Борислав Шаралиев
| Борислав Шаралиев | |
| български режисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Народен представител в: VI НС VII НС | |
| Уебсайт | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 22 август 1922 година в Пловдив. Завършва СУ „Св.Климент Охридски“ и кинорежисура при Михаил Ром във ВГИК, в Москва през 1954 г. Работи в СИФ „Бояна“ (1950 – 1991), председател е на борда на директорите на „Бояна филм“ ЕАД (1995 – 1997). Член на Съюз на българските филмови дейци (СБФД) от 1951 г., в управителния съвет (1965 – 1970).
През 1944 година става член на Българската комунистическа партия.[1] Народен представител е в VI и VII Народно събрания (1972 – 1980).
Той е сред първите съвременни български кинорежисьори. Създател е на редица от най-популярните български филми, сред които са:
- „В тиха вечер“ (1960)
- „Васката“ (1965), по сценарий на Валери Петров;
- „Рицар без броня“ (1966), с участието на Апостол Карамитев, удостоен със „Сребърният лъв на Свети Марко“ във Венеция и още няколко награди;
- „Един снимачен ден“ (тв, 1968), обявен за „най-неустоимото обяснение в любов към киното, правено някога от български режисьор“;
- „Сбогом, приятели!“ (1970), за абитуриенти и любимия им учител Боев (Владимир Смирнов);
- „Всичко е любов“ (1979) с Иван Иванов в главната роля и др.
Шаралиев първи създава и телевизионна поредица, посветена на Априлското въстание (1876), а именно „Записки по българските въстания“ – екранизация по едноименната книга на Захари Стоянов. Друг филм на историческа тематика е „Борис I“ (1983 – 1984) – сага в 2 части, разказваща за покръстването на славяни и българи в християнската вяра.
Борислав Шаралиев участва активно в изграждането на българското кино, като цели поколения актьори са получавали своя шанс да направят своя дебют в неговите филми като Иван Иванов, Радко Дишлиев, Олег Ковачев.
След промените през 1989 г. творецът е директор на киностудия „Бояна“. В този особено труден период за бългаското кино, когато държавата няма никакви средства за култура, той се опитва да съхрани поне техническата база и кадрите, които някой ден отново да радват публиката с родно производство на игрални филми.
В периода 1972 – 1980 г. е народен представител. Носител е на Димитровска награда[2].
Умира на 79-годишна възраст след кратко боледуване, като оставя повече от 20 филма в историята на българското кино.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като режисьор
[редактиране | редактиране на кода]- Песен за човека (1954)
- Две победи (1956)
- В тиха вечер (1960)
- Двама под небето (1962)
- Васката (1965)
- Рицар без броня (1966)
- Един снимачен ден (1969)
- Сбогом, приятели! (1970)
- Необходимият грешник (1971)
- На мястото на дървена Москва (1970) (ТВ)
- Очакване (1973)
- Апостолите (1976)
- Всичко е любов (1979)
- Записки по българските въстания (1976-1981) (ТВ сериал-13 серии)
- Ударът (1981)
- Борис I (1985)
- Пльонтек (1991)
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1971 г. – Заслужил артист
- 1977 г. – Народен артист[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ШАРАЛИЕВ БОРИСЛАВ
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 88
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||
|