Направо към съдържанието

Петър Петров (актьор, р. 1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Петров.

Петър Петров
български актьор
Роден
Починал
12 август 2012 г. (72 г.)
Уебсайт

Петър Василев Петров е български актьор, сценарист, преподавател, професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и писател.

Роден е на 20 септември 1939 г. в София. Учи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класовете на професорите Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов.

След дипломирането си играе четири години на сцената на Бургаския драматичен театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на Недялко Йорданов. Оттогава рециталите са неотменима част от сценичния му живот.

Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата на 70-те и 80-те години Петър Петров е Пиеро от „Златното ключе“ (1964), котаракът от „Когато куклите не спят“ (1968), разказвачът от „Снежната кралица“ (1971), кучето от „Веселите музиканти“ (1972) или Арамис от „Тримата мускетари“ (1973).

По-възрастните го помнят като Леонидик в „Мой бедни Марат“ на Алексей Арбузов (1966), Дробязгин във „Варвари“ на Максим Горки (1970), Ванг в „Човекът си е човек“ на Бертолд Брехт (1975), Скок в „Двамата веронци“ на Уилям Шекспир (1978), Гремио в „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир (1980), Панталоне в „Любовта към трите портокала“ на Рада Москова (1982), Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир (1985), кардиналът в „Крал Джон“ на Фридрих Дюренмат (1988), Жевакин в „Женитба“ на Николай Гогол (1989), Чебутикин в „Три сестри“ на Антон Чехов (1993).

От 1981 г. Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дългогодишна работа със студентите си защитава докторат (1997), а по-късно и професура (1999).

От 2001 година преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“. Там изиграва и последната си роля – в дипломния спектакъл „Карнавал в замъка“ по Жан Ануи, в постановка на Надежда Сейкова (2011). Изиграва над 100 роли в театрите в Бургас и Народния театър за младежта. През 1999 г. става професор и преподава в НАТФИЗ.[1][2]

Играе в продължение на 35 години в Народния театър за младежта и в навечерието на 60-годишнината си се оттегля доброволно.

Паралелно, по съвместителство, вече професор и доктор на науките, е преподавал в НАТФИЗ. Театралните му роли са над 100, в игрални и телевизионни филми – над 15, има многобройни участия в БНТ и БНР.

Автор е на 35 телевизионни сценарии – рубриките „Неповторимото“, поредицата „Приказки на щурчето“ и др.

В последните 20 години на живота си Петър Петров помага на телевизионните журналисти в България да подобрят дикцията си.

В едно от последните си интервюта актьорът пожелава на публиката: „Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено – автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота.“

Почива на 12 август 2012 г. в София.[3]

  • „Златното Ключе“ (1964) – Пиеро
  • „Когато куклите не спят“ (1968) – котаракът
  • „Снежната кралица“ (1971) – разказвачът
  • „Веселите музиканти“ (1972) – кучето
  • „Тримата мускетари“ (1973) – Арамис
  • „Мой бедни Марат“ (Алексей Арбузов) (1966) – Леонидик
  • „Варвари“ (Максим Горки) (1970) – Дробязгин
  • „Човекът си е човек“ (Бертолд Брехт) (1975) – Ванг
  • „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) (1978) – Скок
  • „Укротяване на опърничавата“ (Уилям Шекспир) (1980) – Гремио
  • „Любовта към трите портокала“ (Рада Москова) (1982) – Панталоне
  • „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) (1985) – Дон Армадо
  • „Крал Джон“ (Фридрих Дюренмат) (1988) – кардиналът
  • „Женитба“ (Николай Гогол) (1989) – Жевакин
  • „Три сестри“ (Антон Чехов) (1993) – Чебутикин

Телевизионен театър

[редактиране | редактиране на кода]
ГодинаФилми и СериалиСерииКопродукцииРоля
2008Преследвачът (тв)хорист пенсионер
2007Вълшебните приказки на щурчето(в „Кривото пате“)
2004Филип (тв)Бонев
2000Ad libitum 4. Вариации на граф дьо БурбулонГрьоно
1998Двама мъже извън града (тв)
1993Бандитска приказка (тв)отецът
1990Немирната птица любовтъстът
1989Разводи, разводи...6 нов.другият баща (в V новела: „А сега към морето“)
1989МегиАньо, бащата на Меги
1987Каменната гора (тв)директорът на библиотеката
1987Нощна тарифасаксофонистът
1985Грехът на Малтицадаскал Данчов
1985Борис I2Ангеларий
1984Трите златни лъвчета (тв)златарят
1984За госпожицата и нейната мъжка компанияследователят
1984Последната възможностд-р Ангелов
1984Последният езичникАнгеларий
1983Мярка за неотклонение
1982Признавам всичко3
1982Тайната на дяволското оръжиеевреинът златар
1981УдарътВранчев
1980Приятели за вечеряинж. Христо Радоев -Хицата
1980Спилитим и Рашо20(в 2 серии: I и VIII)
1980Приключенията на Авакум Захов6
1980Баш майсторът фермерЦане
1976Пет чужди дни
1975Чичовци4г-н Фратю
1975Чичовци2г-н Фратю
1975При никогоДимитър, колега на Нели
1974Иван Кондарев2Балуков, секретар на Христакиев
1972Сърце човешкод-р Мишо Антонов
1967Привързаният балон
1965Късче небе за трима

Роли в озвучаването

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Жреци на живото слово“. София: Издателство „Дамян Яков“, 2003. ISBN 9545272163;
  • „Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор (споделен опит, наблюдения и размишления)“. София: Издателство „Тих-ивел“, 2004. ISBN 9549310027;
  • „Срещи на сцената и извън нея“ (портретни скици по спомени и документи). София: Издателство „Дамян Яков“, 2006. ISBN 954-527-310-0;
  • „Литературният спектакъл – глас и процес“. София: Университетско издателство, 2006. ISBN 954-07-2414-7; ISBN 978-954-07-2414-0.