Ани Бакалова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ани Бакалова
българска актриса
На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 г.
На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 г.
Родена Ана Димитрова Бакалова
Починала
Активни години 1961 – 2016
Брачни партньори Иван Стоянович
Деца Петър Стоянович
Димитър Стоянович
Уебсайт
Ани Бакалова в Общомедия

Ана Димитрова Бакалова–Стоянович, по-известна като Ани Бакалова, е българска театрална и филмова актриса.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 5 април 1940 г. в София в семейството на Димитър Ив. Бакалов и Маргарита Игнат Бакалова. Има по-възрастен брат, Иван.

Учи в Католическото девическо училище „Санта Мария“, София (по-късно сграда на ВИФ), завършва СО 120 у-ще „Г. С. Раковски“ и 22 гимназия „Г. С. Раковски“, София.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на професор Кръстьо Мирски през 1961.

Работи по разпределение в Държавен театър Бургас (1961 – 1964), в Народен театър „Иван Вазов“ (1964 – 1966) и „Сълза и смях“ (1966 – ?). Тя е един от съоснователите на театър „Сълза и смях“.

Понякога Бакалова участва в озвучаването на филми и радио пиеси. Един от последните ѝ дублирани филми е „Историята на Исус за деца“ през 2006 г.[2]

Член е на САБ (1961). Заслужил артист (1983). През 2009 г. е отличена с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“. През 2013 г. за големите ѝ заслуги към българския театър, кино и култура, във връзка със 70-годишнината ѝ и 50 години на нейната сценична и филмова кариера е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“.[1]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1964 г. се омъжва за Иван Стоянович (1930 – 1999), кинокритик, журналист и писател, с когото имат двама сина – Петър Стоянович (р. 1967), историк, журналист и политик, бивш министър на културата, и Димитър Стоянович (р. 1977), сценарист и автор на предавания.

Ани Бакалова умира на 76 години на 3 юли 2016 г. в София. Синът ѝ Петър пише във Фейсбук: „С Дими известяваме, че Ани ни напусна днес. Благодарим на всички приятели за помощта и куража”.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1983).
  • Орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен, за приноса към развитието на българската култура.
  • Орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, за особено голям принос в българската култура (2013).

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Когато розите танцуват“ на Валери Петров – пианистката
  • „Душата ми е стон“ – Мина
  • „Три сестри“ на Антон Чехов – Ирина
  • „Полет над кукувиче гнездо“ – сестра Речид
  • „Дванадесета нощ“ на Уилям Шекспир – Оливия
ТВ театър

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2013 Гордост („Pride“) България / Германия бабата
2010 Сбогом, мамо („Goodbye Mama“) България / Италия Веса
2007 – 2008 Вълшебните приказки на щурчето 4 (в серията: „Златка, златното момиче“ – 2007)
1998 Случайни чаши гадателката
1987 Мил семеен скандал
1984 В името на народа 8 Кръстева, класната на Венета
1977 Нечиста сила 3 Стоичковица
1975 При никого майката
1974 Изпити по никое време 2 нов. майката на Митко
1971 Докато ме потърсиш отново
1969 – 1971 На всеки километър 26 Маргарита (Марго) (в 8-ма серия: „Циганката“ и 13-та серия: „Първият ден“)
1969 Малки тайни – („Heimlichkeiten“) ГФР / България Зора
1967 С пагоните на дявола 5 Анна Зюдерман, секретарката на генерал Клаус / Наташа, съпруга на Степан Краснов
1967 По тротоара Магда
1967 В края на лятото д-р Иванова
1966 Карамбол Мария
1965 Неспокоен дом Михайлова
1964 13 дни Лена

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]