Сети I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Изображение на Сети I от Абидос

Сети I (Menmaatre Sety Merenptah), е втори фараон от XIX династия на Древен Египет. Вероятно управлява ок. 1290 – 1279 г. пр.н.е. или 1294 – 1279 г. пр.н.е., които са най-общоприетите датировки.

Сети I е един от забележителните владетели на Древен Египет, макар че славата и постиженията му по-късно са надминати от неговия син Рамзес II. През сравнително краткото си управление той успява да се открои едновременно като военачалник и строител. Главната заслуга на Сети I е възстановяването на египетското военно-политическото влияние в Леванта, загубено през късната XVIII династия. Опитът за възобновяване на агресивната имперска политика от времето на фараона-завоевател Тутмос III е до голяма степен успешен, макар че последствията от победите не се оказват достатъчно решаващи и дълготрайни.

Сети I е син на Рамзес I и кралица Ситре[1], които нямат владетелски произход. При управлението на баща си заема длъжност на пръв везир и началник на войската[2]. Сред учените се дискутира продължителността на неговото управление. 11-та година е последната засвидетелствана със сигурност, според част от египтолозите[3]. Липсват убедителни доказателства за 15-та или 17-та година[4]. По-нови проучвания предлагат виждането за едва 9-годишно управление[5][6].

Военни кампании[редактиране | редактиране на кода]

През първата година от неговото царуване Сети I предприема военен поход по северното крайбрежие на Синайския полуостров в посока към Ханаан. Начело на египетската армия, той побеждава местното бедуинско племе шасу и превзема няколко ханаански крепости[2]. Завладяни са финикийските пристанищни градове Акка и Тир. Повечето местни държавици не оказват съпротива и приемат да плащат трибут като васали на фараона. Сети I след това воюва срещу царството на амореите (Амуру) и завзема Кадеш[7], изгубен от египтяните по времето на Ехнатон, близо половин век по-рано. Ханаанските владетели в Ливан признават върховенстото на фараона и му дават голямо количество от ценната кедрова дървесина като данък.

Бойна сцена от триумфалния релеф на Сети I в Карнак

Серията успешни походи е подробно представена в релефни изображения от храма на Амон в Карнак[8]. Там присъства сцена в която заловените вражески предводители са използвани в човешки жертвоприношения[9][10], една крайно нетипична за египетските традиции практика, навярно свързана с култа към Сет. Към богатата военна плячка спадат и многобройни пленници, изпратени да работят в златните мини край Едфу и каменните кариери[11][12].

Скоро след триумфалното завръщане на Сети I, Кадеш попада под контрола на Хетско царство, поради невъзможността на египтяните да поддържат постоянно военно присъствие толкова далеч от границите си. Амореите се обявяват за васали на хетския цар, който започва настъпление срещу египетските владения в Сирия. Това довежда до първата война между египтяни и хети[13], в която Сети I удържа победа при Кадеш, но не успява да възвърне града. Северната част от Сирия остава под хетско влияние, а египетския фараон запазва контрола над крайбрежието[7]. Сведенията около изхода на този сблъсък са несигурни, като вероятно се стига до неофициално примирие. То обаче е само временно и няколко години по-късно войната с хетите е подновена от Рамзес II.

Сети I е първият египетски фараон, който воюва срещу либийците, новопоявили се номадски племена, които нападат Делтата от западната пустиня около средата на управлението му[12]. Фараонът удържа победа над тях и взема много пленници. През управлението му египетските войски потушават метеж в Нубия, отбелязано в стела от Джебел Баркал, несигурно дали през 3/4-та или 11-та година от неговото възкачване[7].

Според някои мнения офанзивната стратегия на Сети I в Азия е твърде прибързана и недостатъчно обмислена – в амбицията си да постигне бързи и впечатляващи успехи, които да издигнат престижа на Египет и новата едва-що установила се династия, той подценява възможностите на противника и завещава сериозен конфликт на своя наследник[14].

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Фасада на Абидоския храм

Управлението на Сети I е забележително и с неговата мащабна строителна дейност, невиждана от времето на Аменхотеп III. През сравнително краткото си царуване той започва многобройни монументи, повечето завършени при неговия син Рамзес II[15]. Най-известен е големият Абидоски храм („мемнониум“), посветен на главните египетски божества (т.нар. Абидоска триада: Озирис, Изида и Хор), с отделно светилище-кенотаф на Озирис (озирион), приземна постройка до западната стена на храма[16][17]. В по-късен период храмът на Сети I в Абидос е бил преосветен в чест на Амон-Ра. Там е открит Абидоския царски списък – две релефни плочи с имена и картуши на 76 владетели управлявали Египет от Менес до Сети I. Списъкът заема стените на един от коридорите на храма и завършва с релефно изображение на Сети I и неговия син Рамзес II.

В Карнакския храмов комплекс продължава строителството на грандиозната хипостилна зала (103 на 52 метра, със 134 гигантски колони в 16 реда), започната от предшественика му и завършена при Рамзес II. Върху външните стени на храма в Карнак се намират релефите показващи сцени от военните кампании на Сети I. Подобно на другите древноегипетски триумфални релефи, внушителният монумент е изцяло предназначен за да прославя личното превъзходство на фараона и неговите героични подвизи. Сети I винаги е представен с колосален ръст, изправен сам срещу противниковите армии, въоръжен с боздуган или лък, обръщащ враговете в бягство пред неговата колесница. Никъде не се вижда дори един египетски войник, с изключение единствено на мистериозния генерал Меху[18][14], чието изображение по-късно е било заличено и заменено с това на младия Рамзес II.

Възпоменателен храм на Сети I в Луксор

До левия бряг на Нил край Тива е издигнат възпоменателен храм на Сети I, част от който е посветен на баща му Рамзес I[19]. Въпреки че Тива остава официалната столица по времето на Сети I, той по-често ползва за резиденция Мемфис в Долен Египет, чиято близост до азиатската граница улеснява военните му кампании[7]. Неговите монументи в северен Египет са по-малки по размер, но имат лично значение, например светилището на Птах в Мемфис, където Сети е изобразен като дете седнало в скута на две богини. Мемфис, тогавашен център на Долен Египет, е бил смятан за дом на Птах, приеман от Сети I за един от неговите богове-покровители, което е видно от второто му име „Меренптах“.

В източната част на Делтата, на територията на бишата хиксоска столица Аварис е реставриран и разширен храмът на Сет, божеството чието име фараона носи. Сети I, чиито род най-вероятно произлиза от този район, построява там свой дворец и полага първите основи на новата владетелска резиденция[20], която Рамзес II по-късно ще изгради и превърне в своята официална столица Пер-Рамзес, т.е. „Дом на Рамзес“.

Имена на Сети I[редактиране | редактиране на кода]

Като повечето фараони Сети I има много имена, над 30, повечето от които са били ползвани само при определени ритуали[21]. Името Сети, или Сетос от гръцки, означава „от Сет“, т.е. той е бил осветен от бог Сет. Неговото рождено име е Сети Меренпта („Човек на Сет, обичан от Птах“), а при възкачването си на престола той възприема името Менмаатре, означаващо „безкрайна е справедливостта на Ра“.

Името на Сет е донякъде необичайно и се среща сравнително рядко сред фараоните, поради двойнствената, главно отрицателна роля на това божество в египетската религия. В Горен Египет, особено в западната част, Сет е бил отхвърлен като враждебен чуждоземец-узурпатор, който убива Озирис и изнасилва Хор. В неговите надписи от Горен Египет Сети I избягва употребата на това име, тъй като Сет олицетворява пустинята, злите сили и враговете на Египет. Вместо него, той използва другите си имена: Мернептах и Усири, изтъквайки себе си като верен последовател на Озирис, комуто посвещава храма в Абидос.

Сет е бил почитан в района на старата хиксоска столица Аварис, Долен Египет, откъдето вероятно произлиза 19-та династия[22]. Предполагаемият азиатски (хиксоски) елемент в произхода на династията се потвържава от расовите белези на техните мумии, както и от факта че при Рамзес II новата царска резиденция Пер-Рамзес („Дом на Рамзес“) е построена в непосредствена близост до Аварис.

Гробница и мумия[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата на Сети I (KV17), открита през 1817 г. в Долина на царете, е една от най-големите и добре запазени, с великолепни релефи и стенописи[23][24], свидетелство за артистичния връх в египетското изкуство достигнат по това време. Неговата мумия, намерена през 1881 г. в Дейр ел-Бахри (DB320), е една от най-добре запазените и се съхранява в египетския музей на Кайро[25]. След масовите грабежи на царски гробници през смутната епоха на последните Рамесиди, мумията е била препогребвана неколкократно от тиванските жреци по времето на 21-ва династия. Според изследователите Сети I е починал на около 40 – 45 годишна възраст, за разлика от дълбоката старост до която доживяват другите представители на династията. Причините за смъртта му са неясни, но няма следи от насилие.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), pp.160 – 163
  2. а б Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), pp.246 – 250
  3. Jürgen von Beckerath: Chronologie des Äegyptischen Pharaonischen, Phillip von Zabern (1997), p. 190
  4. Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83). Brill, Leiden/ Boston 2006, p.210/211
  5. Jacobus Van Dijk: The date of the Gebel Barkal Stela of Seti I, In: D. Aston, B. Bader, C. Gallorini, P. Nicholson & S. Buckingham (eds): Under the Potter's tree. Studies on Ancient Egypt presented to Janine Bourriau on the Occasion of her 70th Birthday, Leuven: Peeters 2011, (Orientalia Lovaniensia Analecta; 204), pp. 325 – 332
  6. David A. Aston: Radiocarbon, Wine Jars and New Kingdom Chronology, Ägypten und Levante Vol. 22/23 (2012/2013), pp. 289 – 315
  7. а б в г William C. Hayes: The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part II: The Hyksos Period and the New Kingdom (1675 – 1080 B.C.), New York: The Metropolitan Museum of Art (1978), pp.326 – 327
  8. Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., pp.218 – 224
  9. Jan Jozef Simons: Handbook for the study of Egyptian topographical lists relating to Western Asia, E. J. Brill, Leiden 1937, p.50; p.53 – 54; p.62
  10. The Karnak Great Hypostyle Hall Project: War Scenes of Seti I (The University of Memphis)
  11. Edwards, The Cambridge Ancient History, p.224
  12. а б Jacobus Van Dijk: The Amarna Period and the later New Kingdom, The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp.286 – 288
  13. Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1994), pp.142 – 145
  14. а б Toby Wilkinson: The Rise and Fall of Ancient Egypt, Random House Publishing Group (2010), p.220
  15. Peter James Brand: The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis, Brill (2000)
  16. Steven Blake Shubert: Abydos, Osiris temple of Seti I, in Kathryn A. Bard (ed.): Encyclopedia of the Archaeology of Ancient Egypt, Routledge (1999), p.113 – 115
  17. Richard H. Wilkinson: The Complete Temples of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2000), pp.146 – 148
  18. Margaret R. Bunson: Encyclopedia of ancient Egypt – Revised edition, Facts on File, Inc. (2002), p.234: Mehy
  19. Richard H. Wilkinson: The Complete Temples of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2000), p.173 – 174
  20. Peter James Brand: The monuments of Seti I and their historical significance, epigraphic, art historical and historical analysis, National Library of Canada = Bibliothèque nationale du Canada (1998), pp.140 – 144; pp.159 – 164; pp.376 – 378
  21. The Royal Titulary pharaoh.se
  22. Michael Rice: Who's who in Ancient Egypt, Routledge (1999), p.187 – 188: Seti I
  23. Tomb of Seti I – KV 17 (360° full-screen photospheric visit of Seti I tomb)
  24. Pharaoh Seti I's Tomb Bigger Than Thought, Andrew Bossone in Cairo, Egypt for National Geographic News (April 17, 2008)
  25. G. Elliot Smith: The Royal mummies, pp. 57 – 59, Le Caire Impr. de l'Institut français d'archéologie orientale, 1912, (Contributor: The University of Chicago Libraries)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • James Henry Breasted: Ancient Records of Egypt, Vol. III: The Nineteenth Dynasty, pp.37 – 101, §§ 80 – 250, The University of Chicago Press (1906)
  • William J. Murnane: The road to Kadesh: a historical interpretation of the battle reliefs of King Sety I at Karnak, Oriental Institute of the University of Chicago, 2nd ed. rev. (1990)
  • Anthony J. Spalinger: The Northern Wars of Seti I: An Integrative Study, Journal of the American Research Center in Egypt 16 (1979), pp.29 – 46
  • Erik Hornung: The tomb of Pharaoh Seti I, Artemis-Verlag, Zürich (1991); Artemis & Winkler (1999)
  • Michael G. Hasel: Domination & Resistance: Egyptian Military Activity in the Southern Levant, 1300 – 1185 BC, Brill (1998), pp.118 – 150
  • Vanessa Davie: The treatment of foreigners in Seti's battle reliefs, JEA 98 (2012): pp.73 – 85

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на Сети I и Рамзес II (Абидоски списък)