Петър Петров (актьор, р. 1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петър Петров.

Петър Петров
български актьор
Роден
Починал
12 август 2012 г. (72 г.)
Страница в IMDb

Петър Василев Петров е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 септември 1939 г. в София. Учи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класовете на професорите Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов.

След дипломирането си играе четири години на сцената на Бургаския драматичен театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на Недялко Йорданов. Оттогава рециталите са неотменима част от сценичния му живот.

Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата на 70-те и 80-те години Петър Петров е Пиеро от „Златното ключе“ (1964), котаракът от „Когато куклите не спят“ (1968), разказвачът от „Снежната кралица“ (1971), кучето от „Веселите музиканти“ (1972) или Арамис от „Тримата мускетари“ (1973).

По-възрастните го помнят като Леонидик в „Мой бедни Марат“ на Алексей Арбузов (1966), Дробязгин във „Варвари“ на Максим Горки (1970), Ванг в „Човекът си е човек“ на Бертолд Брехт (1975), Скок в „Двамата веронци“ на Уилям Шекспир (1978), Гремио в „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир (1980), Панталоне в „Любовта към трите портокала“ на Рада Москова (1982), Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир (1985), кардиналът в „Крал Джон“ на Фридрих Дюренмат (1988), Жевакин в „Женитба“ на Николай Гогол (1989), Чебутикин в „Три сестри“ на Антон Чехов (1993).

От 1981 г. Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дългогодишна работа със студентите си защитава докторат (1997), а по-късно и професура (1999).

От 2001 година преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“. Там изиграва и последната си роля – в дипломния спектакъл „Карнавал в замъка“ по Жан Ануи, в постановка на Надежда Сейкова (2011). Изиграва над 100 роли в театрите в Бургас и Народния театър за младежта. През 1999 г. става професор и преподава в НАТФИЗ[1][2].

Играе в продължение на 35 години в Народния театър за младежта и в навечерието на 60-годишнината си се оттегля доброволно.

Паралелно, по съвместителство, вече професор и доктор на науките, е преподавал в НАТФИЗ. Театралните му роли са над 100, в игрални и телевизионни филми - над 15, има многобройни участия в БНТ и БНР.

Автор е на 35 телевизионни сценарии – рубриките “Неповторимото”, поредицата “Приказки на щурчето” и др.  В последните 20 години на живота си Петър Петров помага на телевизионните журналисти в България да подобрят дикцията си.

В едно от последните си интервюта актьорът пожелава на публиката: „Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено - автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота.“

Почива на 12 август 2012 г. в София.[3]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Златното Ключе“ (1964) - Пиеро
  • „Когато куклите не спят“ (1968) - котаракът
  • „Снежната кралица“ (1971) - разказвачът
  • „Веселите музиканти“ (1972)- кучето
  • „Тримата мускетари“ (1973)- Арамис
  • „Мой бедни Марат“ (Алексей Арбузов) (1966)- Леонидик
  • „Варвари“ (Максим Горки) (1970) - Дробязгин
  • „Човекът си е човек“ (Бертолд Брехт) (1975) - Ванг
  • „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) (1978) - Скок
  • „Укротяване на опърничавата“ (Уилям Шекспир) (1980) - Гремио
  • „Любовта към трите портокала“ (Рада Москова) (1982) - Панталоне
  • „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) (1985) - Дон Армадо
  • „Крал Джон“ (Фридрих Дюренмат) (1988) - кардиналът
  • „Женитба“ (Николай Гогол) (1989) - Жевакин
  • „Три сестри“ (Антон Чехов) (1993) - Чебутикин

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Роля
2007-2008 Вълшебните приказки на щурчето 4 (в серията: „Кривото пате“ - 2007)
2000 Ad libitum 4. Вариации на граф дьо Бурбулон Грьоно
1990 Немирната птица любов тъстът
1989 Брачни шеги 6 нов. Пешо, другият баща (в 3-та новела: „Чао, любов моя“)
1989 Меги Аньо
1989 Разводи, разводи 6 нов. бай Пешо (в 5-та новела: „А сега към морето“)
1988 Чичо кръстник
1987 Нощна тарифа саксофонистът
1985 Борис I 2 Ангеларий
1985 Трите златни лъвчета златарят
1985 Грехът на Малтица
1983 Златната река
1983 Мярка за неотклонение
1982 Дяволското оръжие евреинът-златар
1982 Царска пиеса
1981 Ударът Вранчев
1981 Приятели за вечеря инженер Радоев
1981 Бал на самотните
1980 Спилитим и Рашо 20 (в 6-та серия)
1980 Приключенията на Авакум Захов 10
1979 Момичето и змеят професор сеизмолог
1978 Покрив
1978 Компарсита
1977 100 тона щастие дежурния Мавров
1976-1981 Записки по българските въстания 13
1975 При никого Димитър
1974 Дърво без корен
1974 Иван Кондарев 2
1972 Сърце човешко доктор Мишо Антонов
1967 Привързаният балон
1965 Късче небе за трима

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Жреци на живото слово“. София: Издателство „Дамян Яков“, 2003;
  • „Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор (споделен опит, наблюдения и размишления)“. София: Издателство „Тих-ивел“, 2004;
  • „Срещи на сцената и извън нея“ (портретни скици по спомени и документи). София: Издателство „Дамян Яков“, 2006;
  • „Литературният спектакъл – глас и процес“. София: Университетско издателство, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]