Еманюел Роблес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еманюел Роблес
Emmanuel Roblès
френски писател
Роден
Починал
22 февруари 1995 г. (80 г.)

Националност Flag of France.svg Франция
Литература
Псевдоним Еманюел Шен
Период 1938 – 1995
Жанрове Роман, пътепис, драма, поезия
Награди „Фемина”
Семейство
Съпруга Полет Пуяд (1939 – 1974)
Деца Павел (1941 – 1958)

Уебсайт

Еманюел Роблес (на френски: Emmanuel Roblès) е френски журналист, драматург и писател, автор на произведения в жанровете съвременен роман, пътепис и драма. Той е сред много влиятелните „пие ноар“ на своето време.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Еманюел Роблес е роден на 4 май 1914 г. в Оран, Алжир, в семейство от испански произход от работническата класа. Баща му е зидар, а майка му перачка. Баща му умира преди раждането му и той отраства с майка си и баба си, което оказва влияние върху бъдещето му творчество. Завършва нормална гимназия и отбива военната си служба в Блида.

Пътува много като посещава няколко европейски страни през 1934 г. и Индокитай и южната част на Китай през 1935 г. През 1937 г. среща и се сприятелява с писателя Албер Камю, а после се свързва с групата млади писатели около издателя Едмонд Шарло.

През 1938 г. е публикуван първият му роман „L'Action“. Той е един от първите, които правят преводи на Федерико Гарсия Лорка. Постъпва във Факултета по изкуства и следва испанска филология.

През 1939 г. се жени за състудентката си Полет Пуяд. През 1942 г. имат син – Павел, който умира през 1958 г.

Втората световна война прекъсва следването му и той е мобилизиран като преводач и военен кореспондент във Военно-въздушните сили в Корсика, Сардиния, Южна Италия, участва в бомбардировки над северната част на Италия и Адриатическото крайбрежие, и стига до Германия. Има няколко злополуки със самолети и е ранен в ръката. Демобилизиран е през април 1946 г. в Париж. Там сътрудничи на различни вестници на военна тема.

През 1947 г. се завръща в Алжир и основава литературното списание „Форже“. Води и програма по Радио Алжир. Същата година впечатлен от събитията от май 1945 г. в Алжир, написва романа „Височините на града“, който е публикуван през 1948 г. Романът е удостоен с наградата „Фемина“.

През 1948 г. е публикувана пиесата му „Монсерат“, за гражданската война във Венецуела, която става световноизвестна и публикувана на над 30 езика по света. Има многобройни екранизации и театрални постановки, като е играна и в България.

Заедно с литературното си творчество той продължава да пътува много (Мексико, Япония, и др.), а впечатленията си отразява в пътеписи, романи („Les Couteaux“) и колекция от разкази („L'Homme d'Avril“).

През 1952 г. е издаден романът му „Нарича се зора“, който е екранизиран през 1956 г. от Луис Бунюел в едноименния филм с участието на Джордж Маршал и Лучия Бозе.

През 1956 г. участва в комисията по гражданското примирие в Алжир, а през 1958 г. напуска Алжир и се установява в Париж.

Избран е за член на „Академия Гонкур“ през 1973 г.

Еманюел Роблес умира на 22 февруари 1995 г. в Булон Биянкур. През 1990 г. на негово име е учредена литературна награда за стимулиране на млади писатели.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • L'Action (1938)
  • La Vallée du paradis (1941)
  • Travail d'homme (1942) – голямата литературна награда на Алжир
  • Les Hauteurs de la ville (1948) – награда „Фемина“
    Височините на града, изд.: „Народна култура“, София (1963), прев. Николай Радулов
  • Cela s'appelle l'aurore (1952)
    Нарича се зора, изд.: „Народна култура“, София (1991), прев. Мариана Панова, Александър Морозов
  • Federica (1954)
  • Les Couteaux (1956)
  • Le Vésuve (1961)
    Везувий, изд.: НС „ОФ“, София (1964), прев. Дора Попова
  • La Remontée du fleuve (1962)
  • Plaidoyer pour un rebelle (1966)
  • La Croisière (1968)
    Сянката и брегът, изд.: „Георги Бакалов“, София (1980), прев. Денка Дамянова
  • Un printemps d'Italie (1970)
    Италианска пролет, изд.: ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив (1976), прев. Никола Колев
  • Saison violente (1974)
    Гневен сезон, изд.: „Отечество“, София (1980), прев. Никола Колев
  • Un amour sans fin (1976)
  • Les Sirènes (1977)
    Сирените, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Ани Радева
  • L'Arbre invisible (1979)
  • Venise en hiver (1981)
    Зимна Венеция, изд.: ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив (1983, 1984), прев. Никола Колев
    Венеция през зимата, изд.: ИК „Унискорп“, София (2015), прев. Никола Колев
  • La Chasse à la licorne (1985)
    Лов на еднорог, изд.: „Народна култура“, София (1991), прев. Мариана Панова, Александър Морозов
  • Norma, ou L'Exil infini (1988)
  • L'Herbe des ruines (1992)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Cristal des jours (1990)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Île déserte (1941)
  • Interlude (1941)
  • Montserrat (1948)
  • La vérité est morte (1952)
  • L'Horloge (1958)
  • Porfirio (1958)
  • Plaidoyer pour un rebelle (1965)
  • Un Château en novembre (1984)
  • La Fenêtre (1987)
  • Mer libre (1985)
  • Les Yaquils (1991)
  • Lanterne magique (1994)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Nuits sur le monde (1944) – впечатления от неговите пътувания
  • La Mort en face (1951)
  • L'Homme d'Avril (1959) – разкази за Япония
  • L'Ombre et la rive (1972)
    Сянката и брегът, изд.: „Георги Бакалов“, София (1980), прев. Денка Дамянова
  • Les Rives du fleuve bleu (1990)
  • Erica (1994)
  • Malika et autres nouvelles d'Algérie (2014)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Jeunes saisons (1961)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1949 Tonight on Broadway – ТВ сериал, 1 епизод, по „Montserrat
  • 1952 Grande Teatro Tupi – ТВ сериал, 1 епизод, по „Massacre
  • 1953 TV de Vanguarda – ТВ сериал, 1 епизод, по „Massacre
  • 1954 Montserrat – ТВ филм – по пиесата
  • 1955 First Performance – ТВ сериал, 1 епизод, по „Montserrat
  • 1955 Това се нарича зора, Cela s'appelle l'aurore – по романа, реж. Луис Бунюел
  • 1957 Montserrat – ТВ филм
  • 1958 ITV Play of the Week – ТВ сериал, 1 епизод, по „Montserrat
  • 1960 Montserrat – ТВ филм
  • 1962 Le rossignol de Kabylie – разказ
  • 1962 Montserrat – ТВ филм
  • 1963 Montserrat, taipumaton – ТВ филм
  • 1965 Plädoyer für einen Rebellen – ТВ филм
  • 1967 Чужденецът, L'Étranger – автор и съсценарист, реж. Лукино Висконти
  • 1971 Montserrat – ТВ филм
  • 1973 La mort en face – ТВ филм
  • 1974 Le juge et son bourreau – ТВ филм
  • 1975 Monserrate – ТВ филм
  • 1975 Frontières – ТВ филм
  • 1977 Özgürlügün bedeli – ТВ филм, по пиесата „Montserrat
  • 1980 La fortune des Rougon – ТВ мини-сериал
  • 1982 Венеция през зимата – ТВ филм
  • 2004 Une autre vie – ТВ филм, по романа „Cela s'appelle l'aurore

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]