При никого

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
При никого
Режисьори Иванка Гръбчева
Сценаристи Георги Данаилов
В ролите Джоко Росич,
Петър Петров,
Ани Бакалова,
Алеко Кочев
Музика Симеон Пиронков
Оператор Яцек Тодоров
Разпространител Българска кинематография
Студия за игрални филми „БОЯНА“
Творчески колектив „МЛАДОСТ“
Премиера 9 май 1975 г.
Времетраене 77 минути
Страна България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

„При никого“ е български игрален филм от 1975 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Георги Данаилов. Оператор е Яцек Тодоров. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Четиринадесетгодишният Алеко влиза в залата на съда. Там се разглежда бракоразводното дело на родителите му. На въпроса: „При кого иска да остане след развода?“, детето отговаря: „При никого“. Пред сградата на съда Алеко се разделя с баща си Стефан, който заминава на работа в провинцията. С парите, получени от него, момчето кани приятелите си на обед. Вечерта Алеко не желае да се прибере вкъщи и отива да пренощува при съученика си Тони, но не издържа и се връща при майка си. На гости идва вуйчо му Ваньо – човек чувствителен и истински загрижен за съдбата на Алеко. На рождения ден на Алеко не идва никой от съучениците му. По телефона се обажда Димитър, колега на майка му, за да го поздрави. Вуйчото иска да избави племенника си от конфузното положение и довежда на гости приятелите си. Веднъж след училище Алеко заварва Димитър в къщи. Тайно взема ключовете от колата му и ги дава на Тони, който подкарва москвича и счупва фара. Въпреки защитата от страна на Димитър за тази постъпка Алеко е изключен от училище. Момчето заминава при баща си. Битовите проблеми сближават Алеко с баща му. От София пристига вуйчото. Той разговаря със зет си, като тактично го уговаря да се съберат със сестра му. Когато е тъжен, Алеко обича да си представя малка дървена къща в гората през различните сезони. След завръщането си от екскурзия Алеко заварва при баща си жена. Момчето иска да се махне и от тук. Обажда се по телефона на майка си и от нея разбира, че вуйчо му е в болница, а тя трябва да замине в чужбина. След младежка забава Алеко се разхожда със своя съученичка. На брега на Дунав той я целува – това е първата целувка в живота му. Получава се телеграма, че вуйчо Ваньо е починал. На погребението се събира цялото семейство. Родителите искат да разговарят за бъдещето, но момчето избягва от тях...

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Алеко Кочев Алеко
Ани Бакалова Майката
Стойчо Мазгалов Бащата
Джоко Росич Вуйчо Ваньо
Петър Петров Димитър
Огнян Атанасов
Иван Тодоров
Станислав Желязков
Райна Вачева
Наташа Стратиева
Атанас Атанасов
Ивайло Джамбазов
Георги Стоянов
Йордан Спасов Попов, учителя по география
Златина Дончева
Любомир Саев
Ангел Ламбев
Светослав Пеев
Тодор Минков
Иван Джамбазов
Лили Попиванова
Гено Недялков
Данаил Ангелов
Георги Махалнишки
Марин Токушев
Стефан Инджев
Коста Узунов
Георги Георгиев-Гочето
Илиана Димитрова
Любомир Димитров
Пламен Матеев
Атанас Славчев

Технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Сценарий Георги Данаилов
Режисьор Иванка Гръбчева
Оператор Яцек Тодоров
Музика Симеон Пиронков
Художник Милко Маринов
Монтаж Елена Димитрова
Виолета Начева
Редактор Цветана Коларова
Звук Веселин Цолевски
Тонтехник Зафир Зафиров
Асистент-режисьори Таня Лилова
Мария Трайкова
Иван Висоцки
Мария Минкова
Втори оператор Константин Гошев
Асистент-оператори Емил Димитров
Христо Христов
Комбинирани снимки Иван Манев
Костюми Радка Жекова
Гардероб Фани Дадова
Грим Магдалена Караманова
Фотограф Тодор Костов
Реквизит Мико Мирянов
Осветление Любен Велоятс
Кран Румен Панов
Организатори Милко Шишков
Николай Владимиров
Директор Александър Маринов
Distributed by Българска кинематография
Студия за игрални филми „БОЯНА“
Творчески колектив „МЛАДОСТ“
/Copyright © 1974/


Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „СРЕБЪРЕН МЕДАЛ“, (Москва, СССР, 1975).
  • „ЗЛАТЕН ДЕЛФИН“, НАГРАДАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И НАГРАДАТА НА ИРАНСКИЯ ФИЛМОВ АРХИВ – статуетката „Махре Фаранг“, (Техеран, Иран, 1975).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за