Чингиз Айтматов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чингиз Айтматов
Чыңгыз Айтматов
съветски и киргизки писател и политик
Tschingis Ajtmatow.jpg
Роден
Починал
Погребан Киргизстан

Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Киргизстан Киргизстан
Образование Литературен институт Максим Горки
Професия писател
Литература
Период 1952 – 2006
Жанрове роман, повест
Дебютни творби „Вестникарчето Дзюйдо“ (1952)
Известни творби Голгота
Семейство
Съпруга Керез Шамшибаева
Мария Урматовна

Подпис Chinghiz Aitmatov Signature.jpg
Уебсайт
Чингиз Айтматов в Общомедия

Чингѝз Тореку̀лович Айтма̀тов е изтъкнат белетрист, който от 50-те години пише както на руски, така и на киргизки език разкази, повести, романи, сценарии.

На български са превеждани негови произведения като романа „Голгота“ – развихрил огромни литературни полемики, „Клеймото на Касандра“, „Белият параход“, „Джамиля“, „Сбогом, Гюлсаръ!“, „Тополчице моя, с червена забрадка“, „Денят по-дълъг е от век...“ – обявен за бестселър, повестите „Ранни жерави“, „Синеоката вълчица“ и други.

Член на Академията на науките на Киргизката ССР. Няколко мандата е народен депутат във Върховния съвет на СССР от Киргизката ССР.

От 1990 до 1994 г. е посланик на СССР (после на Русия) в Люксембург, след това – на Киргизия в Русия, а в последните години на своя живот на Киргизстан в Бенелюкс.

Лауреат на Държавната премия на СССР. Почетен гражданин е на Бишкек.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На среща с читатели в Санкт Петербург (2007)
  • „Ашым“, в превод на руски език от киргизки Г. Гнездилова (1953)
  • „Сыпайчи“, в превод на автора (1954)
  • „На реке Байдамтал“, в превод на автора и на В. Горячий
  • „Белый дождь“, в превод на Г. Гнездилова (1954)
  • „Соперники“, в превод на А. Дмитриева (1955)
  • „Лицом к лицу“, в превод на А. Дроздов (1957)
  • „Джамиля“, в превод на А. Дмитриева (1958)
  • „Верблюжий глаз“, в превод на автора и на А. Дмитриева (1960)
  • „Тополёк мой в красной косынке“ (1961), в превод на автора
  • „Первый учитель“ (1962)
  • „Материнское поле“ (1963)
  • „Красное яблоко“ (1964)
  • „Прощай, Гульсары!“ (1966)
  • „Белый пароход“ (1970)
  • „Восхождение на Фудзияму“ (1973, пиеса, в съавторство с Калтай Мухамеджанов)
  • „Ранние журавли“ (1975)
  • „Пегий пёс, бегущий краем моря“ (1977)
  • „В соавторстве с землёю и водою...“ Очерци, статии, беседи, интервюта (1978)
  • „Буранный полустанок“ (1980, известна и поз заглавието „И дольше века длится день“)
  • „Плаха“ (1986)
  • „Богоматерь в снегах“ (незавършен роман) (1988)
  • „Ода величию духа“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (1990)
  • „Белое облако Чингисхана]]“ (1991)
  • „Тавро Кассандры“ (1996)
  • „Встреча с одним бахаи“ (Беседа с Фейзола Намдар) (1998)
  • „Когда падают горы (Вечная невеста)“ (2006)
  • „Земля и флейта“ (неиздадено)[1] (по другим данным „Флейта и земля“, в 1973—74 годах отдельные отрывки романа печатались в двух журналах Болгарии — „Пламьк“ и „Литературный фронт“, а в 1976 году роман был включен в 2-томный сборник трудов Ч. Айтматова, изданный на болгарском языке)[2]
  • „Плач охотника над пропастью или исповедь на исходе века“, в съавторство с Мухтар Шаханов
  • „Ода величию духа. Диалоги“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (2017)[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]