Ричард Блакмор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ричард Блакмор
Rdblackmore.jpg
Роден 7 юни 1825 г.
Починал 20 януари 1900 г.
Професия писател
Националност Флаг на Англия Англия

Повлиян от
Ричард Блакмор в Общомедия

Ричард Додридж Блакмор (на английски: Richard Doddridge Blackmore) е английски писател на исторически романи. Най-известния му роман, който се преиздава и чете и в наши дни е Лорна Дун, издаден през 1869 г.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ричард Блакмор е роден на 07.06.1825 г. в малкото селце Лонгуърт, графство Бъркшир. На единадесет годишна възраст е изпратен да учи в училището „Блъндел“ в Тивъртън. След завършването му продължава образованието си в колежа Ексетър, Оксфорд. Там получава стипендия и започва литературната си кариера с няколко стихотворения, които подписва с псевдоним. През 1849 г. записва право в Лондон и през 1852 г. вече може да практикува адвокатската си професия, която не след дълго заменя с преподавателска дейност. Скоро здравословното му състояние се влошава, а полученото по същото време наследство му осигурява възможност да се оттегли в Падингтън, близо до Лондон, и да се посвети на любимите си занимания — писане и градинарство. Ето какъв портрет на Блакмор ни рисува неговият издател Едуард Марстън: „…беше много висок и със силно развита мускулатура, но не така широкоплещест и пълен, какъвто стана по-късно. Обличаше се много просто и изобщо приличаше на това, което сам си бе избрал да бъде - градинар и лозар. Говорът му бе тих, бавен, дори стеснителен, и въпреки това по мъжки твърд и решителен.“

През 1862 г. представя пред издателя Едуард Марстън томче стихове, превод от Виргилий. Две години по-късно написва първия си роман „Clara Vaughan“. Следва втори, но славата и успехът идват едва с третия и най-хубавия - „Лорна Дун“, който въпреки достойнствата му, почти година и половина остава почти незабелязан. А когато успехът идва, той отчасти е резултат и от неправилно ширещото се по това време мнение, че историята има нещо общо със семейството на маркиз Лорн, който през 1869 г. се е оженил за дъщерята на кралица Виктория. Романите следват един след друг, но истинско щастие Блакмор намира единствено в работата сред природата и в своята градина.

Писателят умира на 75-годишна възраст (1900). Четири години по-късно негови почитатели, между които такива известни писатели като Джеймс Бари, Томас Харди и Ръдиард Киплинг, поставят мемориален прозорец в катедралата в Ексетър.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Poems by Melanter (1854)
  • Epullia (1854)
  • The Bugle of the Black Sea (1855)
  • The Fate of Franklin (1860)
  • Farm and Fruit of Old: an illustration in verse of the first and second Georgics of Virgil (1862)
  • Clara Vaughan: a novel (1864)
  • Cradock Nowell: a tale of the New Forest (1866)
  • Lorna Doone: a romance of Exmoor (1869)
  • The Maid of Sker (1872)
  • Alice Lorraine: a tale of the South Downs (1875)
  • Cripps the Carrier: a woodland tale (1876)
  • Erema; or, my father's sin (1877)
  • Mary Anerley: a Yorkshire tale (1880)
  • Christowell: a Dartmoor tale (1882)
  • Sir Thomas Upmore (1884)
  • Springhaven: a tale of the Great War (1887)
  • Kit and Kitty: a story of west Middlesex (1890)
  • Perlycross: a tale of the western hills (1894)
  • Fringilla: a tale in verse (1895)
  • Tales from a Telling House (1896)
  • Dariel: a romance of Surrey (1897)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Budd, Kenneth The Last Victorian: R.D. Blackmore and His Novels. 125 pages. Centaur Press: 1960. ASIN B-000-6D9OE-4. (1960)
  • Burris. Quincy Guy Richard Doddridge Blackmore: His Life and Novels. 219 pages. Reprint Services Corp: 1 January 1930. ISBN 0-7812-7440-0.
  • Dunn, Waldo Hilary R. D. Blackmore, the Author of Lorna Doone. 316 pages. Greenwood Press: 1974. ISBN 0-8371-7286-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]