Отечество (издателство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Отечество
Лого на Отечество
Седалище България

„Отечество“ е бивше българско издателство, специализирано в издаването на художествена литература, главно детски книги от български автори. Издателството е организирано от Николай Янков. Логото на издателството представлява дете, хванало с две ръце голяма книга.

Библиотека „Фантастика“[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от издаваните произведения са събрани в поредицата „Библиотека „Фантастика““.

В нея своя дебют правят българските писатели: Агоп Мелконян, Любомир Николов, Асен Милчев, Никола Кесаровски, Велко Милоев.

Библиотека „Четиво за юноши“[редактиране | редактиране на кода]

Продължение на едноименната поредица на Народна култура

Впоследствие с нов дизайн:

  1. Момчетата от улица Пал – Ференц Молнар (1977)
  2. Тревога – Ричи Достян (1977)
  3. Братът на мълчаливия вълк – Клара Ярункова (1977)
  4. Спасителят в ръжта – Джеръм Дейвид Селинджър (1978)
  5. Смахнатата Евдокия – Анатолий Алексин (1978)
  6. Сватбен марш – Валерий Медведев (1978)
  7. Реми и призракът – Колет Вивие (1979)
  8. Кракатит – Карел Чапек (1979)
  9. Златните ябълки на хесперидите – Валентин Тублин (1980)
  10. Ученически години – Владимир Тендряков / Валентин Распутин (1980)
  11. Крахът на черните джуджета – Ростислав Самбук (1980)
  12. Книга за Хонс – Йоахим Купш (1980)
  13. Не плачи, вълко! – Фарли Моуът (1981)
  14. На Учителя с Любов – Едуард Рикардо Брейтуейт (1980)
  15. Господин Автомобил и загадките на Фромборк – Збигнев Ненацки (1980)
  16. В човешки дрехи – Лена Крун (1981)
  17. Чисти камъчета – Алберт Лиханов (1980)
  18. Нощният татко – Мария Грипе (1981)
  19. Да убиеш присмехулник – Харпър Ли (1981)
  20. Крепост от тръни – Ищван Фекете (1981)
  21. Трънакът – Йежи Шчигел (1982)
  22. Сватбарката – Карсън Маккълърс (1982)
  23. Силас и черната кобила – Сесил Бьодкер (1982)
  24. Самотният бегач на дълго разстояние – Алън Силитоу (1982)
  25. Силас и Гудик Куция – Сесил Бьодкер (1984)
  26. Звън на паяжинка • Женя и Синчо – Виктор Близнец (1983)

Библиотека „Световна класика за деца и юноши“[редактиране | редактиране на кода]

Библиотека „Избрани книги за деца и юноши“[редактиране | редактиране на кода]

Библиотека „Златно сърце“[редактиране | редактиране на кода]

изданията са представени по години заради некоректната им номерация

  1. Биволарчета – Стоян Ц. Даскалов (1976)
  2. Ането – Ангел Каралийчев (1976)
  3. Рали – Стефан Дичев (1976)
  4. Чернишка – Емилиян Станев (1976)
  5. Мълчаливи герои – Дора Габе (1977)
  6. Ламята – Николай Хайтов (1977)
  7. Дивата гора – Орлин Василев (1977)
  8. Момчил слиза от планината – Здравко Сребров (1977)
  9. Следите остават – Павел Вежинов (1978)
  10. Златно сърце – Калина Малина (1978)
  11. Белият кораб – Михаил Лъкатник (1979)
  12. Голямото пътешествие – Георги Струмски (1979)
  13. Воля – Митко Ст. Горчивкин (1979)
  14. През води и гори – Емилиян Станев (1979)
  15. Носачи на жалони – Георги Мишев (1980)
  16. Наско разведката – Борис Крумов (1980)
  17. Орлов камък – Георги Караславов (1980)
  18. Каменската махала – Никола Маринов (1981)
  19. Тримата връстници – Кирил Апостолов (1981)
  20. Приключенията на Лиско по море – Борис Априлов (1982)
  21. Сините скали – Марко Марчевски (1982)
  22. С Джуджи в детската градина – Лилия Талева (1982) (забележка – различен формат)
  23. Зъб за зъб – Орлин Василев (1983)

Библиотека „Смехурко“[редактиране | редактиране на кода]

Библиотека „Когато бях малък“[редактиране | редактиране на кода]

1. При извора на живота – Камен Калчев, 1977
2. Когато бях малък – Добри Немиров, 1977
3. Далечни години – Константин Паустовски, прев. Георги Жечев (Текелиев), 1977
4. Разкази за Кунето – Крум Григоров, 1978
5. Момчето от малкия град – Иван Мартинов, 1978
6. Когато бях малко момче – Ерих Кестнер, прев. Елена Николова-Руж, 1979
7. Автобиография – Бранислав Нушич, прев. проф. Боян Ничев, 1979
8. Славата на моя баща. Спомени от детството – Марсел Паньол, прев. Добринка Савова – Габровска, 1979
9. Гневен сезон – Еманюел Роблес, прев. Никола Колев, 1980
10. Големият каменен дом – Драгомир Асенов, 1980
11. Зелени години – Арчибалд Кронин, прев. Живка Рудинска, 1981
12. Брод – Пелин Велков, 1981
13. Шарено детство – Паулина Станчева, 1981
14. Мога да прескачам локви – Алан Маршал, прев. Светлана Стефанова, 1981
15. Повест за моето детство – Бончо Несторов, 1982
16. Краят на едно детство – Тодор Харманджиев, 1982
17. Книга за моя приятел – Анатол Франс, прев. Пенка Пройкова, Ангелина Г. Терзиева, 1982 (1983)
18. Усмивка на детството – Мария Домбровска, прев. Ванда Смоховска-Петрова, Алина Петрова-Василевич, 1983
19. Късчета живот или Вълшебният рог на Оберов – Валентин Катаев, прев. Люба Мутафова, 1983
20. Моето семейство и други животни – Джералд Даръл, прев. Огняна Иванова, 1984
21. Сребърният герб – Корней Чуковски, прев. Здравка Петрова, 1984
22. Високият замък – Станислав Лем, прев. Магдалена Атанасова, 1986
23. Оня далечен мой свят – Иван Милчев, 1986
24. Слънчев часовник – Ян Парандовски, прев. Лилия Рачева, 1988
25. Пролет. Картини от училищния живот – Оскар Лутс, прев. Дора Янева-Медникарова, 1989
26. Аз, баба, Илико и Иларион – Нодар Думбадзе, прев. Антоането Бежанска, 1989
27. Непоправимото куче – Фарли Моуът, прев. Юлия Чернева, 1990

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Нац. библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.