Стоян Даскалов
(пренасочване от Стоян Ц. Даскалов)
| Стоян Даскалов | |
| Псевдоним | Ст. Ц. Даскалов |
|---|---|
| Роден | 22 август 1909 г. |
| Починал | 18 май 1985 г. |
| Националност |  България |
| Жанр | роман, сценарий |
| Направление | социалистически реализъм |
| Съпруга | Лиана Даскалова[1] |
| Уебсайт | |
| Народен представител в: VI НС [2] | |
Стоян Цеков Даскалов (известен като Стоян Ц. Даскалов) е български писател и сценарист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Лиляче на 22 август 1909 г. Завършва през 1928 г. педагогическото училище в Лом, а през 1932 г. и учителския институт в Шумен. През 1942 г. завършва славянска филология в Софийския университет.
Публикува първата си творба в списание „Светлоструй“ през 1930 г. Пише и в редица други списания като „Угари“, „Кормило“, „Златорог“, РЛФ, „Жупел“, „Бран“ и др.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- „Улица Петропавловска“ – новела
- „Магдина чука“,
- „Мелницата Липованска“, (Преведени на турски от Мустафа Балел, през 1975 г.; второ издание през 2011 г.)
- „Път“ – роман,
- „Първа дружба“,
- „Стубленските липи“,
- „Поколение без земя“,
- „Есенно сено“,
- „Земя на апостоли“,
- „Предшественикът“,
- „Своя земя“ – роман,
- „Паричката“
- „Звънчето на Рогуша“
- „Моите ученици“
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Дъщерите на началника (1973)
- Опак човек (тв, 1973)
- Село край завод (1969)
- Стубленските липи (1960)
- Тайната вечеря на Седмаците (1957)
- Неспокоен път (1955)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пенчо Ковачев, „Лиана надживя Стоян Ц. Даскалов с 28 години“, в. „24 часа“, 1 юли 2013.
- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 433
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Стоян Ц. Даскалов в
Моята библиотека - Марин Ботунски, „Голямата къща“ на епика“, в. „Зов за истина“, 4 октомври 2009
- Стоян Даскалов в
Internet Movie Database
|
