Георги Георгиев – Гого
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.
| Георги Георгиев – Гого | |
| Роден | |
|---|---|
| Активност | 1981 – |
| Родители | Георги Г. Георгиев Кева Апостолова |
| Брачен партньор | Десислава Георгиева (11 юли 2004 г. – ) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
.svg){kind=small}
Георги Георгиев Георгиев – Гого (роден на 5 ноември 1971 г.) е български актьор.[1][2] Занимава се предимно с озвучаване на филми и сериали.[3] Най-известен е с работата си по „Блясък“, „Ренегат“, „Военна прокуратура“, „Али Макбийл“, „Шеметни години“ (сезони 1 – 5), „Фарскейп“, „Дарма и Грег“, „От местопрестъплението: Маями“, „Хавай 5-0“ и „Закон и ред“.[4]
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е от театрално семейство. Майка му, Кева Апостолова, е драматург и главен редактор на списание „Театър“, а баща му е покойният актьор и режисьор Георги Г. Георгиев.[5]
Актьорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]Една от първите роли е като дете във филма „Оркестър без име“. Започва кариерата си в дублажа през 1998 г.
През 2022 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категорията „Най-добър дублаж“ за ролята на ролята на Луцифер в „Луцифер“, заедно с Симеон Владов за всички роли на Еди Мърфи в „Смахнатият професор“ и Илиян Пенев за Пучини в „Пучини“.[6]
На 1 февруари 2024 г. е номиниран за дублажа на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът, Кода: Смъртта на Майкъл Корлеоне“. Другите номинирани са Васил Бинев за Казин в „Златно момче“, Александър Митрев за ролята на Торфин в „Духове“ и Камен Асенов за Уили Уонка в „Уонка“.[7]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Кантора Митрани“ (2012), 12 серии – д-р Димитър Кюлев (в 2 серии: V и IX)
- „Под прикритие“ (2012) (в един епизод) счетоводител на Петър Туджаров - Джаро
- „Любовниците“ (1991-1992), 8 серии - в 3 серия: В двора на китайския император (1991)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.bnt.bg
- ↑ dariknews.bg
- ↑ www.24chasa.bg
- ↑ pazardjik.marica.bg
- ↑ impressio.dir.bg
- ↑ НОМИНАЦИИ ИКАР 2022
- ↑ Номинации за наградите „Икар 2024“, пълен списък // „Площад Славейков“, 1 февруари 2024. Посетен на 1 февруари 2024.
