Здравко Сребров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Здравко Сребров
Роден 14 март 1902 г.
Починал 1988 г. (85 г.)
Професия писател, преводач
Националност българин

Здравко Василев Сребров е български писател, преводач и литературен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Здравко Сребров роден на 14 март 1902 г. в Велико Търново в семейство на интелектуалци – баща му Васил Ив. Сребров, е ученик на Димитър Благоев, публикува разкази на социална тематика, издава книгата с разкази „Тъга и отрада“, и редактира през 1900 г. с Антон Страшимиров и Йордан Милтенов сп. „Звезда“. Майка му е публицистка, деятелка на женското движение. Остава пълен сирак на 8-годишна възраст. Израства в Севлиево в семейството на дядо си Христо Спиридонов, съмишленик на Левски. Завършва гимназия в Севлиево (1921) и педагогика и философия в Софийския университет (1927). Участник в Септемврийското въстание 1923 г. Дебютира в сп. „Свободно общество“ (1924). Учителства в селата Василовци и Драговищица, Софийско (1927 – 1933), библиотекар и редактор в Института за стопански проучвания при Държавния университет (1935-1940). За писателската си и обществена дейност често е уволняван, преследван и арестуван. По време на Втората световна война ръководи Военно-осведомителната служба на войската. След 1945 г. участва в създаването на издателствата „Детиздат“ и „Физкултура“. Отговорен редактор на детския отдел при издателство „Народна младеж“ (1947-1949), главен редактор на издателство „Физкултура“ (1950), завеждащ литературния отдел при издателство „Профиздат“ (1950-1952), заместник-главен редактор в списание „Септември“ (1952-1964).

Автор на книги за деца и възрастни. Превежда от руски език. Съставител е на антологиите: „Златна книга на песните“, „От век на век“, „Да бъде ден“ и др. Творбите му са преведени на 18 езика. Вписан в Почетния списък на Международния съвет за детска книга през 1979 г. за книгата „Сърната на художника и трите луни“. Умира в София през 1988 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

книги за възрастни
  • „Утопин“ (роман, 1942, издаден под заглавие „Роман за едно откритие“ през 1956, 1961, 1967, 1979),
  • „Между живота и смъртта. Разкази и репортажи за Отечествената война“ (1946),
  • „Идващи светлини“ (репортажи, 1947),
  • „Избрани разкази“ (1959),
  • „Невероятна история“ (повест, 1963),
  • „Избрани повести и разкази“ (1963),
  • „Свят от чудеса“ (1971),
  • Избрани произведения (1972),
  • Избрани произведения в 2 тома (1982).
литературна критика
  • „В напречен разрез“ (1967), БП.
  • „Въпроси на детско-юношеската белетристика“, сп. Септември, 1958, кн.12
книги за деца
  • „Момчил слиза от планината“ (роман за деца, 1940, 1945, 1948, 1954, 1962, 1972, 1977),
  • „Балванската битка“ (1948, 1953, 1956, 1961, 1965, 1972),
  • „Момчил юнак. Картинна книга“ (1949),
  • „Червената лента“ (разкази, 1960),
  • „Малка повест за птичето, семката и младата круша в четири горски приказки“ (1963),
  • „Капанът на дядо Пею“ (приказки, 1963, 1975),
  • „Великанът вятър. Разкази за хората и природата“ (1964),
  • „Джуджето с царската брада“ (приказка, 1966),
  • „Малкият спасител“ (разказ за деца, 1966),
  • „В пролетен разлив“ (повести, разкази, приказки, 1967),
  • „Приказка за храбрия Хип-Хоп“ (1969),
  • „Разказите на момичето от Розовата долина“ (повест за деца, 1969; 1972),
  • „Сърната на художника и трите луни“ (разкази и приказки за деца, 1969; 1978),
  • „Смешни истории“ (1971),
  • „Смешният сън на моя боабаб“ (1970),
  • „Пролетен ручей. Избрани разкази и приказки“ (1973),
  • „Приказки“ (1979).

Рецензии[редактиране | редактиране на кода]

  • Ковачев, Л. „Утопин“, в. „Просветно единство“, 2 септември 1943 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]