена“
  • „Шоколад“
  • „Магарешката кожа“
ТВ ТЕАТЪР

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1982 Николо Паганини 3 СССР / България
1981 Милост за живите
1981 Приятели за вечеря Цеца
1981 Руският консул 2 Мария Пулиева
1979 Мигове в кибритена кутийка майката на Анета
1978 Всеки ден, всяка нощ дъщерята на Станойчева
1977 Завръщане от Рим 5 България / Италия
1976 Допълнение към закона за защита на държавата Люба
1974 Дубльорът Ирина
1972 Обич Мария
1970 Сбогом, приятели! учителката по математика
1963 Анкета Лена
1962 Двама под небето Таня
1961 Стръмната пътека
Автор
  • „Последната и първата жена” - документална драма за Елисавета Багряна.
Озвучава

унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „Осъдени души“ (1975).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Видях смъртната присъда на баща ми с десет безумни обвинения. Разговор с актрисата Виолета Донева, в. Македония, година ІV, бр. 2, 15 януари 1993 г., с. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония