Франсис Скот Фицджералд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсис Скот Фицджералд
Francis Scott Key Fitzgerald
F. Scott Fitzgerald, 1921.png
Скица на Франсис Скот Фицджералд от 1921 г.
Роден 24 септември 1896 г.
Починал 21 декември 1940 г. (44 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1920-1940
Жанр роман, разкази
Направление модернизъм
Известни творби Великият Гетсби“ (1925)
Съпруга Зелда Сейър (1920-40)
Деца Франсис Скот Фицджералд
Подпис F Scott Fitzgerald Signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Франсис Скот Фицджералд в Общомедия

Франсис Скот Фицджералд (18961940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩЕрата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които Великият Гетсби (1925) е най-известен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява в Сейнт Пол през 1918 г.

Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.

Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, Великият Гетсби, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд Нежна е нощта (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • This Side of Paradise (New York: Charles Scribner's Sons, 1920)
  • The Beautiful and Damned (New York: Scribners, 1922)
  • The Great Gatsby (New York: Scribners, 1925)
  • Tender Is the Night (New York: Scribners, 1934)
  • The Love of the Last Tycoon – оригинално заглавие The Last Tycoon – (New York: Scribners, незавършен, публикуван посмъртно, 1941)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • The Diamond as Big as the Ritz (1922) (в Tales of the Jazz Age)
  • May Day (1922) (в Tales of the Jazz Age)

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Flappers and Philosophers (New York: Scribners, 1921)
  • Tales of the Jazz Age (New York: Scribners, 1922)
  • All the Sad Young Men (New York: Scribners, 1926)
  • Taps at Reveille (New York: Scribners, 1935)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за