Едит Уортън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едит Уортън
Edith Newbold Jones Wharton.jpg
Едит Уортън, 1899 г.
Родена 24 януари 1862 г.
Ню Йорк, САЩ
Починала 11 август 1937 г. (75 г.)
Сейнт Брис сю Форе, Франция
Професия писател , поет, драматург, дизайнер
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1878-1937
Жанр любовен роман, драма, поезия
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион (1916)
„Пулицър“ Пулицър (1921)

Съпруг Едуард Уортън (1885–1913)
Подпис Edith Wharton signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Едит Уортън в Общомедия

Едит Уортън (на английски: Edith Wharton) е американска поетеса, драматург и писателка на произведения в жанра драма, любовен роман и документалистика. Тя е първата жена, удостоена с наградата „Пулицър“ през 1921 г.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Едит Нюболд Уортън е родена на 24 януари 1862 г. в Ню Йорк, САЩ, в богатото семейство на Джордж Джоунс и Лукреция Ринеландер. Има двама братя. След Гражданската война, в периода 1866-1872 г., семейството ѝ пътува във Франция, Италия, Германия и Испания. По време на пътуванията си тя изучава френски, немски и италиански, обучавана от частни учители и гувернантки. Чете и много книги. След завръщането си в САЩ прекарва зимата в Ню Йорк, а летата в Нюпорт, Роуд Айлънд.

Започва да пише и разказва истории от ранна възраст, пише и поезия. Първата ѝ публикация е превод на немската поема „Какво казват камъните“ от Хайнрих Карл Бругш. Първите ѝ стихотворения са публикувани през 1878 г. в частно издание, а през 1880 г. 5 нейни стихотворения са публикувани анонимно в „Атлантик Монтли“. Въпреки таланта си не е насърчена от семейството или от социалния си кръг, и въпреки че продължавала да пише, не публикува нищо докато стихотворението ѝ „Последният Джустиниани“ е публикувано в списание „Scribner's“ през 1889 г.

През 1880-те години тя изпълнява социалните си задължения към семейството и не пише. През 1881 г., заради влошеното здраве на баща ѝ, семейството се установява в Европа, но през 1882 г. той умира от инсулт в Кан. Майка ѝ се мести в Париж и живее там до смъртта си през 1901 г.

На 29 април 1885 г. се омъжва за Едуард Уортън, богат бостънски банкер. Установяват се в Нюпорт, а през 1897 г. в Ню Йорк. В периода 1886-1897 г. пътуват в Италия, Париж и Англия, Мароко и Егейските острови. От края на 80-те съпругът ѝ страда от остра депресия. Те прекратяват пътуванията си и от 1902 г. живеят в в имота си „Хълмът“ в Ленъкс. През 1908 г. психичното състояние на съпруга ѝ става нелечимо. Тя започва връзка с Мортън Фулъртън, журналист на „Таймс“. През 1913 г. се развежда с Едуард Уортън.

По време на пътуването си по Егейските острови си води дневник. През 1888 г. той е издаден като първата ѝ документална книга – пътеписа „The Cruise of the Vanadis“.

Първият ѝ роман „The Touchstone“ е издаден през 1900 г., след активно започва да пише романи и разкази. Освен това се изявява като ландшафтен дизайнер, интериорен дизайнер и модна личност на своето време. Документалните ѝ книги за дома и градината са щедро илюстрирани с италиански вили и техните градини.

През 1911 г. се премества в Париж. След избухването на Първата световна война поддържа френските военни усилия и работи в благотворителни организации. През 1914 г. открива работна зала за безработни жени. След нахлуването на германците в Белгия през есента на 1914 г. създава американски хостели за бежанци, които им съдействат за осигуряване на подслон, храна, дрехи и работа. В началото на 1915 г. организира спасителния комитет „Децата на Фландрия“, който дава подслон на близо 900 белгийски бежанци останали без дом от бомбардировките. Същевременно посещава фронта с Уолтър Бери, резидент на Американската търговска камара в Париж, и пише поредица от статии. За дейността си, през 1916 г. е удостоена с отличието Кавалер на Ордена на Почетния легион.

През войната продължава да пише, включително романите „Лято“, „Марна“ и „Син на фронта“. След бурните години в Париж се премества в Сейнт Брис сю Форе, закупувайки къща от осемнадесети век, която нарича „Павилион Коломб“. Прекарва лятото там, а зимите на френската Ривиера в Сент Клер дю Вито Шато в Йер. Сред нейните гости и близки приятели са Жан Кокто, Андре Жид, Синклер Луис, президента Теодор Рузвелт, Скот Фицджералд и Хенри Джеймс.

В Прованс завършва известният си роман „Невинни години“ публикуван през 1920 г. Книгата представя трима заможни американци, оплетени в любовен триъгълник, сред великолепието и лицемерието на висшето общество през 70-те години на 19-ти век. Нюлънд Арчър е известен адвокат, който е женен за твърде обикновената Мей Уелънд, но е привлечен от братовчедката на Мей, разведената графиня Елън Оленска, и трябва да избира между спокойния семеен живот и света на Елън, за който мечтае. През 1921 г. за романа си е удостоена с наградата „Пулицър“. Книгата получава номинации и за Нобелова награда. През 1924 г. е екранизирана в едноименния филм с участието на Едит Робъртс, Елиът Декстър и Уилард Луи, през 1934 г. с участието на Ирен Дън и Джон Болс, а през 1993 г. с участието на Даниъл Дей-Люис, Мишел Пфайфър и Уинона Райдър.

През 1923 г. писателката е удостоена с отличието „доктор хонорис кауза“ от Йейлския университет.

През 1934 г. е публикувана автобиографичната ѝ книга „Обратен поглед“. Много от романите и разказите ѝ са филмирани заради реалното отразяване на социалния живот в обществото по нейно време.

Едит Уортън умира от инфаркт на 11 август 1937 г. в Сейнт Брис сю Форе, Франция. Погребана е с почести в Американското гробище във Версай.

Включена е в Националната дамска зала на славата през 1996 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Touchstone (1900)
  • Crucial Instances (1901)
  • The Valley of Decision (1902)
  • Sanctuary (1903)
  • The House of Mirth (1905)
  • The Fruit of the Tree (1907)
  • Madame de Treymes (1907)
  • Ethan Frome (1911)
    В снега, изд. „Съгласие“ (1941), прев. Мария Сеизова-Юрукова
    Итън Фром, сп. „Съвременник“ бр.4 (2013), „Апостроф“ (2016), прев. Йордан Костурков
  • The Reef (1912)
    Рифът, изд. „Жар-Жанет Аргирова“ (2017), прев. Йордан Костурков
  • The Custom of the Country (1913)
  • Summer (1917)
    Лято, изд. „Апостроф“ (2017), прев. Йордан Костурков
  • The Marne (1918)
  • The Age of Innocence (1920)
    В блаженото време на невинността, изд.: „Съгласие“ (1927), прев. Живка Драгнева
    Невинни години, изд.: „Отечество“, София (1994), изд. „Апостроф“ (2015), прев. Марина Кънева
  • The Glimpses of The Moon (1922)
  • A Son At The Front (1923)
  • The Mother's Recompense (1925)
  • Twilight Sleep (1927)
  • The Children (1928) – издаден и като „The Marriage Playground
  • Hudson River Bracketed (1929)
  • Certain People (1930)
  • The Gods Arrive (1932)
  • Human Nature (1933)
  • The Buccaneers (1938) – с Марион Мейнуеринг

Серия „Стария Ню Йорк“ (Old New York)[редактиране | редактиране на кода]

  1. False Dawn (1924)
  2. The Old Maid (1924)
  3. The Spark (1924)
  4. New Year's Day (1924)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Fast and Loose (1877)
  • The Triumph of Night (1914)
  • Kerfol (1916)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Verses (1878) – поезия
  • The Greater Inclination (1899)
  • The Descent of Man (1904)
  • The Hermit and the Wild Woman (1908)
  • Artemis to Actaeon (1909) – поезия
  • Tales of Men and Ghosts (1910)
  • The Book of the Homeless (1916)
  • Xingu (1916)
  • Here and Beyond (1926)
  • Twelve Poems (poems) (1926)
  • The World Over (1936)
  • Ghosts (1937)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Cruise of the Vanadis (1888)
  • The Decoration of Houses (1897) – с Огдън Кодмън
  • Italian Villas and Their Gardens (1904)
  • Italian Backgrounds (1905)
  • A Motor-flight Through France (1908)
  • Fighting France (1915)
  • French Ways and Their Meaning (1919)
  • In Morocco (1920)
  • The Writing of Fiction (1925)
  • A Backward Glance (1934) – автобиография
  • Edith Wharton Abroad (1995)
  • The Uncollected Critical Writings (1996)
  • Yrs. Ever Affly (1999)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1918 The House of Mirth
  • 1923 The Glimpses of the Moon
  • 1924 The Age of Innocence
  • 1929 The Marriage Playground – по романа „The Children“
  • 1934 The Age of Innocence
  • 1934 Strange Wives – по разказа „Bread Upon the Waters“
  • 1939 The Old Maid
  • 1951 The Ford Theatre Hour – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1951 Lights Out – ТВ сериал, по разказа „Pomegranate Seed“, 1 епизод
  • 1952 Goodyear Television Playhouse – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1953 General Electric Theater – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1954 Kraft Television Theatre – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1955 – 1956 Matinee Theatre – ТВ сериал, 6 епизода
  • 1981 Great Performances – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1983 The House of Mirth – ТВ филм
  • 1983 Shades of Darkness – ТВ сериал, 3 епизода
  • 1990 The Children
  • 1993 Ethan Frome – по романа
  • 1993 Невинни години, The Age of Innocence
  • 1995 The Buccaneers – ТВ мини-сериал
  • 1999 The Reef
  • 2000 The House of Mirth – по романа „The House of Mirth“
  • 2010 Edith Wharton's Ethan Frome
  • 2011 Life

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Edith Wharton“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.