Ференц Молнар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ференц Молнáр
Ferenc Molnár 1941.jpg
Ференц Молнáр, 16 февруари 1941 г.
Роден 12 януари 1878 г.
Починал 2 април 1952 г. (74 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Унгария Унгария
Известни творби „Лилиом“ (1909)
Съпруга Маргит Вéсци (1906, разведен)
Шари Федак (1922-1925, разведен)
Лили Дарвас (1925, разведен)
Деца Мáрта
Уебсайт Страница в IMDb
Ференц Молнáр в Общомедия

Ференц Молнáр (на унгарски: Ferenc Molnár, Ferenc Neumann, * 12 януари 1878 в Будапеща, † 1 април 1952 в Ню Йорк), всъщност Ференц Нойман, е унгарски писател, драматург.

Той е сред най-известните унгарски драматурзи на 20 век. Най-известното му произведение е театралната пиеса „Лилиом“ (1909).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ференц Молнар е вторият син на д-р Мор Нойман, успешен еврейски лекар, и съпругата му Йозефа Валфиш († 1898). След домашното му обучение постъпва през 1887 г. в калвинистическа гимназия. Започва да следва „Право“ през 1895 г. в Будапещенския университет, баща му го мести в Женева. В Швейцария започва да пише. Прекъсва следването си и в Будапеща, става журналист (1896).

Жени се през 1906 г. за Маргит Вéсци и следващата година му се ражда дъщеря Мáрта. Скоро се развежда. През 1920 г. отива в Ню Йорк. Между 1920 и 1930 г. Молнар има доход от над 1 милион долара. Жени се за артистката Сáри Федáк и се развежда през 1925 г.[1]

Молнар отива във Виена през 1925 г. и след няколко месеца се жени за артистката Лили Дарвас (* 10 април 1902 в Будапеща, † 21 юли 1974 в Ню Йорк). В Европа има контакти с крале и президенти. Разделя се със съпругата си, но не се развежда. През 1932 г. Молнар се запознава с младата разведена унгарка Ванда Барта, която му става секретарка и придружителка до смъртта му.

През 1937 г. Молнар бяга от националсоциалистите първо в Швейцария. На 31 декември 1939 г. напуска Женева и пристига с кораб в Ню Йорк на 12 януари 1940 г.

През 1943 г. развива тежко сърдечно заболяване. През 1947 г. Ванда Барта се самоубива. След това той рядко напуска хотелската си стая. На 22 март олучава сърдечен пристъп и след неуспешна операция умира в болница от рак на стомаха на 1 април 1952 г. Не оставя завещание. Погребан е в Ню Йорк (Linden Hill Methodist Cemetery, Queens County, New York) до Ванда Барта.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Georg Kövary: Der Dramatiker Franz Molnár. Wagner, Innsbruck 1984, ISBN 3-7030-0141-0
  • István Várkonyi: Ferenc Molnár and the Austro-Hungarian „Fin de siècle“. Lang, New York 1992, ISBN 0-8204-1664-9
  • Elizabeth Molnár Rajec: Ferenc Molnár. Böhlau, Wien 2000, ISBN 3-205-05029-0. (2-bändige Bibliografie)
  • Alfred Polgar: Franz Molnár. In: Marcel Reich-Ranicki (Hrsg.), Ulrich Weinzierl (Hrsg.), Alfred Polgar: Kleine Schriften. Band IV. Rowohlt Verlag, Reinbek bei Hamburg 1984, ISBN 3-498-05248-9
  • Friedrich Torberg: Alles (oder fast alles) über Franz Molnar. In: Die Tante Jolesch oder der Untergang des Abendlandes in Anekdoten. Albert Langen, Georg Müller Verlag, München/Wien 1975, ISBN 3-7844-1559-8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Allerlei. Ausland. Der Scheidungsprozeß Franz Molnar – Sari Fedak. In: Badener Zeitung. 23. September 1925
  2. ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Ференц Молнар, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]