Стойчо Мазгалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стойчо Мазгалов
български актьор
Роден Стойчо Тодоров Мазгалов
Починал
1 ноември 2006 г. (76 г.)
Брачни партньори Маргарита Маринова - асистент режисьор в СИФ
Страница в IMDb

Стойчо Тодоров Мазгалов е български артист и киноартист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 май 1930 г. в град Любимец, Хасковско.

Следва във Висшия икономически институт в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г. при професор Николай Масалитинов.

Играе в театъра в Перник (1954-1955 г.), в театър „Трудов фронт“ (1955-1964 г.), в театър „Народна сцена“ (1964-1966 г.).

Той е един от основателите на театър „Сълза и смях“ (1966-1983) и негов директор и художествен ръководител от 1969 г. до 1983 г. През 1985 г. играе в Народния театър.

Член е на Съюза на българските филмови дейци.

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - II степен.

Играе в 47 филма, сред които популярните български Песен за човека, Цар и генерал, Шибил, Осмият, Тримата от запаса, Тайфуни с нежни имена, Войната на таралежите, Хан Аспарух и др.

Автор на автобиографичната книга „Когато съм“.

Стойчо Мазгалов умира на 1 ноември 2006 г.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Филмови роли[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2003 Славата на България професора
2003 Следвай ме бащата на Мария
2002 Асистентът България / Италия Янков, шефът на НАТФИЗ
1992 Куче на пътя - (Un chien sur la route) Германия / Швейцария / Югославия старият мъж
1992 Криза в Кремъл - (Crisis in the Kremlin) САЩ отец Андрис
1991 Тони
1991 Резерват Дяко
1990 Карнавалът отговорник по сигурността
1987 Рокада
1986 Васко да Гама от село Рупча 6
1986 Горещи следи 4
1986 Денят на владетелите 2 Константин Пацик
1986 Ешелоните равинът
1984 В името на народа 8
1984 Спасението помощник - кмет
1984 Тайната на Аполония - (Vrak) Чехословакия / България капитан Костов
1984 Женски сърца хаджи Вълко
1982 Кристали директорът
1981 Хан Аспарух 3
1981 Пришествие
1980 Уони
1979 Войната на таралежите 5 Илиев, председателят на Райсъвета
1979 Тайфуни с нежни имена 3 Горанов
1978 Големият товар 2
1978 Адиос, мучачос фабиркантът Топалов
1977 Четвъртото измерение 5
1977 Хирурзи Стефанов
1976 Допълнение към закона за защита на държавата генерал Вълков
1975 При никого бащата
1975 Незабравимият ден Каролев
1974 Вечни времена Ликоманов
1974 Селкор Михаил Пантов
1973 Деца играят вън учителят на Юли
1972 Глутницата Раков
1971 Агент №1 - (Агент №1) Полша Кондопулос
1971 Тримата от запаса помощник-командир Андрей
1970 Четиримата от вагона господин Димов
1970 Князът боляринът Гроздан
1970 Един миг свобода Аргир Лазаров Атанасов (в новелата „Искам да живея“)
1970 С особено мнение Лазар Петров
1969 Признание Стоян Постолов
1969 Осмият бай Стамен
1969 Любовницата на Граминя - (L'amante di Gramigna) Италия / България посредник
1968 Шибил Велико кехая
1967 Завръщане отец
1966 Цар и генерал покурорът
1965 Вула мълчаливият
1964 Незавършени игри Мишо
1964 Легенда за Паисий Евлогий
1962 Двама под небето Вълчо
1962 Царска милост
1958 Хайдушка клетва
1954 Песен за човека старши стражар

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Мазгалов, Стойчо. Театрален лабиринт. С., Захари Стоянов и УИ, 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]