Направо към съдържанието

Борислав Шаралиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борислав Шаралиев
български режисьор
Роден
Починал
9 май 2002 г. (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Народен представител в:
VI НС   VII НС   

Уебсайт

Борислав Ангелов Шаралиев e български режисьор.

Роден е на 22 август 1922 година в Пловдив. Завършва СУ „Св.Климент Охридски“ и кинорежисура при Михаил Ром във ВГИК, в Москва през 1954 г. Работи в СИФ „Бояна“ (1950 – 1991), председател е на борда на директорите на „Бояна филм“ ЕАД (1995 – 1997). Член на Съюз на българските филмови дейци (СБФД) от 1951 г., в управителния съвет (1965 – 1970).

През 1944 година става член на Българската комунистическа партия.[1] Народен представител е в VI и VII Народно събрания (1972 – 1980).

Той е сред първите съвременни български кинорежисьори. Създател е на редица от най-популярните български филми, сред които са:

Шаралиев първи създава и телевизионна поредица, посветена на Априлското въстание (1876), а именно „Записки по българските въстания“ – екранизация по едноименната книга на Захари Стоянов. Друг филм на историческа тематика е „Борис I“ (1983 – 1984) – сага в 2 части, разказваща за покръстването на славяни и българи в християнската вяра.

Борислав Шаралиев участва активно в изграждането на българското кино, като цели поколения актьори са получавали своя шанс да направят своя дебют в неговите филми като Иван Иванов, Радко Дишлиев, Олег Ковачев.

След промените през 1989 г. творецът е директор на киностудия „Бояна“. В този особено труден период за бългаското кино, когато държавата няма никакви средства за култура, той се опитва да съхрани поне техническата база и кадрите, които някой ден отново да радват публиката с родно производство на игрални филми.

В периода 1972 – 1980 г. е народен представител. Носител е на Димитровска награда[2].

Умира на 79-годишна възраст след кратко боледуване, като оставя повече от 20 филма в историята на българското кино.

  1. ШАРАЛИЕВ БОРИСЛАВ
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 88
  3. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.