Борислав Шаралиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борислав Шаралиев
Роден
Починал
9 май 2002 г. (79 г.)
Страница в IMDb
Народен представител в:
VI НС   VII НС   

Борислав Ангелов Шаралиев e български режисьор.

Борислав Шаралиев е един от първите съвременни кинорежисьори, учил при известния руски режисьор Михаил Ром. Той е създателят на редица от най-популярните български филми. Негови са „Рицар без броня“ (1965) (с участието на Апостол Карамитев), филмът е удостоен със „Сребърният лъв на Свети Марко“ във Венеция и още няколко награди. „Един снимачен ден“ (1968) е обявен за „най-неустоимото обяснение в любов към киното, правено някога от български режисьор“. „Васката“ по сценарий на Валери Петров, „Сбогом, приятели!“, „Всичко е любов“ (в главната роля Иван Иванов) и също са сред легендарните филми на Шаралиев.

Шаралиев първи създава и телевизионна поредица посветена на Априлското въстание (1876), а именно Записки по българските въстания, една екранизация по книгата на Захари Стоянов. Друг филм на историческа тематика е „Борис I“ (1983 – 84), една сага в две части разказваща за покръстването на славяни и българи в християнската вяра.

Борислав Шаралиев участва активно в изграждането на българското кино, като цели поколения актьори са получавали своя шанс да направят своя дебют в неговите филми като Иван Иванов, Радко Дишлиев, Олег Ковачев.

В периода 1972 – 1980 е народен представител.

След промените през 1989, творецът е и директор на кино студия „Бояна“, в един от най-трудните периоди за бългаското кино, когато държавата няма никакви средства за култура, той се опитва да съхрани поне техническата база и кадрите, които някой ден отново да радват публиката с родно производство на игрални филми. Носител е на Димитровска награда. [1]

Творецът почива на 79-годишна възраст след кратко боледуване, като оставя повече от 20 филма в историята на българското кино.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 88
  2. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]