Анастас Михайлов
| Анастас Михайлов | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Анастас Петков Михайлов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1878 година[2] в лозенградското българско село Карадере, тогава в Османската империя. Привлечен е в революционната организация в 1900 година и участва в местния революционен комитет. Служи като куриер и укривател на оръжие и къщата му е убежище на районната чета на Георги Кондолов. В 1902 и 1903 година е четник в тайната участъкова смъртна дружина под воеводството на Иван Николов от Карадере. Взима участие във всички терористични акции преди въстанието.[3]
С четата си участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. В първата нощ при обявяване на въстанието съсичат телеграфните стълбове и унищожават телеграфните жици в участъка между Лозенград и Малко Търново. На същия ден Преображение, 6 август, убиват таксилдарика Осман ефенди и двамата му стражари в Карадере. След смъртта на районния началник Георги Кондолов в Паспалево, четата остава под началството на Дико Джелебов и Михайлов участва във всички акции до края на въстанието. При потушаването на въстанието къщата му е ограбена и опожарена. След въстанието емигрира в Княжеството.[1]
На 13 април 1943 година, като жител на село Долен Близнак, Варненско, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 38.
- ↑ Към 13 април 1943 година е на 65 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 39.
